Коледа е!!!

    КОЛЕДА Е!!! Няма как да не напиша пост за един от любимите ми празници! Знам, че обикновено съм много песимистична и сигурно ме мразите за това, но покрай Коледа ставам много оптимистична и се радвам на живота. Ако вие не го правите - трябва!!! Това е празник на които се събирате със семейството и .. не ви ли става топло на сърцето, че сте се събрали и сте заедно и просто не сте сами на този свят и има хора, които са до вас, подкрепят ви, обичат ви без значение какво се случва около вас? Просто във въздуха витае толкова много любов и радост. 

    Да не говорим за Коледните чудеса. Не вярвате ли? А наистина трябва! Аз вярвам и дори и да вярвам на празно и в крайна сметка да не ми се случи нищо красиво ... как няма да се случи? Ще съм със семейството си на Коледа, това ми стига! Пък ако получа и бонус от дядо Коледа - някой, който да излекува това мое разбито сърце, наистина ще е най-хубавата ми Коледа, ако ли пък не ... пак ще е най-хубавата ми Коледа, защото .. защото тази година съм изключително щастлива, без определена причина, а може би и да има някои, които влияят. Може да има човек, който да ме кара да чувствам нещо, което от доста време не съм, нещо което е различно от болка хаха. Аааа не няма да говорим за лоши неща. Просто исках да ви кажа да се наслаждавате на тази Коледа, да и' се радвате, да се забавлявате! оценете това което имате поне тези 3 дни! 24-25-26 Декември .. едни от най-красивите дни през 2010 поне за мен. Може да не са минали, но вярвам и знам, че ще са! 

     Весела Коледа! Пожелавам ви много любов, подаръци и торба пълна с коледни чудеса и щастие! 

Tale as old as time ..

    Нещо съм се разнежила (не знам от къде, като тази вечер имах концерт и трябваше да съм извратената Лейди Гага) и реших да напиша малко по-романтична история (ооо нееее....). Here we go: 

     Тя седеше сама в стаята си и обмисляше всичко. Беше се сгушила в леглото си, нямаше сили да включи компютъра и да види дали има нови съобщения от него. Единствения шум, който се чуваше в стаята беше този на тихо сипещият се дъжд навън и от нейното ридаене от време на време. Опитваше се да бъде силна, но не и' се получаваше. Защо и' трябваше да изпитва такива чувства, знаеше, че винаги е наранената. И все пак отново се бе подвела и бе открила сърцето си повече от колкото трябва. Докато сълзите и' се стичаха безшумно, мислите в главата и' се въртяха хаотично. Предната вечер бяха излезнали група приятели да се позабавляват. Там беше и момчето, което харесваше. Тя правеше всичко възможно той да и' обърне внимание, но той като че ли я игнорираше, сигурно въобще не беше заинтересован. Все пак не беше сигурна и продължаваше да се надява. По-късно обаче сърцето и' се сви, когато го видяда танцува с друго момиче. Не че го обичаше, обич беше прекалено силна дума, а той даже не знаеше за това какво тя чувства, но изпитваше силни чувства и животинско привличане. Ах защо се беше заблудила, че и той изпитва нещо към нея. Малко по-късно каза, че е изморена и се прибра. По пътя в колата не се предаде, но веднага щом се прибра рухна.  И ето от сутринта не беше излизала от леглото си, освен до тоалетната и да се поосвежи малко, но не беше хапвала нищо, а вече беше вечер. Родителите и' ги нямаше, бяха заминали на почивка извън града. това я накара да се почувства още по-самотна. Телефона и' звънна няколко пъти, но тя не вдигна. Дори не знаеше, защо го изживява толкова тежко, не и' се случваше за първи път ... тогава защо? 

    Звънеца огласи къщата и на нея и' се наложи да отиде да отвори, кой ли беше в 8 вечерта? Тя беше по сатенените си панталонки от една пижама и тениска нагоре, както и любимите и' чехли. Отвори вратата. Там беше той. Защо? Тя седеше и го гледаше .. няколко секунди .. минути ...

- Ъм ... слушай - започна несигурно той

- Защо си тук? - попита тя като отвърна несигурно глава

- Искам да ти се извиня за снощи ... 

- Какво имаш предвид? Нищо не си ми направил снощи - опитваше се да звучи уверена, но едва се сдържаше да не избухне в сълзи.

- Моля те .. погледни ме - тя го погледна - ... плакала ли си? - тя не знаеше какво да каже .. изглеждаше бледа, а очите и' бяха подпухнали и зачервени и да измисли извинение, той знаеше каква е истината. 

- Няма значение .. -бяха единствените и' думи

- Има значение! Има огромно значение. Виж, моля те .. изслушай ме - той хвана ръката и' и я погледна право в очите, което я накара да настръхне - Мога да ти кажа милион извинения за снощи, но те няма да имат значение, защото това което направих беше пълна глупост. Знаеш ли защо? Защото всеки път когато те погледна съм щастлив, че те има, дори и да не си моя, се радвам, че те има на този свят, за да го правиш по-светъл. Всеки път когато започнеш да говориш ме запленяваш с думите и с гласа си, с невероятни си чар и със страстта с която спориш. Ти си невероятен човек, луд съм по теб ... 

- Но защо? Защо чак сега? Защо след като ме нарани така?

- Защото съм идиот, защото не можах да осъзная колко те искам навреме ... 

- Ох ... не мога да ти се сърдя - тя се приближи към него - прекалено много значиш за мен

    Той се усмихна, след което нежно се наведе и я целуна. Устните му бяха толкова меки, нежни и перфектни за нейните, ръцете му я обхванаха, тя се почувства толкова сигурна, вече не беше сама, вече имаше на кой да разчита, кой да я пази, някой, който да я обича истински. И вратата се затвори ...  

Snow ride

    Абе че съм як шофьор, як съм, тука няма спор, ама тоя сняг ми разказа играта. Имам книжка от около година и до сега не бях изпадала в ситуация в която трябва да карам на сняг, пък ако ми се наложи ще се справя, щот съм як шорфьор ... да, ама не. Не, че не се справих, ето читава съм, не останах да спя на паркинга на УНСС, ама то мъка ли бе да го опишеш. 

    Като за начало половин час като олигофрен седя на паркинга и чистя колата .. първо махни снега, после махни леда, после размръзи ако можеш чистачките, провери си фара дали вече работи (понеже сутринта не желаеше). Заринах се! Пък то да кажеш да беше топло или поне по-рано, когато температурите бяха по-високи а-у, НЕ! Замръзнах ... то  ръката ми загуби чувствителност и се притесних за нея, да не се налага да и' давам първа помощ. 

    След половинчасова борба със снега затрупал колата ми дойде още по-тежката част - карането по сняг и лед. Абе тргвам аз и още на паркинга си мисля, дали не съм забравила я колан, я ръчна, я нещо друго, чувствам, че нещо не е както трябва, а то просто защото колата леко да я побутнеш в една посока и тя заминава много бързо натам. Да не говорим, че трябва да започвам да спирам две пресечки по-рано, защото натисна ли спирачката по-бързо предната част на колата отива на ляво, а задната надясно, явно не могат да се понасят напоследък. Като изключим това и факта, че всички караха с 30, а моята най-висока скорост беше 80 и то на 3те ленти на околовръстното, беше готино да се лизгам по снега. Е умората от това да си нащрек с 6 очи и 4 уши си казва думата, ама ... who cares? 

Студентски празник

    Какво става когато голям брой студенти, изморени от тестчета за Ницше и скучни лекции по икономика се съберат на едно място в компанията на промишлени количества алкохол? Става нещо достойно за сценарии на някой епизод на комедиен сериал като "Приятели". Не че е толкова комично, по-скоро е толкова забавно и пълнещо  душата (и някои други неща). 

    Аз лично бях доста притеснена за това как ще протече моя, защото много хора на едно място правят поразии, но бях приятно изненадана от колегите си. Някои хора просто знаят как да се забавляват! Може би до някаква степен това се дължеше на факта, че повечето момчета започнаха още от сутринта в бусчето, ама кой пък е казал, че за пиенето има час? Момичетата естествено са с различни приоритети и по-важно е да се погрижат за себе си да изглеждат добре за въпросната вечер. И така докато едни пият и пеят всеизвестната песен на Борис Дали - Пиян, други си изправят косите и дишат изпаренията на лак за коса, ацетон или пък някакъв друг опиум. 

    Няколко часа по-късно естествено дансинга (или мястото предопределено за дансинг) е като софийски булевард в пиков час, а по масите се търкалят само празни бутилки, чаши и тук-таме някой избягал от чинията картоф, а от колоните естествено звучи орк. Кристал - Студентски живот, за да се връзва съвсем с обстановката. Естествено няма как да минем без нещо на Слави , малко ретро чалга и па-па-палатки. Да не забравяме разбира се и "Бяла роза", хорото на което 1/3 от участниците знаят стъпките, 1/3 гледа в краката на предните и импровизира, а 1/3 се влачи по пода, дърпана от останалите. Към полунощ вече към търкалящите се по пода неща се добавят и обувки с височина на тока около 12 см. 

     Купона еволюира в афтър парти и нечия хотелска стая вече е собственост на цялата компания. Естествено налични състав е намалял или защото някой е препил и припаднал или просто защото му се спи повече от колкото може да издържи. Алкохола отново се лее от всякъде, че и на всякъде. Абе купон като купон, с всички екстри - пияни,заляни, заспали, локви алкохол по масите, музика, поздрави, пеене .. абе екстри от всякъде. Докато собственика на стаята не реши да изгони всички и да ги остави да се оправят както могат. 

    Ден 2 дори и не може да бъде описан. На закуска махмурлиите от снощи се опитват да създадат картинка какво са правили и защо са го правили. После сън, душове, разходки, ядене и вечерта всичко от начало. Този път обаче има и дискотека, която обича да гони клиентите си. Признавам си никога не са ме гонили от дискотека, но за всичко си има първи път! Докато обаче се приберем до хотела афтър партито вече е свършило и изпозаспало, но винаги има няколко ентусиасти, които отказват да се предадат на съня и броят оставащото време до закуска, без наистина ясна причина. 

    Малко сбит преразказ с пропуск на наистина готини случки и събития на един от най-яките празници. Сериозно се замислям, кой празник предпочитам, но все още Коледа и рождения ми ден водят, просто защото при тях има подаръци, а момичетата обичаме подаръци! Това да си студент е тежка работа, не е лесно да си толкова готин купонджия и да пиеш всяка вечер, най-малкото не на всеки му се отдава. Споменах ли, че имам невероятно готини колеги на които им се отдава това? 

She will never be loved ..

   Защо винаги вярвам в хората? Защо винаги вярвам, че този път ще е нещо различно? Защо продължавам да вярвам, че може би поне веднъж ще съм от момичетата, които получават момчето? Защо продължавам да се залъгвам, че някога и на мен ще ми се случи нещо красиво? Ясно е, че за мен е само помията .. може би и част от лайната. 

   Не ме разбирайте погрешно, наистина се опитвам да мисля позитивно. Не съм се затворила в себе си, отхвърляйки всеки един човек, само защото когато последно разкрих сърцето си пред някой гледката стана грозна. Напротив, опитвам се да гледам позитивно на нещата вярвайки, че нещо хубаво ще ми се случи и на мен. И винаги когато тази надежда се появи се случва нещо, което я хваща здраво за корена и я изкоренява толкова брутално, че единственото останало е грозен кратер. След което всичко се повтаря - на празното място засаждам нова и .. вече знаете какво следва. 

   Грозно е от страна на живота да се шегува така жестоко с мен. Какво не заслужавам ли и аз малко любов? Да не би да съм машина или нещо подобно, нещо което не изпитва чувства и не му е нужна любов? Не съм психопат ... имам душа ... какъв е проблема. 

    Може би трябва да спра да вярвам в хората и да имам каквито и да било очаквания, защото единственото което получавам са разочарования. Всеки ден си повтарям, че може би днес ще срещна някой или някой, на който съм хвърлила око, ще се поинтересува от мен. Какво по дяволите си мисля?!?! На моменти просто забравям, че за мен е отредена помията ... и част от лайната...

Стоицизмът на един студент

   От известно време не съм писала, но нито имам време, нито муза. Все пак се опитвам да наваксвам и днешния пост ще е за нещо тясно свързано с проблемите ми в момента. Реших, че ще е по-добре да го превърна във леко забавен, надявам се да ми се получи, от колкото да ви обяснявам колко си мразя живота в момента, как напрежението е убийствено като цяло, а и от един определен асистент, за които ще стане на въпрос малко по-надолу, да не говорим, че отново се чувствам като парцал в "любовен" аспект и как с всеки изминал час рухвам все повече и повече.

    НО! Няма да ви говоря на дълго и широко за това! Днес има един доста по-интересен въпрос, които искам да засегна, а то е гадните асистенти (респективно професори, доценти) в университета. При мен е асистент, който ми води упражненята, ако някой колега или колежка чете съм най-малко 100% сигурна, че веднага се сетиха за кой говоря. Няма да споменавам все пак имена, защото той е нещо като Волдеморт - Онзи-който-не-бива-да-се-назовава, а когато пък чуе името си или подуши, че се говори за него, ще изникне от всевъзможни места. Почти сигурна съм, че го видях да подава глава от канала в женската тоалетна докато го обсъждахме, но бързо се скри и не можах да огледам дали беше той. Тези въпросни неприятни личности за мен са едни огромни комплексари, които изкарват всичката си злоба върху студентите и в частност първокурсниците, защото те търпят най-много и все още не са достатъчно изтормозени, че да могат да бъдат наречени с гордото име СТУДЕНТ! Нека си го признаем, за да си студент трябва да имаш дефицит на парите и храната, както и на времето и задължително стоически да понасяш хвърлянето на отпадъци от всякакъв вид (и буквално и преносно) върху себе си. 

    Все пак нека се върнем на тази особа, която се явява като един садистичен демон и дори има формата на сатаната в кошмарите на младите и все още поизплашени студенти. Разбрахме се, че тази личност има доста пълна торба с комплекси, която не крие хубаво на скришно под леглото си, а вади от нея и замеря по студентите (ще използвам и термина стоици, защото ми изглежда доста уместен). Ако приемем, че този асистент е сравнително млад и в началото ви е изглеждал симпатичен, че не дай си Боже и секси, вече сте на тотално друго мнение и го мразите в червата. Лично аз си мисля, че е възможно да ме докара до момент в които да искам да си тегля куршума, но ако се стигне до там имам изготвен план - ще се гръмна в неговия личен кабинет с предсмъртна бележка, че той е причината за това, ако има поне малко съвест ще му натежа здравата на нея, но за да е още по-сладко отмъщението ще си седя като призрак и ще го преследвам до края на мизерното му съществуване, дори и след като постъпи в лудница, за да може и аз малко да се забавлявам на неговите мъки. 

    Шегата на страна наистина е кофти да има такъв човек, който да твърди, че иска да ви научи на нещо, но го прави по изключително грешен начин и ефекта е точно обратния и много отрицателен. Напрежението от цялото това психическо изнасилване на което подлага студентите не води до хубави или приятни неща. Такива индивиди наистина не трябва да се занимават с млади хора, които те първа откриват живота. Подхода им е изключително грешен и щом аз, един заек, мога да го открия, представете си за какво си говорим. Все пак да ви казват, че нямате обща култура, че сте глупав и тъп, че сте цървул и да ви скастрят злобно, когато се объркате, просто защото сте станали в 5 и 30, за да му се явите, наистина може да ви докара до лудница. 

    Може би в университета е така и аз съм имала много грешна представа за това какви са целите му, като например да вдъхновява и подтиква младите да се занимават с това, което учат. В моя случай е политика ... нали всички се оплакват, че държавата ни не струва и младите са ни бъдещето. Тогава защо мачкате и без това нищожното самочувствие на някои студенти. Ясно ми е, че живота не е толкова лесен и че ще се сблъсквам с такива неща доста често, но едно е да можеш да отговориш и да се опълчиш, а друго е да трябва да търпиш стоически. Наистина грешно ... 

    Малко прекалих с дължината на поста този път, но това само показва силните ми чувства и негодувания спрямо нещата, които се случват в университетите. Очаквайте включване от мен отново скоро.

Наближава Хелоуин!

   Понеже от известно време не съм поствала, реших че е време. Пък и Хелоуин наистина наближава! Решихте ли вече какво ще правите? Като какво ще се маскирате? Къде ще ходите? Мисля, че е време да решите, защото не остана много време.

   Лично аз още не съм се ориентирала точно къде ще съм, но се знае, че ще е в някой Клуб облечена като паднал ангел. Понеже не мога да съм вещица или зомби, по простата причина, че вече използвах тези двете през миналите години, но хей ако нямате идея можете да използвате моите! А ако не ви харесват идеите и искате нещо друго ще ви препоръчам да посетите Куку магазин, където има избор от различни аксесоари и подобни, които със сигурност ще ви послужат добре. 

    За мен Хелоуин винаги е бил интересен празник, макар и не наш си. Идеята да се маскираш като някой е .. яка. В един епизод на "Как се запознах с майка ви" Барни каза "на Хелоуин жените показват истинската си същност, ако са маскирани като медицински сестри, значи са мръснишки медицински сестри ..." и т.н. Много съм съгласна с него. Хелоуин е момента в които можеш да се покажеш като нещо различно, нещо друго и един вид да си самия себе си. Можеш да се маскираш като вещица, ангел, дявол, фея или нещо подобно.

    Ако още не сте решили къде ще ходите и с кои, или няма с кой да отидете, но имате желанието ви каня с мен. Не е сигурно къде ще сме с моята компания, но със сигурност ще е забавно, просто защото е ХЛОУИН!!! 

Последен ден на 18

  Остават броени дни докато напусна 18 и навлезна с пълна пара и тежка стъпка в 19. И мисля да ги ипратя подобаващо =]

   18 е точно повратната точка в живота на един тийнейджър, тогава се случват куп неща и започват още толкова. На 18 едновременно завършваш училище и започваш университет (поне при мен беше така), навлизаш в света на по-самостоятелните, крачка по крачка, ден след ден. Вече трябва да бъдеш отговорен гражданин, все пак можеш да гласуваш (или не) за Бойко. В общи линии на 18 оставяш на страна безгрижното детство и мрънкането, че не ти се ходи на училище и навлизаш в живота, където вече от теб зависи дали ще учиш, но и от това твое решение зависи голяма част от бъдещето ти. 

    Като изключим края на училището и началото на университета има още доста неща, които ми се случиха през последната година, едно от които НЕ беше любовта. Явно тази година за мен беше прокълната. Точно преди 1 година на рождения си ден приключих последната си връзка. Наистина мисля, че от тогава израстнах поне малко и вече знам какви двулични чудовища могат да бъдат момчетата и как доверието ми може да бъде предадено много лесно. 

    Също така взех книжка и си имам малък сладък микроб, с който бръмча из града. Успях да посетя много от хората на които държа и които са пръснати из страната, а други си дойдоха до тук. Разходих се до Пловдив, където има хора на които държа страшно много, отидох до Севлиево, на посещение при един от най-важните хора в моя живот, друг много важен за мен човек си дойде от майната си а.к.а. Виена. Абе ... беше силна година. 

     Въпреки трудностите, нервите и сълзите, които прахосах тази година беше може би най-добрата ми до сега. Надявам се в бъдеще да имам още по-добри. Ще ми липсвате яки 18.

Ай ай ай Енрике

     Вчера беше концерта на Енрике и ... няма как да не споделя преживяванията и емоциите си. Първо искам да вметна, че никога не съм го обичала, но винаги съм го уважавала и харесвала и смятала за много усмихнат и симпатичен човек. След снощи всичко се промени коренно. За мен този човек вече е .. много повече, обожавам го, обожавам сценичното му поведение и начина по които се свързва с публиката. 

     За разлика от Рияна не се наложи да го чакаме 2 часа. Да, чакахме половин час, но защото той трябваше да излезе в 9 .. и излезе в 9 и 5. Само 5 минути закъснение! Този човек, колкото и да е известен не се е възгордял и знае какво е да седиш и да чакаш в дъжда, за да видиш един от най-великите певци в момента. Не се е надул, че е нещо повече от останалите хора, продължава да бъде нормален човек и да се държи така дори и на сцената, за което му свалям шапка и го поздравявам искрено. 

     Да не говорим, че взриви публиката! Всяко малко нещо, което правеше, не го правеше просто ей така, колкото да изпее няколко песни и да си получи хонорара, той го правеше за публиката! А накрая .. когато качи произволно момиче от публиката и .. и и' изпя лично на нея Hero .. толкова интимно и романтично .. не знам как остана на краката си това момиче, знам, че не бях аз, но преживях всичко с нея. 

     Какво за бога правя? Опитвам се с думи да ви опиша нещо, което просто не може да се обясни, ако не си бил там и не си го почувствал. Не си усетил еуфорията, адреналина, не си почувствал вълнението на всеки един човек от тълпата. Наистина няма описание това, което се случи снощи. Със сигурност дълго време ще се говори за това. 

     В крайна сметка, ако не сте присъствали със сигурност сте пропуснали много!

     

Тардис

    Вдъхновена от поредния епизод на "Doctor Who" в които пак му отказаха да пътуват с него, защото ... е, защото било различно .. и опасно, реших да ви задам въпроса: Ако можехте да избирате бихте ли пътували през времето? 

    Но имам предвид като във сериала. С някаква странна кабина, която се води космически кораб, със странен и леко изперкал мъж, наричащ себе си Доктора и ... Дорбе мисля, че се олях. Нека стесним кръга. Въпроса ми е, ако имахте възможност да пътувате със странник през времето, ще го направите ли? така звучи по-добре и по-възможно.

    Аз ще го направя, сигурно дори и без да се замислям. Защото смятам живота си за доста скучен, има толкова много неща, които искам да направя, а нямам възможност. Парите винаги възпират човек от мечтите му, или по-скоро липсата на пари. В предния си пост споделих, че искам да пътувам във времето, просто искам да вдия тези различни места, различни хора ... Искам нещо вълнуващо в сивото си ежедневие! Не го ли искате и вие? Не ви ли е писнало от едно и също, от нормалните неща, скучните, предвидимите? 

     Колко време ви трябва, за да решите дали искате да обиколите вселената и времето? На мен 2 секунди, за да се осъзная, че това наистина се случва на мен. Не, че наистина се случва, а че се случва на мен! Защото яките неща ме пропускат. 
     Сега питам вас, задавам ви въпроса, а дали ще отговорите е лично ваш избор.

I paint my own dreams

    Явно в блогър в момента върви една много изобретателна верига на обща тема "мечти". Харесва ми идеята на занятието и за това се зарадвах след като Disenchanted ме включи. Но да се върнем на главната идея, а тя е да ви споделя мечтите си (не че вече не съм). 

     1. Да започнем от основната и леко баналната. Като за начало искам да си намеря хубава и доходоносна работа, имаше момент в който исках да стана президент, защото нека си го признаем в общи линии на него му плащат за да изглежда готино и да си клати краката (казах в общи линии). Но жена президент и с коса като моята .. хмм трудно. За това се придържам към по-вероятната. Просто работа, която ще ми осигури хубав дом и живот. След като се установя и знам, че не завися от никого вече искам да си намеря приятен мъж, не перфектен, просто някой достатъчно голям изрод като мен, който да ме обича както баща ми обича майка ми, винаги съм завиж дала на любовта им. После да имаме две дечица, близнаци ако може и .. много искам да си осиновя .. не знам винаги ми се е искало да направя нещо добро в този грозен и покварен свят и .. мисля, че това е нещо, което искам да направя, знам че е голяма отговорност и може би си мислите, че сега говоря така, защото не знам какво е, но .. знам, че искам да го направя, а дали ще се случи е друг въпрос. Три кучета ще се разхождат в големият ми двор - хъски, шарпей и може би едно улично, прибрано от някой приют. Също и няколко котки, сигурно две, защото не мога без котки в живота си. 

      2. Като изключим това имам лист с неща които искам да направя преди да умра. По-скоро лист с мечти, които са постижими. Една от които е да отида на концерт на Three Days Grace и да се запозная с момчетата. Искам да изпитам екстаза от това да ги видя на сцената, да ги видя в пълния им блясък, да усетя еуфорията, истерията, сълзите от това невероятно изживяване. Искам да поговоря с тях, да им споделя колко много значат за мен, как са променили живота ми и как ми помагат във всеки един момент, във всяка една крачка от живота ми. Искам да знаят, че музиката и текстовете им значат толкова много за феновете, искам да го знаят, за да не спират да го правят, да не се отказват, да продължават да са част от моя живот.

     3. Да скоча с бънджи, това също е в списъка. Много ми се иска да направя нещо щуро и екстремно, за да усетя адреналина и мисля, че това е доста добро решение. Искам да знам, че мога да го направя, че не ме е страх.

   4. Да посетя Дания и Лондон, още едно нещо в списъка ми. В 7 клас трябваше да правя доклад върху Дания и Копенхаген, от тогава това е една от дестинациите до които трябва да се добера. Лондон за мен е изключително красиво и романтично място, да не говорим за секси акцента, много искам да отида и да се насладя на красотата му и на спокойствието което цари .. или поне така си мисля. 

      5. Във въпросния списък фигурира и това да напиша книга, не искам да е бестселър, просто искам да го направя и да знам, че ще има кой да го чете, дори и хората да са малко. Може дори да не се напечата, а да е само купчина хартия, но да знам, че го има и съм го направила сама. 

     6. Искам да оставя отпечатък в историята, искам хората да ме помнят, не искам да съм този незначителен човек, който съм сега. Искам да направя велики неща .. дори и не толкова велики, просто искам хората да знаят за съществуването ми, не искам да изчезна след 60 години и никой да не си спомня за мен. 

    7. Много се надявам докато ми дойде времето да измислят машина на времето. Знам, че звучи изключително нереално, но с тази скорост с която се развиват технологиите и всичко останало, нищо чудно и това да се случи. Искам да се върна назад и да видя родителите си като млади, искам да се срещна с някои велики хора, велики българи. Странно, но не искам да пътувам напред във времето, а назад, не искам да знам какво ще бъде, нека ме изненада, искам да видя какво е било, да го почувствам. 

    Да знам някои от мечтите ми изглеждат изключително банални, други много невъзможни, но .. това са мечти нормално е да са такива. Сега изгарям от любопитство да разбера какви са мечтите на Morella, lacerated soul и естествено Blake. 

Life is not a movie...

  "Life is not a movie. Good guys lose, everybody lies, and love does not conquer all."

   Колко истина има в тези думи. И с всяка година надеждата се изпарява малко по малко, че дори и за добрите момчета и момичета има щастлив край. Всяка година .. капка по капка. Този цитат е от филм правен през 94-та .. от тогава са минали 16 години, ако тогава са си мислели, че е тежко, защо не погледнат живота ни сега - една джунгла. Дори в джунглата е по-лесно. Всяко животно има свой собствен начин за  привличане на другия пол и зависи от различни неща - външен вид, танц, песен, надмощие - а при нас? При нас зависи от това кой е по-голям играч, кой ще предложи повече от себе си, кой е най-лек и чий портфейл е най-дебел. Това ли е важното вече? Къде отидоха ценностите, къде отиде любовта ... добре забравете любовта, къде отидоха ценностите? Къде отидоха важните неща, които ни карат да се усмихваме - нежност, загриженост, ласките на любимия човек, целувките му .... 

   Да наистина живота не е филм, във филмите всичко е перфектно, съществуват всички заблуди за любовта, за добрите момчета и честността, но вече дори и киното е завладяно от жестоката действителност. Вече добрите момчета не печелят момичето на мечтите си, не, те остават с разбито сърце, защото колкото по-голям гадняр си, толкова повече мацки ти се лепят. Момичетата не живеят щастливо, защото са лапнали по някой бройкаджия. Всички лъжат  и това се продава. А любовта .. хах .. твърди се, че всички тези филми са правени за любовта, но не за онази чистата и незаменимата, нежната, онази която те кара да настръхваш при мисълта за пръстите на любимия по кожата ти, а онази покварената, развалената, опетнената, онази която наричат любов, но дори не прилича на истинската си същност. 

  Живота не е филм ... и колкото по-рано го осъзнаеш, толкова по-лесно ще станеш безразсъдна кучка или двуличен играч и ще си "щастлив" зад маската на стереотипа. 

Summer nights

   Нали знаете онази част от лятото която чакате с нетърпение през цялата учебна година. Седите си в училище и гледате безизразно учител, който обяснява отново за функциите на дебелото черво и междувременно си мислите как ще дойде този така желан момент, а именно морето с приятели. Е сега ще ви разкажа малко за това преживяване.

   Ако си момче предполагам, че нещата са по-лесни, но ако си момиче ... е, кофти тръпка. Първо да вметна, че ако сте повече от 2 (максимум 3) се очаква да има кавги и спорове, защото има различия и различни желания за това къде да сте, какво да ядете и с кой. От това не следват хубави неща, нито пък приятни за целия престой. 

   8 часа път с автобус, това си е направо мъчение. Въпреки, че сте спали само 3 часа предната нощ, защото сте си легнали в 2, а трябва да станете в 5, защото автобусът ви тръгва в 6 и 15, пак не можете да спите. Дългото и мъчително пътуване е придружено и от непрестанните витания на седалката ви от индивида седящ зад вас тежащ 200 килограма и приличащ на кръстоска между маймуна и хипопотам. Разбира се няма начин да не отвори и "Зайо Байо" за да може хубаво да ви омирише живота.

   В крайна сметка пристигате там и откривате, че квартирата която сте си резервирали е меко казано пълно дупка с изрязани нокти по пода и дупки в тавана, който се намира на последния етаж. Добре, че имате възможност да го замените с нещо малко по-малко зле, но също дупка. Но естествено вие не се отказвате и в крайна сметка си намирате много по-добро място в хотел само с 5 лева отгоре. 

   Следват поредица от неприятени събития, като например вечер отивате в някой нощен клуб/дискотека и сте подложени на постянен тормоз и опити за свалки от някакви ненормално пияни и нечовешки грозни дебили, които се чудат как да накарат някое достатъчно пияно момиче да им влезе в леглото. Странно колкото и да сте пияни не бихте влезнали в леглото на този орк, какввото и да ви казва той. Но все пак важното е, че си имате питието и танцувате без да ви пука какво се случва около вас. 

   В общи линии в края на морето познавате половината персонал от клуба в който сте прекарвали повечето си време. Хванали сте що-годе хубав тен и имате хубави спомени с приятелите. Въпреки всичките неща които са се случвали помеждудругото.

Road to nowhere

    Още изпитвам носталгия по училището и всички онези безгрижни дни в които само се молех да свърши последния час по руски, в който всяка минута беше вечност, а изпитванията траеха с часове. Но вече започнах да откривам и плюсовете в цялата работа. 

   Хората се променят, нали така? Което значи, че губят общото което са имали със съучениците си, това е защото израстват или .. просто се променят. А приятелите трябва да забелязват това. Странно е когато те започнат да не го забелязват, тогава се превръщат в поредния член на групата на онези с които си загубил общото. 

   Идеята ми е, че колкото и болезнено да е приятели се губят просто заради времето. Живота оставя отпечатъка си върху всеки, върху едни по-грубо, върху други по-нежно. 

   Може би не звуча много логично, но в момента осъзнавам много неща. Като например, че се радвам че ще започна да губя връзка с някои хора, просто защото вече не сме онова което бяхме преди 4 години. Тогава бяхме странници в една група от различни хора, наречена клас, учихме се да се справяме с живота, търсихме това, което ни влече, формирахме се като хора, но през този дълъг път се променихме доста. едни повече, други по-малко, но на всякъде имаше промяна. Сега вече не сме същите хора защо продължаваме да сме приятели тогава? Че дори и да се наричаме най-добри. Защото сме свикнали или защото сме задължени. Много рядко отговора е защото така ни подтиква сърцето. 

   Изненадана съм, че от около половин година губя приятел и .. не ме боли. Не ме боли, че се отдалечаваме и неразбирателствата нарастват. Явно така е било писано, ако вярвате в съдбата. Или пък просто всичко е плод на въпросната промяна. Не знам, но нищо не ме подтиква да кажа "Хей спри, на къде отиваме? Какво се случва с нас? А с приятелството ни?". Почувствах го онзи ден преди няколко месеца и дори да имаше известен период в който отново почувствах привързаност, но просто не е същото. Явно тогава нещо се пречупи и от тогава за мен не е същия човек. Предполагам и аз за нея не съм. 

   Странно е наистина как хубави приятелства биват погубвани от времето. Предполагам, че до 5 години ще се виждаме все по-рядко и по-рядко и то от задължение, от колкото от желание. 

Listening to: Bullet For My Valentine - Road To Nowhere

Farewell, I’ll miss you
I'm sick of these goodbyes
’Cause it tore us apart, right from the start
I’ll miss you.

Никога не знаеш какво ще ти се случи

  Тя седеше на билетния център и наблюдаваше хората, за да не и' е напълно скучно си поклащаше краката в ритъма на песента, една от любимите и' - Three Days Grace - Someone Who Cares. Чудеше се дали и при нея е така. Всички тези хора, които минаваха покрай нея си имаха перфектен живот. Е, може би не перфектен, но живот. А тя си имаше интернет. Смяташе, че само там хората я разбират и не я съдят по това коя е и от къде е. Не че беше толкова затворена, че не излизаше с приятели и не се запознаваше с хора, но нета беше като неин дом, там тя принадлежеше. 

  Покрай нея мина една двойка влюбени, той беше на около 19, а тя изглеждаше 2-3 години по-малка от него. Бяха толкова сладки и се замеряха със пуканки, като не спираха да се смеят естествено. В един момент той просто я хвана за ръката, придърпа я към себе си и я целуна. Колко прекрасно, помисли си нашето момиче, искаше и' се и нея да я обича така някой, но знаеше, че има време за всичко.

  Малко след като двойката отмина се зададе доста голяма група момчета и момичета, които се смееха и всички заобикалящи ги ги гледаха странно. Но защо след като те просто се забавляваха и се радваха на живота. Нали това е да си млад? Да се наслаждаваш на безгрижието си, да бъдеш безотговорен и да се надсмиваш над живота. Тя се усмихна, напомняха и' на нейните приятели. Всички на едно място. Представи си какво ще е ако ги събере на едно място и се засмя. Едно момиче, което седеше близо до нея я погледна странно, но тя не обърна внимание. Беше щастлива. Въпреки, че и' липсваха толкова много неща, които би желала, тя беше щастлива. Радваше се на хората и на оптимизма им. Радваше се на всичко красиво. Знаеше, че трябва да е доволна от това което има и беше, въпреки че искаше още не се оплакваше.

  Погледна към небето. Беше ясно, без дори малко облаче. Слънцето светеше силно и температурата беше висока. Тя бръкна и извади водата си от чантата, но докато я вадеше се заплете в кабела на слушалките и я изпусна. Скочи от парапета на който седеше, в този момент нечия ръка посегна към бутилката. Мъжка ръка, с тънки и дълги пръсти и една кожена гривна, за да подчертае изяществото им. Тя вдигна очи, за да може пред тях да се открие невероятна гледка. Там имаше невероятно момче с мека кестенява коса, пъстри дълбоки очи с нежен поглед и и' се усмихваше с невероятна сила, зъбите му бяха толкова правилно подредени, трапчинките му бяха толкова чаровни. Тя не можеше да повярва на очите си. Протегна ръка, за да си вземе бутилката и ръцете им се докоснаха, сърцето и' направи салто. Тя смънка нещо като "благодаря" Това беше перфектното момче, дали можеше да направи нещо за да го спечели, дали това беше нейният шанс да попълни една от празнините в живота си. Докато умуваше той проговори с невероятно пленяващ глас, каза и', че я наблюдава от както е седнала тук и че я смята за най-странното момиче, което е виждал, но също така и че винаги е търсил това. В следващия момент устните му се долепиха до нейните. Тя не се възпротиви и се отдаде на целувката, нежна и сладка като шоколад.  

  Само една целувка. Една единствена целувка. Толкова и' трябваше, за да разбере, че това е търсила до сега и че цялото чакане си е заслужавало. 

Ех, момчета ...

   Днес отново се убедих, че ако едно готино момче не е заето или гей, то задължително ще е ненормално тъп или маниакален извратен нимфоман. Евентуално може да има и  2-3 свестни, но да се върнем на основната идея. Че се случва някои момчета да са по-глупави от нормалното или пък да са ненормални, това даже е готино, или да са извратени, та всяко момче е от части извратено, дори и нимфоман, но когато нещата почват да се смесват проблемите се появяват. 

  Да речем запознавате се в някой блог, сайт за запознанства, че дори и фейсбук с някой и го смятате за голям сладур. завързвате разговор, откривате, че споделяте един и същ вкус към музика, филми или нещо от сорта. Страхотно, казвате си, не стига че е уникално секси, но и има вкус към музика/филми/книги и т.н. Очаровани сте и решавате да преминете на втора база - скайп! УАУ!! И там вече откривате същността на героя ни. Докато съвсем спокойно си говорите за море той предлага ако се засечете там да пиете по нещо, а вие, че дори можете да поплувате във водата, където идва репликата "тамън ще мога да се прикрия, ако нещо ми стане". Казвате си добре, момче е, случва се от време на време да изтърсва такива неща, не е фатално. Да, но малко по-надолу вече ви предлага съвсем доброволно да ви покаже пишката си. Момент! КАКВО?! 

  Да мили дами, това са рисковете да си сама и да търсиш идеалния, винаги се сблъскваш с уникални маниаци. И мисля, че това е по-добрата версия, защото този тип поне не толкова глупав, че да се опитвате да разберете има ли логика в думите му или просто е нереално малоумен. Линията на мисълта на този индивид е изпълнена с толкова завои, отбивки и почивни станции, че и на рали пилот ще му е трудно да се справи с маршрута. 

  Но не може да се отказвате, защото някъде между тази тълпа от неправилни, за които също има половинки, също толкова уникално глупави нимфоманки, се разхожда и вашият перфектен, не прекалено идеален, просто човек с който можете да разговаряте и не се налага да се стига до извращения, просто някой, който ще ви разбира. А за това дали е секси? Всеки си има различни критерии, в нечии очи всеки е красив =]

Listening to: 
Across The Sky – Everywhere She Goes 
Jay Sean – Down 

Един труп

   Вчера както си миех чиниите осъзнах колко е тъжен живота на чашите. Докато премахвах остатъци от неяие ядене в кофата забелязах труп ... труп на чаша. Беше тъжно. Някак си се натъжих да я видя там .. на парчета. Някой я беше убил.
  По-късно се останови, че никой не я е убивал, а е била намерена така и някой достатъчно добър я е погребал в кофата. Колко тъжно. Самоубийство. Защо го е направила? Не и' ли давах всичко? Не и' ли давах любов и сок ... Въпреки че от скоро беше на диета, само сок, без кола .. Може би там е проблема?
  Колко тъжно ...

Fairytale, или една бална вечер

   Казвала ли съм ви за премеждията на една абитуриентка на балния и' ден? Пропуснала съм? Е, добре с месец закъснение нека обобщим какво е да си абитуриентка. Нека главната ни героиня се казва Сали. След дълга и изтощителна година прекарана в учене и нерви покрай изпитите и матурите, най-накрая дойде дълго очакваният от Сали момент - бала. Вече преодоляла главните проблеми като: какъв цвят да ми бъде роклята, каква дължина, какъв модел, ама това не ми харесва, не я искам тая, виж е оная е по-хубава. Както и проблемите с прическата (дали да стърчи или не, тука да е вързано ли, тука да е бухнало ли), маникюра (каква аджаба да ми е картинката), грима (сама ли да си го права или да отида някъде) и не на последно място обувките (с роклята ли да се връзват или с бижутата). След всички тези премеждия Сали вече е напълно готова за ДЕНЯ!

  Сутринта часовникът и' звъни и я събужда от приятния сън, за да започне една приказка. тя бързо обува някакви панталони и суитчер, за да не и' се развали косата после, а направо да го разкопчае, и отива на фризьор (и евентуално други екстри). Когато поглежда часовника на път за вкъщи осъзнава, че закъснява и сигурно гостите вече са дошли, но тя не се притеснява, защото има кой да ги посрещне. 

   След известно време прекарано в разговори и кофти хапки идва време за РОКЛЯТА *ангели пеят*. Трудното обличане на роклята, поставянето на бижутата и нахлузването на обувките е нещо, което не прави особено впечатление. Нито пък факта, че Сали за малко да се забие по нос в пода или да се пребие по стълбите, защото си е настъпила роклята с токчето. Важното е че тя е готова, натокана и наконтена. Следват полoвинчасови снимки с родата и приятелите, както и родителите, възможни са още - котки, кучета, коли, хамстери, че дори и кокошки. 

   Идва момента на потеглянето, всичко е прекрасно докато в един момент не завалява, но то се очаква, абитуриентски бал без дъжд е като шоколад без лешници. Събирането става на паркинг я на Била, я на ОМВ, я на Метро, я на някой друг търговски обект или бензиностанция. Тук е момента да спомена, че ако сте очаквали приказка, очевидно сте били в голяма грешка или сте сънували, в краен случай може да сте били и на някакви наркотици. Обстановката на паркинга на търговския обект/бензиностанцията е неописуема, дори и да ви я опиша пак няма да добиете точна представа за звуците идващи от барабаните (или подобие на такива) идващи изпод ръцете на 10 годишно цигане. Че бал без цигански оркестър, бал ли е? Вярно странно е група издокарани официални момичета и момчета да танцуват кючеци под звуците на ромски оркестър, но явно това е една от българските традиции, в които аз не съм просветена. В общи линии паркинга прилича на една умалена версия на Най. 

   Следва класната. Ако за първи път се качвате на обувки като Сали (дори и да е трети важи същото), а класната живее на 6ия етаж, честито печелите мъчение, каквото не пожелавам и на най-големия си враг. След като със сетни сили  Сали се изкатерва до заветната цел открива, че просто няма място където да седне, защото другите вече са я изпреварили. А да и на качване по стълбите внимавайте да не си настъпите роклята, ако е дълга, защото не ви завиждам има да се търкаляте надолу ... да се търкаляте ... търкаляте .. и да съберете всички останали по пътя си. 

   Събирането пред училище е най-забавно, там Сали доказва на всички, които през годините твърдяха, че не са си я  представяли в рокля на бала, че са грешели и даже е ослепително красива. Дъжд, още дъжд, петна от вода по роклята и много ръгания с чадъри - уникално преживяване за Сали! Но пък еуфорията е толкова голяма, че момичето едва успява да открие няколко приятели с които да се снима и .. вече трябва да потегля към ресторанта ...

   ... където се почва истинската чалготека. Е то не са палатки (песен която Сали за пръв път чува там), някакви трима музиканти, очевидно по тиранти, както и много шестици, тупалки и алале-олеле майки. То не са танци на маси, столове, под тях, над тях, полилеи, че дори и пулта на DJ-я. Пробвали ли сте да играете хоро на токчета и с дълга рокля? Е, Сали пробва и за нея това беше най-екстремното преживяване до момента. По едно време остана и по чорапи, но мисля, че настъпи стъкло и се отказа от тази си цел. Тук имаше много рев, както за Сали и нейните съученици, така и за учителите, раздялата е трудно нещо. Момичето беше сигурно също така, че забеляза една абитуриентка с цепка до пъпа без гащи, може само да ви каже какво видя. 

    Кулминацията на вечерта за Сали е дискотеката. Решението беше Плаза, защото има и чалга и  ретро зала, но кой да знае, че в ретро залата тази вечер е техно, а в чалгата е Милко Калайджиев ЛАЙВ ... уау ... Но това не пречи на нашата героиня да се раздава и да опъва бейлис, това, което и' попречи около 3-4 часа, бяха група негри (очевидно футболисти), които явно бяха сексуално привлечени от групата девойки. Най-нагло въпросните господа хващаха по момиче (или две) и и' пееха на ушенце небезизвестната песен на Akon - I wanna FUCK you .. че какво по-прямо предложение от това?!

   В крайна сметка вечерта за Сали завърши в 6 и 30 сутринта, когато тя си легна в топлото легло, зави се и заспа, а до леглото и' бяха оставени очуканите и разлепени обувки... 

Pillow Fight

    Нали знаете онова усещане когато искате да сте си още деца и да правите всевъзможни щуротии и бели, просто за да можете отново да се почувствате деца. Е това чувство може да се задоволи, макар и за 10 миути с помощта на една група във фейсбук "Стани точно ти организатора". Та няма да се занимавам да рекламирам, но идеята е да се правят такива събирания и хората да се забавляват. И това наистина се получава!

   Вчера в цялата страна бяха организирани масови боеве с възглавници и моя милост, като едно непорастнало дете, беше в центъра на събитията. Който не е отишъл мога да ви кажа само едно - пропуснали сте много! Беше невероятно забавно, нищо че продължи дори по-малко от 10 минути. Самата емоция и самия адреналин, самата идея, че удряш напълно непознати си беше доста разпускаща. Пък и ако сте като мен (под много напрежение) това е най-лесния начин да си изкарате всичката негативна енергия, защото в крайна сметка не можеш да нараниш никой със възглавница пълна с перушина или някакви други черва! 

   Според мен такива неща трябва да се организират по-често и повече хора да се включват! Имаше изказвания от рода на "това е много глупаво", но за мен това е просто поза, защото да си под 20 и да ръсиш такива неща .. всеки иска да е дете, това е дали някои са прекалено горди да си го признаят .. Както и да е следващия път се включете, гарантирам забавление и бой по трамваи хаха

Betrayed

  Чувствали ли сте се предадени и лъгани цял живот? Аз току що се почувствах така. Но истински .. Мисля си, че дори не познавам майка си. Защо ме е лъгала? Или по-скоро защо не ми е казала? Но понякога то е едно и също. Връзката между майка и дъщеря трябва да е нещо много силно и да има споделяне. Отдавна съм наясно, че с мама не сме точно така, но да не ми сподели толкова важно нещо. Не съм очаквала това от нея ...

   И глупавото е, че го каза все едно е нищо и сега не иска да я "занимавам с глупости" ... Да и аз си мислех, че е глупост ... А ако това бях аз? ... Защо никога не взима под внимание моето мнение? Добре била съм малка (не знам, може и да не съм била малка, може да съм била голяма, ама от къде да знам, като не ми казва нищо) не съм можела да си дам мнението, но ... Е, все пак в тази къща моето мнение е едно голямо нищо ... поне за такива въпроси. Знам, че ако имам нейната опция, ще постъпя по друг начин ... 

   По дяволите защо не ми е казала ... и защо не иска да говори с мен за това ... Защо веднъж не се поинтересува какво мисля .. ЛЪЖА ... ето това са били толкова години от живота ми ... 

   Най-кофти е да се почувстваш предаден от собствената си майка .. Колкото и да съм се противяла срещу нейните решения за мен до сега, никога не е правила нещо с което да ме разочарова толкова много ... Срам ме е ... 

Малко за песните [част 2]

  След фурорния успех на част едно (може да я намерите 2009, месец септември), реших да продължа с част 2 .. е така, за якото на народа! Надявам се да ви харесат и моля ви коментирайте (а ако имате и някое преложение, още по-добре ^^)

30 Seconds to Mars - Kings And Queens

Реактивна ракета до Марс - Два белота

30 Seconds to Mars - Vox Populi

Реактивна ракета до Марс - Това е твоя глас, Мтел

Backstreet Boys - Quit Playing Games

Момчетата, които го обичат анално - Стига с тия любовни игри

Bon Jovi - You Give Love a Bad Name 

Бонд, Джоуви Бонд - Кръсти ми хуя със шибано име

Breaking Benjamin - What Lies Beneath

Потрошихме Бенджамин - Какво има под колата

Bullet For My Valentine - Begging For Mercy

Куршум за Спаска - Ти си шибан садист

Good Charlotte - The River

Феята на зъбките - ИскърО

Good Charlotte - Bloody Valentine

Феята на зъбките - Девственица

Jason Derulo - Watcha say

Джонсънс Бейби - К'во викаш?

Akon - Rock

Наакан - Камък

Chris Brown - Run it

Крис Ако - Беги

Lostprophets - Hello Again

Загубихме се в джунглата - Прясно изкопано зомби

Madina Lake - Here I Stand

Езерото Байкал - Те ме те

Mika - I see you

Милка - Воайор

Mika - Pick Up Off The Floor

Милка - Изяж си го от земята

Tyler Hilton & Bethany Joy Lenz - When the stars go blue

Двамата от запаса - Га върбата роди круши

Simple Plan - Crazy

План за малоумни - Психопат

Within Temptation - Angels

Вътрешен оргазъм - Прилепи

Adema - The Way you Like it

Диадема - Задна прашка

Red - Breath Into Me

Мензис - Свърши в мен

Avantasia - Lost In Space

Мръсна фантазия - Космонавт

The White Stripes -  Walking with a ghost

Чорпогащи - Шизофреник

Tiziano Ferro - Perdono

Тишо с Ферарито - Извиняям се

Coldplay - Fix You

Бройкаджия - Ще те оправа

Kansas - Carry On My Wayward Son

Магьосникът от Оз - Продължавай да чукаш, синко

No Mercy - Where Do You Go

Не, мерси - Къде се скри?

Panic At The Disco - But it's better if you do

Паника в Амор - Ще е по-добре ако ми пуснеш

Papa Roach - Forever

Баща хлебарчо - Докато свят светува

Sonata Arctica - Last Drop Falls

Шепот от отвъдното - Свърших

Three Days Grace - One X

Три дни на грис - Един труп

Three Days Grace - Bitter Taste

Три дни на грис - С вкус на сперма

Trapt - Headstrong

Трап - Мазохист

Rihanna - Hard 

Рейхана - Надървен

Dive - Change

Удав - Полигамен

All Time Low - Lost in Stereo

Цуни ми кракО - Някъде в уретбата

Shakira - Waka Waka

Шаман - Вуду

  Та само да добавя, ако имате някакви идеи и преложения за какво да пиша, не се срамувайте да ги споделтие ^^

Enjoy