12/24/2008

Малко Коледен дух!

Хоу хоу хоу мери кристмас ... съжалявам вживих се, прекалено много Коледен дух ме е обзел днес =)) Замислих се как искам да съм отново дете и да вярвам истински в Дядо Коледа, не че сега не вярвам (вярата е всичко което имаме =) ), но не е същото. Спомняте си колко сте чакали по цяла нощ, за да го видите, с какво нетърпение сте ставали в ранни зори, за да надникнете под елхата ... ах как м и липсват тези емоции =)
А сега дори и децата не могат да се насладят на Дядо Коледа като хората. Мда след някоя година ще е толкова топло, че няма да му се налага да носи зимния си костюм, а ще го виждаме по джапанки и шорти, слънчеви очила и коледна шапка с козирка ...
Но нека му се радваме докато още можем! Защото добрия старец продължава да си е голям симпатяга, и запомнете сложете му малко сладки под дървото, че да има какво да хапне човека :P

12/15/2008

А можеше да е друго яче ...

Искам да ви разкажа една история, история за едно момиче и едно момче. Нека кръстим въпросното девойче Ева, а левента Майкъл Тези две души се срещнаха доста странно. Една вечер, след като родителите на Ева се бяха скарали за пореден път, тя тихо се измъкна през прозореца на стаята си и се запъти към обичайното място където ходеше винаги, когато има нужда от спокойствие, а именно върбата в двора на детската градина. Не и' се бе случило да види човек в детската по това време, но тази вечер беше различно. Точно на нейното място, под върбата имаше силует на момче, високо, с красива черна коса, което дълбаеше нещо по дървото. Тя се запъти натам. Застана до момчето и изчака той да и' обърне внимание - не искаше да му прекъсва раотата. След известно време, когато той не я забеляза, тя реши да предприеме нещо
- Извинявай - съвсем плахо каза Ева
Стреснатото момче се обърн рязко.
- Извинявай не те видях - измънка той леко оплашен
Ева седна до него на тревата.
- Какво правиш тук? - попита го тя
- Ъм ... - запъна се, беше запленен от красотата и'
- Да, знам, че въпроса е много директен, но аз съм такъв човек - тя му се усмихна - Аз съм Ева.
- А-аз съм Майкъл - смънка той отново
- Та какво правиш тук в този късен час Майкъл?
- Същото което и ти предполагам...
- Търсиш усамотение и разнообразие от еднаквия скучен живот, всеки ден едно и също.
- Съгласен съм, но не съм тук точно заради това, разбито сърце ... - той и' посочи дървото. Имаше нещо написано, а той го издълбаваше да не си личи.
- Мога ли да попитам какво е станало? - поинтересува се Ева
- Да ..
И той и' разказа как е заварил приятелката му и най-добрият и' приятел да се чукат страстно на масата в кухнята. Когато отишал да я види и никой не му оворил той влезнал и ги заварил така. От дума на дума тя му разказа за родителите си и как след като баща и' замерил последният и' приятел с бутилката от бира, тя е сама. Дълго време седяха там и си говориха за най-различни неща, накрая Майкъл предложи разходка в парка и Ева се съгласи. Прибраха се чак в ранни зори.
След този ден двамта започнаха да прекарват много време заедно и скоро станаха най-добри приятели. Той я подкрепяше във всичкитв и' проблеми и тя винаги можеше да разчита на него, както и той на нея. Тя имаше гадже, което и' беше безразлично, а той приятелка, която много обичаше. Но истината за нея е друга, тя беше влюбена в най-добрия си приятел.
Двамта си бяха оговорили среща под същата тази върба под която се срещнаха. Тя каза, че има да му казва нещо. Точно в полунощ и двамта бяха на уреченото място.
- Какво има? Да не се е случило нещо с родителите ти? Нали уж бяха добре? - бяха първите думи на Майкъл
- Не, не е това - отвърна му Ева, която не изглеждаше щастлива
- Ами?
- Аз ... искам да ти кажа нещо
- Сподели - подкани я той
- Аз ......... виж знаеш, че си най-добрият ми приятел и не искам да те губя нали?
Той кимна
- Обещай ми това което ти кажа да не ни разделечи - помоли го Ева вече със сълзи на очи
- Няма, но моля те кажи ми какво е станало! Не мога да те гелдам така Тя го погледна право в тъмните му очи
- Обичам те! - с тих, нежен глас промълви тя
- Естествено, и аз теб! - отвърна и' майкъл
- Не, не по този начин - отрони Ева, а сълзите бясно започнаха да се стичат по лицето и', тя знаеше че той не я обича, знаеше, че никога няма да бъде нейн, знаеше, че за него тя е само приятелка.
Ева не издържа на напрежението и ибяга, докато шокирания Майкъл не знаеше какво се случва. След няколко секунди се опомни и я последва. Но точно на кръстовището пред детската се случи нещо ужасно, точно пред очите на Майкъл. Чуха се спирачки и един сподавен вик, неговият вик. Майкъл се затича и грабна в обятията си безжизненото тяло на Ева, той плачеше, викаше я, междувременно един свидетел на инцидента се беше обадил на бърза помощ. Той не я пусна, остана с нея в линейката, в болницата, не я изпусна от поглед. Няколко дни след случката Ева почина от трвамите си. Това съсипа Майкъл. Той не спеше, не ядеше, дори не говореше. Приятелката му се опитваше да го съвземе, но не успя. Накрая го заряза. А приятелят на Ева ли? Той дори веднъж не я посети в болницата. Деня на погребението беше най-ужасният ден в живота на Майкъл. Той я гледаше там, лежаща в ковчега, безжизнена, но все още толкова красива. Отиде до нея, постави червена роза на капака, а сълзите му се стичаха въху лицето и'.
На другия ден след погребението намериха Майкъл във ваната с прерязани вени, момчето не успя да преживее загубата. На плочките със собствената си кръв беше написал четири думи, думи който, ако беше изрекъл по-рано, всичко щеше да бъде различно и Ева щеше да бъде жива.
Кои са думите ли? Думи който биха обърнали и вашият живот надолу с главата, а именно "И аз те обичам"

The началото

След като вече писах във общ блог, реших че ми е време да си създам собствен. Не очаквайте всичко което пиша да е интересно или да ви хареса. В някои неща влагам чувства в други размисли, а в трети и от двете. Та предимно простотии пиша, ама това е друг въпрос :D