Elevation Music Festival 2011

   Нека започна с това, защо пиша чак сега, като се има предвид, че фестивалът беше преди 4 дни. Ами трябваше ми време да излезна от депресията (не, че съм го направила, но поне е по-лека версия) и да укротя гнева си. 

    Предполагам всички, които следите блога ми, а и разбирате нещо от по-качествна музика, знаете за събитието наречено Elevation. Също така предполагам, че вече сте разбрали, че той се състоя .. нека кажем наполовина. Първият ден единия от двата хедлайнера - Джамирокуай не можа да се появи на сцената рапзоложена между три от чудните ни планини. Причниата беше травма на крака и допълнително с това проблеми (ако не се лъжа инфекция) с гласа на Джей Кей. Грешката, която допуснаха организаторите беше, че не казаха на хората, че бандата няма да излезе на сцената. Въпреки това, мога да кажа, че Морчийба, които по принцип не слушам, ме изненадаха приятно и изживяването с тях беше незабравимо. А Хъртс ме разтопиха с песните си и енергията си на сцената. Не съжалявам за първия ден! Беше яко, срещнах готини хора, такива които вече познавах, но не лично и такива, които за първи път виждах. 

    Вторият ден вече беше неприятната част на евента. От самото начало на фестивала чувах песимистични прогнози за 30 Seconds to Mars. Всички знаем, че групата е световнозивестна и .. някак нереално звучи толкова млада група да идва в забутана страна като България. Може би заради този всичкия песимизъм, вятърът реши да накаже хората и да сбъдне очакванията им. А тези, които бяхме оптимистични и до последно вярвахме, че феста ще се състои, дори когато официално го отложиха .. е, ние обираме пешкира. 

    Няма да ви говоря за пропуските и грешките в организацията. Да, наистина, трябваше да има резервен план, все пак правиш фест между три планини, нормално е да има изненадващи метерологични условия. Да, не трябваше да има всичката тази изгъзица със собствена валута на фестивала (т.нар. елевове). Уви, всички можем да се противим и да се дразним, но каквото станало станало, да се надяваме, че организаторите ще си вземат поука и следващата година Елевейшън ще е на ниво и няма да бъде поздравяван със хитове като 'Ветрове' на Лили Иванова, 'Бурята в сърцето ми' на Софи Маринова или пък 'Hurricane' на 30 Seconds to Mars. Все пак the show must go on. 

    Това, което в момента ме ядосва са проблемите с връщането на билетите и елевовете. Искаха се касови бележки за елевовете, но когато се разбра, че половината са ги обменяли без касови бележки, това отпадна. Но трябваше да ядосат куп хора, за да стигнат до решението. Другият проблем е този с билетите. Искат се касови бележки, голяма част от които бяха откъснати и изхвърлени на входа на фестивала. Е, менкаха ми касовата бележка за гривничка, така че ако искат мога да им покажа гривничката - нея си я пазя. 

    Искрено се надявам догодина нещата да се получат и да няма недоволни хора. Пожелавам им организацията да е на ниво, защото хората ще бъдат много по-скептични и критични. Успех с Elevation 2012 и да поканите отново такива яки групи, които този път да свирят. Пък аз (стискайте палци) заминавам за Гръция за концерта на 30 Seconds to Mars.

I (don't) believe your lies

    Никога не съм си мислела, че ще бъда ядосана от псевдо-фенове на любимата си група. Знам, че са част от пейзажа и ги има, но когато един такъв доброволно ти се натресе на глава е неизбежно да не ти кипне. Особено, когато знаеш  в общи линии що за стока е. Не разбирам само защо си го просят?

    Нека първо опишем що е то псевдо-фен. Това е човек, който твърди, че е фен номер едно на една група (или в по-леките случаи просто огромен фен), който смята, че се свързва с всяка една песен на групата и т.н. (Аз за себе си мога да твърдя, че единствената група на която съм истинска фенка /в истинския смисъл на думата/ е Three Days Grace, на останалите съм фен, но знам, че не съм огромен, заклет, а каму ли номер едно). Същият този човек обаче в действителност знае максимум един албум (съвкупно, все пак може да знае по няколко песни от всеки албум), не знае почти нищо за групата, за песните, за текстовете, а да не говорим за членовете. Знае само няколко песни, които са 'яки' и другото не е важно. А от членовете на групата познаваме само вокалиста, щото е 'готин'.

    Тези хора са част от пейзажа, докато пейзажа не реши да ти се завре в очите. Тогава вече се превръща в досадна муха, която не можеш да прогони, защото е нахална и продължава да се връща и да ти се завира все повече и повече в лицето, докато накрая не ти писне и ... ами все още не знам до какво се стига, за сега не съм имала толкова досаден псевдо-фен на главата. А да в голяма част от случаите въпросните индивиди са позьори, ама нищо ново под слънцето. 

    Когато един такъв човек ти каже, че иска да си направи татуировка на част от текст на някоя от песните на твоята любима група, за която знаеш и най-малкия детайл, само защото 'харесва песента много', просто ти причернява. Та той (псевдо-фена), дори знае ли какво значи песента? Защо е възникнала? Какво е накарало автора (било той вокалиста, китариста или барабаниста на групата) да я напише? През какво е минал, за да стигне до въпросната песен? Въобще знае ли ЗАЩО тази песен, към която толкова се свързва и която му е като 'отворена книга' съществува. Разбира се, че не. Да не говорим, че явно съм останала една от малкото, които ако си правят татуировки, си ги правят защото значат нещо за тях, защото се свързват с нещо, защото има причина, по-голяма от 'това е яко', която ги кара да си ги направят. Вече татуси се правят защото е 'готино' и 'модно'. Ами тогава си направете от онези на кръста, които всеки втори има и са просто някакви заврънкулки, защо трябва да се подигравате с бандата. За мен това си е подигравка. 

    Ядосана съм. Ядосана съм, защото тези псевдо-фенове са дразнещи, досадни и фалшиви. Ядосана съм, защото стойностни песни не биват разбирани от никой. Ядосана съм, защото, за да се наречеш фен иска да дадеш сърцето си на определена група, а те не го разбират. Ядосана съм, защото мразя обект на такива индивиди да става любимата ми група, защото тя е едно от малкото неща в живота ми, които са стойностни и които ме поддържат жива. Така че моля ви, ако сте фен на някоя група, винаги знайте къде се намирате и колко знаете. Сократ е казал "Аз знам, че нищо не знам" и това го отличава от останалите, защото никой не може да знае всичко, но се изисква голяма дарба и мъдрост, за да знаеш колко не знаеш. 

I'm a nerd

    Голяма изненада, нали? Вие въобще, ама въобще не знаехте това! Особено ако ме познавате лично. Много добре успявам да прикрия истинската си същност, нали? Признайте си, дойде ви изневиделица. 

      След като преодоляхте шока да научите моята голяма тайна, нека видим и фактите. Мисля да започна с най-големият. Предполагам сте чували (най-вероятно от мен) за сериал наречен с колоритното име Doctor Who? Ако не сте, бързо отваряйте Уикипедия и поправете грешката си! Сериала се излъчва от 1963г., но след няколко години почивка между 1989 и 2005 (без изгледи да се завърне), през 2005 го прави и ... е, нека кажем, че е невероятен фурор. Може би не и у нас, но на Острова си е нещо като нашите Морска сол, Стъклен дом и Клиника на третия етаж забъркани в един хубав микс. Нямам предвид относно съдържание, а относно популярност. Откъм съдържание не може да се сравни с никой друг български (а и по мое скромно усмотрение и световен) сериал. Мисълта ми е, че аз съм много голяма и зарибена фенка. Имам постери, тениски и (дай боже) скоро и ТАРДИС. Наистина съм огромен фен, а имайки предвид, че сериала е сай фай .. е, попадам в нърд зоната. Да не забравяме и факта, че се излъчва в събота между 8:30 и 9:30, а аз не излизам от нас, залепена за монитора, чакайки да го гледам лайфстрийм. Но не съжалявам за нищо! Това е повече от сериал, това е нещо уникално и преживяването да го изгледаш е невероятно. 

    Нека към манията ми по Доктора добавим и постоянното ми вманиячаване по всякакъв виде телевизионни сериали И (разбира се) компютърните игри. О, да! Като проста сметка само ще вметна, че всяка част на Принцът на Персия съм я превъртала за около 24 часа (+,- някой друг час). Да, обожавам Star Craft, Need for Speed и Will Rock. Най-големите ми привличания са към игрите с елфи ... имам слабост към елфите, deal with it. Игри като Симс не ми се отдават .. няма движение в тях, няма тръпката някой да те наръга, да се пребиеш в някоя пропаст, да си потрошиш яката Тойота или да те нападнат зергове. 

       Естествено има го и момента с постоянното ми висене в сайт наречен Tumblr, който разбира се е най-великото нещо създавано някога .. след интернета и Доктор Ху. Соу йеа ..

      В общи линии се обсебвам от всичко възможно - книги, филми, сериали, игри и музика. И се чудя защо си нямам приятел ... Ами кой би взел момиче, което е побъркано по сай фай сериал, носи тениска на Батман и играе денонощно Assassin's Creed? Никой.