Абе че съм як шофьор, як съм, тука няма спор, ама тоя сняг ми разказа играта. Имам книжка от около година и до сега не бях изпадала в ситуация в която трябва да карам на сняг, пък ако ми се наложи ще се справя, щот съм як шорфьор ... да, ама не. Не, че не се справих, ето читава съм, не останах да спя на паркинга на УНСС, ама то мъка ли бе да го опишеш.
Като за начало половин час като олигофрен седя на паркинга и чистя колата .. първо махни снега, после махни леда, после размръзи ако можеш чистачките, провери си фара дали вече работи (понеже сутринта не желаеше). Заринах се! Пък то да кажеш да беше топло или поне по-рано, когато температурите бяха по-високи а-у, НЕ! Замръзнах ... то ръката ми загуби чувствителност и се притесних за нея, да не се налага да и' давам първа помощ.
След половинчасова борба със снега затрупал колата ми дойде още по-тежката част - карането по сняг и лед. Абе тргвам аз и още на паркинга си мисля, дали не съм забравила я колан, я ръчна, я нещо друго, чувствам, че нещо не е както трябва, а то просто защото колата леко да я побутнеш в една посока и тя заминава много бързо натам. Да не говорим, че трябва да започвам да спирам две пресечки по-рано, защото натисна ли спирачката по-бързо предната част на колата отива на ляво, а задната надясно, явно не могат да се понасят напоследък. Като изключим това и факта, че всички караха с 30, а моята най-висока скорост беше 80 и то на 3те ленти на околовръстното, беше готино да се лизгам по снега. Е умората от това да си нащрек с 6 очи и 4 уши си казва думата, ама ... who cares?
Няма коментари:
Публикуване на коментар