2/09/2012

Fucked up

   Странно е колко самотен може да се чувства човек, дори и да е обграден от хора. Може да има много приятели на които да се обади, но какво да им каже? Не е нещо конкретно, което го притеснява ... Може да има много приятели на които може да пише, но какво да им пише? Какво го притеснява? Може да познава много хора, но нито един от тях всъщност не го разбира, тогава какво му остава да направи? Ами затваря всичко в себе си, или поне по-голямата част, но всичко със стени има и лимит, а когато отдушника прелее .. е, тогава става грозно, но нещата пак не могат да се променят. Защото няма как? Как наистина се променят нещата? Искало ли ви се е понякога да отидете на психотерапевт, просто при някой напълно обективен непознат, който да ви изслуша и в крайна сметка да ви даде обективен съвет, а не някой, който винаги ще ви каже, че вината не е ваша или пък, че трябва да направите конкретни неща, а може би дори, че наистина сте няколко килца над приетия стандарт (който всъщност е толкова грешен). Искало ли ви се е дори може би да се нараните, за да почувствате нещо различно от всичките тези объркани чувства, които карат главата ви да експлодира? Искало ли ви се е просто да излезнете и да вървите, докато не припаднете от студ или от жажда? Просто да избягате от мислите си? На мен да ... и за съжаление или няма как да го постигна или съм прекалено задръстена и страхлива, за да предприема нещо. 
   Не ми обръщайте внимание, просто тук е единственото място, където мога да си излея емоциите от преливащия ми отдушник. Не беше нужно дори да го четете, все пак няма как да помогнете на жалка картинка като мен. Освен ако нямате отговор на един много специфичен въпрос, който ме дерзае от няколко години - защо съм неспособна да се влюбя? Благодаря ви за вниманието.