Никога не знаеш какво ще ти се случи

  Тя седеше на билетния център и наблюдаваше хората, за да не и' е напълно скучно си поклащаше краката в ритъма на песента, една от любимите и' - Three Days Grace - Someone Who Cares. Чудеше се дали и при нея е така. Всички тези хора, които минаваха покрай нея си имаха перфектен живот. Е, може би не перфектен, но живот. А тя си имаше интернет. Смяташе, че само там хората я разбират и не я съдят по това коя е и от къде е. Не че беше толкова затворена, че не излизаше с приятели и не се запознаваше с хора, но нета беше като неин дом, там тя принадлежеше. 

  Покрай нея мина една двойка влюбени, той беше на около 19, а тя изглеждаше 2-3 години по-малка от него. Бяха толкова сладки и се замеряха със пуканки, като не спираха да се смеят естествено. В един момент той просто я хвана за ръката, придърпа я към себе си и я целуна. Колко прекрасно, помисли си нашето момиче, искаше и' се и нея да я обича така някой, но знаеше, че има време за всичко.

  Малко след като двойката отмина се зададе доста голяма група момчета и момичета, които се смееха и всички заобикалящи ги ги гледаха странно. Но защо след като те просто се забавляваха и се радваха на живота. Нали това е да си млад? Да се наслаждаваш на безгрижието си, да бъдеш безотговорен и да се надсмиваш над живота. Тя се усмихна, напомняха и' на нейните приятели. Всички на едно място. Представи си какво ще е ако ги събере на едно място и се засмя. Едно момиче, което седеше близо до нея я погледна странно, но тя не обърна внимание. Беше щастлива. Въпреки, че и' липсваха толкова много неща, които би желала, тя беше щастлива. Радваше се на хората и на оптимизма им. Радваше се на всичко красиво. Знаеше, че трябва да е доволна от това което има и беше, въпреки че искаше още не се оплакваше.

  Погледна към небето. Беше ясно, без дори малко облаче. Слънцето светеше силно и температурата беше висока. Тя бръкна и извади водата си от чантата, но докато я вадеше се заплете в кабела на слушалките и я изпусна. Скочи от парапета на който седеше, в този момент нечия ръка посегна към бутилката. Мъжка ръка, с тънки и дълги пръсти и една кожена гривна, за да подчертае изяществото им. Тя вдигна очи, за да може пред тях да се открие невероятна гледка. Там имаше невероятно момче с мека кестенява коса, пъстри дълбоки очи с нежен поглед и и' се усмихваше с невероятна сила, зъбите му бяха толкова правилно подредени, трапчинките му бяха толкова чаровни. Тя не можеше да повярва на очите си. Протегна ръка, за да си вземе бутилката и ръцете им се докоснаха, сърцето и' направи салто. Тя смънка нещо като "благодаря" Това беше перфектното момче, дали можеше да направи нещо за да го спечели, дали това беше нейният шанс да попълни една от празнините в живота си. Докато умуваше той проговори с невероятно пленяващ глас, каза и', че я наблюдава от както е седнала тук и че я смята за най-странното момиче, което е виждал, но също така и че винаги е търсил това. В следващия момент устните му се долепиха до нейните. Тя не се възпротиви и се отдаде на целувката, нежна и сладка като шоколад.  

  Само една целувка. Една единствена целувка. Толкова и' трябваше, за да разбере, че това е търсила до сега и че цялото чакане си е заслужавало. 

Ех, момчета ...

   Днес отново се убедих, че ако едно готино момче не е заето или гей, то задължително ще е ненормално тъп или маниакален извратен нимфоман. Евентуално може да има и  2-3 свестни, но да се върнем на основната идея. Че се случва някои момчета да са по-глупави от нормалното или пък да са ненормални, това даже е готино, или да са извратени, та всяко момче е от части извратено, дори и нимфоман, но когато нещата почват да се смесват проблемите се появяват. 

  Да речем запознавате се в някой блог, сайт за запознанства, че дори и фейсбук с някой и го смятате за голям сладур. завързвате разговор, откривате, че споделяте един и същ вкус към музика, филми или нещо от сорта. Страхотно, казвате си, не стига че е уникално секси, но и има вкус към музика/филми/книги и т.н. Очаровани сте и решавате да преминете на втора база - скайп! УАУ!! И там вече откривате същността на героя ни. Докато съвсем спокойно си говорите за море той предлага ако се засечете там да пиете по нещо, а вие, че дори можете да поплувате във водата, където идва репликата "тамън ще мога да се прикрия, ако нещо ми стане". Казвате си добре, момче е, случва се от време на време да изтърсва такива неща, не е фатално. Да, но малко по-надолу вече ви предлага съвсем доброволно да ви покаже пишката си. Момент! КАКВО?! 

  Да мили дами, това са рисковете да си сама и да търсиш идеалния, винаги се сблъскваш с уникални маниаци. И мисля, че това е по-добрата версия, защото този тип поне не толкова глупав, че да се опитвате да разберете има ли логика в думите му или просто е нереално малоумен. Линията на мисълта на този индивид е изпълнена с толкова завои, отбивки и почивни станции, че и на рали пилот ще му е трудно да се справи с маршрута. 

  Но не може да се отказвате, защото някъде между тази тълпа от неправилни, за които също има половинки, също толкова уникално глупави нимфоманки, се разхожда и вашият перфектен, не прекалено идеален, просто човек с който можете да разговаряте и не се налага да се стига до извращения, просто някой, който ще ви разбира. А за това дали е секси? Всеки си има различни критерии, в нечии очи всеки е красив =]

Listening to: 
Across The Sky – Everywhere She Goes 
Jay Sean – Down 

Един труп

   Вчера както си миех чиниите осъзнах колко е тъжен живота на чашите. Докато премахвах остатъци от неяие ядене в кофата забелязах труп ... труп на чаша. Беше тъжно. Някак си се натъжих да я видя там .. на парчета. Някой я беше убил.
  По-късно се останови, че никой не я е убивал, а е била намерена така и някой достатъчно добър я е погребал в кофата. Колко тъжно. Самоубийство. Защо го е направила? Не и' ли давах всичко? Не и' ли давах любов и сок ... Въпреки че от скоро беше на диета, само сок, без кола .. Може би там е проблема?
  Колко тъжно ...

Fairytale, или една бална вечер

   Казвала ли съм ви за премеждията на една абитуриентка на балния и' ден? Пропуснала съм? Е, добре с месец закъснение нека обобщим какво е да си абитуриентка. Нека главната ни героиня се казва Сали. След дълга и изтощителна година прекарана в учене и нерви покрай изпитите и матурите, най-накрая дойде дълго очакваният от Сали момент - бала. Вече преодоляла главните проблеми като: какъв цвят да ми бъде роклята, каква дължина, какъв модел, ама това не ми харесва, не я искам тая, виж е оная е по-хубава. Както и проблемите с прическата (дали да стърчи или не, тука да е вързано ли, тука да е бухнало ли), маникюра (каква аджаба да ми е картинката), грима (сама ли да си го права или да отида някъде) и не на последно място обувките (с роклята ли да се връзват или с бижутата). След всички тези премеждия Сали вече е напълно готова за ДЕНЯ!

  Сутринта часовникът и' звъни и я събужда от приятния сън, за да започне една приказка. тя бързо обува някакви панталони и суитчер, за да не и' се развали косата после, а направо да го разкопчае, и отива на фризьор (и евентуално други екстри). Когато поглежда часовника на път за вкъщи осъзнава, че закъснява и сигурно гостите вече са дошли, но тя не се притеснява, защото има кой да ги посрещне. 

   След известно време прекарано в разговори и кофти хапки идва време за РОКЛЯТА *ангели пеят*. Трудното обличане на роклята, поставянето на бижутата и нахлузването на обувките е нещо, което не прави особено впечатление. Нито пък факта, че Сали за малко да се забие по нос в пода или да се пребие по стълбите, защото си е настъпила роклята с токчето. Важното е че тя е готова, натокана и наконтена. Следват полoвинчасови снимки с родата и приятелите, както и родителите, възможни са още - котки, кучета, коли, хамстери, че дори и кокошки. 

   Идва момента на потеглянето, всичко е прекрасно докато в един момент не завалява, но то се очаква, абитуриентски бал без дъжд е като шоколад без лешници. Събирането става на паркинг я на Била, я на ОМВ, я на Метро, я на някой друг търговски обект или бензиностанция. Тук е момента да спомена, че ако сте очаквали приказка, очевидно сте били в голяма грешка или сте сънували, в краен случай може да сте били и на някакви наркотици. Обстановката на паркинга на търговския обект/бензиностанцията е неописуема, дори и да ви я опиша пак няма да добиете точна представа за звуците идващи от барабаните (или подобие на такива) идващи изпод ръцете на 10 годишно цигане. Че бал без цигански оркестър, бал ли е? Вярно странно е група издокарани официални момичета и момчета да танцуват кючеци под звуците на ромски оркестър, но явно това е една от българските традиции, в които аз не съм просветена. В общи линии паркинга прилича на една умалена версия на Най. 

   Следва класната. Ако за първи път се качвате на обувки като Сали (дори и да е трети важи същото), а класната живее на 6ия етаж, честито печелите мъчение, каквото не пожелавам и на най-големия си враг. След като със сетни сили  Сали се изкатерва до заветната цел открива, че просто няма място където да седне, защото другите вече са я изпреварили. А да и на качване по стълбите внимавайте да не си настъпите роклята, ако е дълга, защото не ви завиждам има да се търкаляте надолу ... да се търкаляте ... търкаляте .. и да съберете всички останали по пътя си. 

   Събирането пред училище е най-забавно, там Сали доказва на всички, които през годините твърдяха, че не са си я  представяли в рокля на бала, че са грешели и даже е ослепително красива. Дъжд, още дъжд, петна от вода по роклята и много ръгания с чадъри - уникално преживяване за Сали! Но пък еуфорията е толкова голяма, че момичето едва успява да открие няколко приятели с които да се снима и .. вече трябва да потегля към ресторанта ...

   ... където се почва истинската чалготека. Е то не са палатки (песен която Сали за пръв път чува там), някакви трима музиканти, очевидно по тиранти, както и много шестици, тупалки и алале-олеле майки. То не са танци на маси, столове, под тях, над тях, полилеи, че дори и пулта на DJ-я. Пробвали ли сте да играете хоро на токчета и с дълга рокля? Е, Сали пробва и за нея това беше най-екстремното преживяване до момента. По едно време остана и по чорапи, но мисля, че настъпи стъкло и се отказа от тази си цел. Тук имаше много рев, както за Сали и нейните съученици, така и за учителите, раздялата е трудно нещо. Момичето беше сигурно също така, че забеляза една абитуриентка с цепка до пъпа без гащи, може само да ви каже какво видя. 

    Кулминацията на вечерта за Сали е дискотеката. Решението беше Плаза, защото има и чалга и  ретро зала, но кой да знае, че в ретро залата тази вечер е техно, а в чалгата е Милко Калайджиев ЛАЙВ ... уау ... Но това не пречи на нашата героиня да се раздава и да опъва бейлис, това, което и' попречи около 3-4 часа, бяха група негри (очевидно футболисти), които явно бяха сексуално привлечени от групата девойки. Най-нагло въпросните господа хващаха по момиче (или две) и и' пееха на ушенце небезизвестната песен на Akon - I wanna FUCK you .. че какво по-прямо предложение от това?!

   В крайна сметка вечерта за Сали завърши в 6 и 30 сутринта, когато тя си легна в топлото легло, зави се и заспа, а до леглото и' бяха оставени очуканите и разлепени обувки...