ПАЛАЧИНКИ

   Не, всъщност не ям палачинки, просто реших, че нещо хубаво в блога няма да навреди. Ето ви и песничка да върви с палачинките.

    От известно време се опитвам да пиша по-малко ... е, при липса на по-добро обяснение, депресарски постове. Мисля, че това беше голяма грешка. В опита си  да не досаждам на 'читателите' (макар и да се знаем), стигнах до момент в който се закопах сама. Идеята ми е, че писането ме отпуска и когато имам проблеми ми помага да се отърся пона малко от тях, достатъчно, че да не затъвам повече в самосъжаление и други неприятни неща, наречени от мен с общото име 'лайна'. Да, обаче от както спрях да се изразявам под писмена форма тук, започнах и да се давя в тези лайна. В момента нещата са доста зле, добре че иманяколко лъча светлина, които да ме държат.

    Нали знаете как в повечето случаи като сте депресирани (това се отнася по-скоро за момичетата, момчетата не се изразявате по този начин) стигате до рев? И всъщност помага, олеква ви, изкарали сте част от нещата и ви е малко по-добре. Аз често го използвах този емтод, но от известно време нещата стигнаха състоянието в което съм неспособна да пусна дори една сълзичка, дори и на сърцераздирателен филм. От една страна е добре, защото се бях изнервила на себе си и на емоционалноста си, бях прекалено лигава, отвращавах се. От друга страна обаче, сега няма как да ми олеква и .. нещата се понасъбират по-бързо от обикновено и просто си седят вкъщи. Имам чувството, че ако продължавам така скоро всичко това ще добие плътна видима черна форма. Ще си се разхождам с наметало като на Снейп. 

   След доста уводни думи като цяло, проблема ми е, че съм all fucked up. Наистина не мога да живея със себе си и със своята несигурност. Някак си имам чувството, че съм станала прекалено затворена, изплашена и несигурна. Не смея да се разкрия напълно, не смея да се впусна в каквото и да било, защото ме е страх, че само ще прецакам нещо и не мисля, че заслужавам да бъда щастлива. Смятайте, че за последните думи ще изям доста бой от най-добрата си приятелка (обичам те за което, прекрасна). Може би съм се превърнала в този човек, защото никога не ми е показвано друго. По дяволите като се обърна хората на моите години вече почнаха да се женят и да създават семейства (не, че съм се юрнала за такова нещо на тая възраст, просто го давам за сравнителна точка със себе си - сама и еднорог), а аз даже не знам къде се намирам в собствения си живот. 

    Имаше един много приятен и честен Анон (anonymous) в Тъмблър, който ми каза, че цялата тази несигурност само отблъсква хората. Истината е, че искам да спра да бъда този човек, но защо е толкова трудно да се промени човек? Понякога наистина си мечтая да нямах този болен мозък, който ме кара да мисля постоянно за  подобни неща, но уви, не съм случила.

Ешелон

   Писала съм доста за Three Days Grace и реших този път да драсна няколко реда относно другата ми голяма любов - 30 Seconds to Mars. Повечето хора, които не са запознати с групата са доста негативно настроени, особено момчетата и особено към Джаред. Аз си го обяснявам като някаква завист, защото lets face it - Джаред е перфектен. Но те не осъзнават колко много значи групата за Ешелона, а именно техните фенове. Джаред, Шанън и Томо не са просто музиканти с фенбаза, те считат своите фенове за свое семейство и ги третират като такова. Рядко се вижда такава любов към феновете и толкова усилия за тях. Джаред стигна до болница в Рим, защото се претовари - беше болен и въпреки това излезна. След това не спря, не пропусна нито едно шоу. 

    Възхищавам се на желанието им да задоволят всяка прищявка на феновете, да ги направят щастливи и доволни. И начина по които говорят за тях, те наистина са горди от тях. Щастлива съм да съм част от това огромно семейство. 

    А сега за тези, които не са фенове, просто ще ви привлека с песнички. Come to the AWESOME side, we have cookies. Сериозно, просто изслушайте и изгледайте клиповете, ако не за друго, направете го за мен, заслужават си.

Childhood?

    Не знам какво ми става напоследък, но съм станала по-непукистка от всякога. А също и по-търпелива и разумна. От една страна се радвам, защото преди правех доста необмислени изказвания, които ми навличаха проблеми - типичните тийнейджърски драми между приятели, например. Обаче напоследък съм се научила да си премълчавам това, което в действителност мисля, нещата, които ми минават през главата и това води до положителни ефекти, демек няма караници. Може би цялата тази промяна се дължи на факта, че не искам да се занимавам вече с такива неща, наситила съм им се през последните години и когато надуша нещо подобно гледам да го избегна. Не защото не ми пука за хората, просто са прекалено чупливи, за да им кажеш истината и е по-удачно за всеобщо добро да скриеш истината. 

    От друга страна обаче, това е знак, че остарявам. А аз не искам. Искам да съм си онова момиче на 10, което тичаше по улиците, караше колело на места, на които и беше забранено и се пързаляше по сеното в дъждовни дни. Липсва ми онова момиче, което играеше на криеница в квартала, тичаше наоколо с ожулени колене и синки на всякъде, но не и' пукаше нито за това, нито за чувствата на другите, нито за последиците.

    Как се обърнаха нещата само за 10 години .. от онова безгрижно личице с искрена усмивка, остана само чувството за хумор, което се изгради като стена около него, за да го предпазва от болката на живота и омразата на хората. От мечтите, фантазиите и магията остана само спомен и желанието всичко това все още да бъде истинско. Въображението леко по леко си отива. Надеждата, че всичко ще се нареди накрая, също се изпарява бавно .. След още 10 години всичко това ще си е заминало напълно, дори и спомените ще избледнеят. На преден план ще бъдат проблемите, а спомените и онова реално и вълшебно детство ще бъде затворено зад някоя далечна врата, препречена от няколко здрави прегради.

Big Ball Of Wibbly-Wobbly Timey-Wimey

   В момента емоциите са ми толкова объркани, че дори и с Гугъл не могат да бъдат намерени. Пълен хаос. Причината - последният епизод от този сезон на Доктор Ху. Беше прекрасен, разбира се. Все пак има ли епизод на Доктор Ху, който да не е прекрасен (ако дори си помислите да отговорите с 'да' ще станете част от ордена на the Headless Monks). 

   Наистина много силен епизод. Признавам, можеше да се изпипат повече някои неща. Например в стремежа си да ни пръсне мозъците по всички стени, Мофат леко се оля и набута най-важната информация в последните 5 минути от епизода. Аз лично щях да се чувствам по-добре и да възприема епизода по-добре, ако не беше така сбито накрая. Но все пак епизода си е страхотен. Всичко което се случи, всичките емоции ме съсипаха. Плаках от радост, от тъга, от смях .. Да, това е неизбежно при Доктор Ху. 

   ЗАЩО ТОЗИ СЕРИАЛ Е ТОЛКОВА ПРЕКРАСЕН?!!? Сериозно, ако не го гледате пропускате наистина много. Никога не съм се натъквала на по-уникален сериал, който да обичам толкова много. Просто всичко в него е велико, незаменимо, уникално .. перфектно. You watch us run. 

   Знам, че съм доста обсебена. Всъщност ако някое момче гледа сериала и му е фен, значи още в началото печели част от моите симпатии. Имам чувството, че вече това е едно от нещата в списъка ми за 'перфектното момче' xD

Диария ли бе, да я опишеш?

    Сигурна съм, че всеки един от вас (макар и някои да не искате да си го признаете) от време на време има проблем с диарията. Като така рядкото щастие ви притисне в ъгъла и се видите в чуда, започвате да мислите всякакви лекове и техники, за да се отървете от нежелания гост. За по-лесно съм подредила действията в точки. 

1. Усещате, че нещо вътре в корема ви не е наред - той издава странни звуци и като че ли е недоволен от вас. Игнорирате го, явно просто си мърмори.
2. Две минути по-късно вече вие сте издаващия странни звуци и псувни относно това, което ви се случва. Действието се развива (естествено) в кенефа, където вие осърдно седите със свалени гащи.
3. 40 минути по-късно, вече се гърчите на тоалетната чиния и се молите това да спре - вие просто искате да си вдигнете гащите.
4. След още 20 минути мъки, най-накрая успявате да се доберете до кухнята и започвате да се лекувате с каквото можете.
5. Първо изкопавате от някъде зрънце къфе и почвате да дъвчите .. и дъвчите .. и дъвчите ..
6. След това преминавате към дренките, които откривате дълбоко в шкафа. И тъпчете, докато можете или докато има.
7. Отново сте в кенефа, явно тези неща не помагат. Заканяте се да предприемете по-сериозни мерки, стига веднъж да излезете.
8. Час и половина по-късно жулвате 50 милилитра оцет на шотче. За всеки случай удряте още едно. 
9. Пак сте в тоалетната, този път течете и от двете посоки, защото оцета, кафето и дренките са предизвикали странна реакция с останалите съставки там. Държите си легенчето в скута и се размазвате да изхвърляте каквото можете от системата си.
10. Издирвате хапчетата за подобни ситуации. В листовката пише да пиете първо две, а след това по едно при всяко 'неоформено изпражнение'. Майната му - гълтате 5 на веднъж, положението е прекалено жестоко. 
11. Все пак тази нощ сте на следния режим един час сън, половин час в кенефа.
12. На сутринта вече сте се прочистили от всякъде, обаче в следващите няколко дни не смеете да хапнете нищо друго освен препечена филия със сирене или сухари.

    И само защото е забавно:

Хомофобия ..

    Ако сте като мен, сигурно често се тормозите, че никога няма да намерите сродната си душа или поне някой, който може да се мери с нея. Замисляли ли сте се обаче, ако е толкова трудно за нас, хетеросексуалните да си намерим половинка, какво е за хомосексуалистите? Те са малцинство в сравнение с нас и шанса да намерят човека за тях е наполовина на нашият. 

     Не стига, че намират по-трудно половинката си, но и постоянно биват подлагани на подигравки и тормоз. Говоря предимно за България. Знам, че се случва по целия свят, но по статистически данни (макар и не официални, а проведени под формата на анкета в сайта на БТВ) хомофобията в нашата мила страна е почти 50%. Това е разочароващо. Очакваме да живеем по европйески стандарти, но мисленето ни въобще не е такова. Не може да искаме да живеем в бъдещето, а в същото време да мислим в миналото, не се получава. 

    Населението ни е доста необразовано и може би точно това е причината за тази омраза към хомосексуалистите. Ако попитате един хомофоб защо ненавижда гейовете, той ще ви отговори "Защото е грешно". Всъщнсот така ли е? Какво му е грешното? Къде е казано, че да бъдеш гей или лесбийка е грешно? В Библията пише ли нещо такова? Или може би врелигията в която ти самият вярваш? Не. Обаче не е грешно да бъдеш лека жена и да си лягаш или да изпълняваш други подобни деяния с всеки срещнат. 

     На къде отива България? Има ли смисъл от тази омраза? 

Kiss kiss kiss

    Абе много ми е странно ... не, стойте! Няка започнем със ситуация! Представете си, че сте на среща с момчето, което харесвате, всичко е било перфектно, той ви изпраща и идва момента, когато трябва да ви целуне, цялата сте настръханла, пеперудите пърхат в корема ви ... устните ви се докосват и ... едно влажно и мокро нещо се опитва да ви влезне в гърлото. (Ако сте момче .. ами тогава си представете нещото във вашето гърло). 

    Не ме разбирайте погрешно, целувките с език са .. страстни, но понякога прекалено не на място. Като например ако е първата целувка, няма да направи добро впечатление на момичето, ако се опитате да изнасилите устата и' се език и я олигавите цялата. Невинните целувки са толкова по-невинни, романтични и ... сухи. Защо никой вече не прибягва към тах? Или може би прибягва, просто аз съм останала с грешно впечатление ... но това не значи, че мнението ми се променя! 

    Целувките с език не са за нещо всекидневно и постоянно, те са да им се насладиш от време на време, колкото да остане тръпката от тях. Лично аз мразя, а и се чувствам неудобно, след като някой ме е целунал да търся ръкав в който небрежно да се обърша. Просто не е правилно.

Толкова по-възбуждаща е една проста бавна целувка, предшествана от подготвящ (тийзър) поглед. Или аз съм прекалено романтична? В което се съмнявам, романтиката ми е доста умряла. 

    ЗАМИСЛЕТЕ СЕ! Не използвайте език .. той е като презерватива - прави усещането не толкова приятно и истинско.

За One Tree Hill

    Повечето хора смятат един от любимите ми сериали - One Tree Hill - за боза. Причината, разбира се, е защото има прекалено много драма. Но като оставим всичко това на страна за мен е прекрасен сериал. Вярно проточи се прекалено дълго, но това не значи, че до последно не учи хората на толкова много. Любимия ми персонаж е Брук ... Брук Пенелъпи Дейвис. 8 сезона персонажът и' израства. 

    От самото начало това момиче ме вдъхновява. Първо беше само училищна драма, но после почна да понася ударите на истинския живот. Не мога да повярвам през колко много мина и колко мъжки се държа през всичко и не се предаде. Наистина ме вдъхновява да живея. Знам, ще си кажете, че е глупаво, глупаво е да се вдъхновявам от измислен персонаж в бозав сериал, но не сте прави. One Tree Hill не е просто бозав сериал, има толкова много в него, толкова много надежда, сила, магия ... 

    Всеки път когато Брук плачеше аз плачех с нея. През последните 5 години с нетърпение очаквах всеки епизод, за да разбера какво се случва с нея. Когато беше щастлива и аз бях. Силата, която излъчва този персонаж е неописуема, само някой, който е гледал сериала мможе да почувства вдъхновението, което аз усетих.

    Остана още един сезон и тази магия ще свърши. Ще приключи сериала, които беше част от мен през може би най-важните периоди от живота ми до сега. Израстнах като човек с този сериал и с персонажа на Брук. Тя е моят идол, нейната сила и състрадателност са неща, които научих и аз благодарение на нея. Не мога и да се надявам да бъда дори наполовина човека, който е тя, просто е прекрасна. 

    Ако не сте гледали сериала - пропуснали сте. А пък отгоре на това го плюете, че е боза и че не е достатъчно добър ... не смейте, не смейте, защото не знаете на какво учи сериала и не разбирате прекрасния начин по които е направен. Може да си има своите недостатъци, но е милиони пъти по-добър от 'Отчаяни съпруги', защото ви учи на нещо прекрасно. Учи ви на приятелство, сила, лоялност, любов ...

Life makes it harder for the ones who care

    Дълго време не знаех какво да пиша, не ми идваше муза. За това реших да гледам поредния филм и вдъхновението ми дойде като гръм от ясно нощно небе.

    Защо? Питам се защо? Защо винаги се получава така с добрите хора. Защо винаги те са наранените, защо те понасят най-тежките удари на сътбата. Прочетох наскоро в Tumblr нещо, което беше наистина красиво и може би това е отговора, но не мога да знам, в края на краищата аз съм никой в този свят на интриги, лъжи и борба за власт. Побеждават най-приспособените, нали така? Когато си добър, състрадателен или дори малко да ти пука .. не си достатъчно приспособен .. Та цитата беше следният: Sometimes God pushes us to our limits. It's because he has greater faith in us than we have in ourselves. хубаво е да знаеш, че има някой, който вярва в теб, макар и ти самият да не си вярваш.

    Напоследък не попадам на филми с розов край и това ме накара да напишатози пост. Открих, че няма филм, който да е вдъхновяващ и в същото време да не показва, че колкото по-добър човек се опитваш да бъдеш толкова повече гнусотии ще ти се излеят на главата. Добрите хора понасят най-тежките удари и това ги променя, някои се променят толкова много, че вече не са щастливите и лъчезарни хора. Има един прекрасен филм, ако не сте го гледали трябва да го направите, името му е Pay It Forward или Предай нататък. Идеята е много красива, вдъхновяваща, точно за едно момче, коеот се опитва да бъде по-човечно, да направи нещо добро, да промени този свят и естествено всичко е помрачено от реалността - добрите хора трябва да понасят ударите на живота. 

   Джако беше добър човек, а вижте до къде го доведе това. Не мога да повярвам колко подъл е този свят. Понякога ми се иска просто да съм глупава кифла с изкуствени 'екстеншъни' и фалшиви цици, за да не мога да осъзнавам всичко това, за да не мога да осъзнавам колко скапан в действителност е света, как не си заслужава да живееш в него. But I'm too afraid to live and too scared to die.

End Of An Era

     Изминаха няколко дни от световната премиера на последната част на Хари Потър и аз чак сега събрах сили да напиша пост. Невероятната история за малкия магьосник и неговите смели приятели беше голяма част от моето детство, а сигурна съм и от вашето. Краят на историята, бележи и краят на детството ми, бележи краят на една магическа ера. 

    Ние имахме късмет да бъдем Хари Потър поколението, онези, които висяха на опашки по кината, онези, които с трепет очакваха да пуснат поредната книга, онези, които без срам плакаха в киното, онези, които бяха част от истинската магия. Да израстнеш с нещо толкова прекрасно е привилегия, не всяко дете може да израстне с магията и едновременно с това да се научи на смелост, лоялност, любов ... Горда съм, че бях част от това през последните 10 години и ми е мъчно, че си отива, мъчно е, че краят му настъпи. Всъщност не истинският край, защото вълшебният свят, който Дж. К. Роулинг създаде ще се предава поколения наред. Аз знам, че моите деца и внуци ще израстнат с историята за Хари Потър. 

     Нали знаете как често ви задават въпроса "Как се виждате след 10 години?" и никога не знаете как точно да отговорите? И аз бях така, но вече знам. Отговора ми ще бъде следния: 'След 10 години се виждам в леглото с моята малка дъщеря, в ръката си държа "Хари Потър и даровете на смъртта"  и и' чета за лека нощ. В очите и' гори същия огън, същата жажда за още магия, който, сигурна съм, ще продължава да гори и в мен. Когато и' чета за смъртта на Фред Уизли, нещо, което самата аз никога няма да преодолея, сълза ще се стече по лицето ми, но тя няма да ме попита защо плача, ще знае отговора, защото и тя ще бъде част от същата магия.' 

    Като заключение искам да благодаря на мис Роулинг за всичко, което направи за нас. Искам да и' благодаря за детството си, за това, че успя да развие въображението ми, че успя да запази детското в мен. Любовта на милиони фенове по света, сега и в бъдеще, е нещо, което тя заслужава. Преклон пред таланта и' и и' благодаря за всичко! А Хари, ти ще ми липсваш .. always. 

Elevation Music Festival 2011

   Нека започна с това, защо пиша чак сега, като се има предвид, че фестивалът беше преди 4 дни. Ами трябваше ми време да излезна от депресията (не, че съм го направила, но поне е по-лека версия) и да укротя гнева си. 

    Предполагам всички, които следите блога ми, а и разбирате нещо от по-качествна музика, знаете за събитието наречено Elevation. Също така предполагам, че вече сте разбрали, че той се състоя .. нека кажем наполовина. Първият ден единия от двата хедлайнера - Джамирокуай не можа да се появи на сцената рапзоложена между три от чудните ни планини. Причниата беше травма на крака и допълнително с това проблеми (ако не се лъжа инфекция) с гласа на Джей Кей. Грешката, която допуснаха организаторите беше, че не казаха на хората, че бандата няма да излезе на сцената. Въпреки това, мога да кажа, че Морчийба, които по принцип не слушам, ме изненадаха приятно и изживяването с тях беше незабравимо. А Хъртс ме разтопиха с песните си и енергията си на сцената. Не съжалявам за първия ден! Беше яко, срещнах готини хора, такива които вече познавах, но не лично и такива, които за първи път виждах. 

    Вторият ден вече беше неприятната част на евента. От самото начало на фестивала чувах песимистични прогнози за 30 Seconds to Mars. Всички знаем, че групата е световнозивестна и .. някак нереално звучи толкова млада група да идва в забутана страна като България. Може би заради този всичкия песимизъм, вятърът реши да накаже хората и да сбъдне очакванията им. А тези, които бяхме оптимистични и до последно вярвахме, че феста ще се състои, дори когато официално го отложиха .. е, ние обираме пешкира. 

    Няма да ви говоря за пропуските и грешките в организацията. Да, наистина, трябваше да има резервен план, все пак правиш фест между три планини, нормално е да има изненадващи метерологични условия. Да, не трябваше да има всичката тази изгъзица със собствена валута на фестивала (т.нар. елевове). Уви, всички можем да се противим и да се дразним, но каквото станало станало, да се надяваме, че организаторите ще си вземат поука и следващата година Елевейшън ще е на ниво и няма да бъде поздравяван със хитове като 'Ветрове' на Лили Иванова, 'Бурята в сърцето ми' на Софи Маринова или пък 'Hurricane' на 30 Seconds to Mars. Все пак the show must go on. 

    Това, което в момента ме ядосва са проблемите с връщането на билетите и елевовете. Искаха се касови бележки за елевовете, но когато се разбра, че половината са ги обменяли без касови бележки, това отпадна. Но трябваше да ядосат куп хора, за да стигнат до решението. Другият проблем е този с билетите. Искат се касови бележки, голяма част от които бяха откъснати и изхвърлени на входа на фестивала. Е, менкаха ми касовата бележка за гривничка, така че ако искат мога да им покажа гривничката - нея си я пазя. 

    Искрено се надявам догодина нещата да се получат и да няма недоволни хора. Пожелавам им организацията да е на ниво, защото хората ще бъдат много по-скептични и критични. Успех с Elevation 2012 и да поканите отново такива яки групи, които този път да свирят. Пък аз (стискайте палци) заминавам за Гръция за концерта на 30 Seconds to Mars.

I (don't) believe your lies

    Никога не съм си мислела, че ще бъда ядосана от псевдо-фенове на любимата си група. Знам, че са част от пейзажа и ги има, но когато един такъв доброволно ти се натресе на глава е неизбежно да не ти кипне. Особено, когато знаеш  в общи линии що за стока е. Не разбирам само защо си го просят?

    Нека първо опишем що е то псевдо-фен. Това е човек, който твърди, че е фен номер едно на една група (или в по-леките случаи просто огромен фен), който смята, че се свързва с всяка една песен на групата и т.н. (Аз за себе си мога да твърдя, че единствената група на която съм истинска фенка /в истинския смисъл на думата/ е Three Days Grace, на останалите съм фен, но знам, че не съм огромен, заклет, а каму ли номер едно). Същият този човек обаче в действителност знае максимум един албум (съвкупно, все пак може да знае по няколко песни от всеки албум), не знае почти нищо за групата, за песните, за текстовете, а да не говорим за членовете. Знае само няколко песни, които са 'яки' и другото не е важно. А от членовете на групата познаваме само вокалиста, щото е 'готин'.

    Тези хора са част от пейзажа, докато пейзажа не реши да ти се завре в очите. Тогава вече се превръща в досадна муха, която не можеш да прогони, защото е нахална и продължава да се връща и да ти се завира все повече и повече в лицето, докато накрая не ти писне и ... ами все още не знам до какво се стига, за сега не съм имала толкова досаден псевдо-фен на главата. А да в голяма част от случаите въпросните индивиди са позьори, ама нищо ново под слънцето. 

    Когато един такъв човек ти каже, че иска да си направи татуировка на част от текст на някоя от песните на твоята любима група, за която знаеш и най-малкия детайл, само защото 'харесва песента много', просто ти причернява. Та той (псевдо-фена), дори знае ли какво значи песента? Защо е възникнала? Какво е накарало автора (било той вокалиста, китариста или барабаниста на групата) да я напише? През какво е минал, за да стигне до въпросната песен? Въобще знае ли ЗАЩО тази песен, към която толкова се свързва и която му е като 'отворена книга' съществува. Разбира се, че не. Да не говорим, че явно съм останала една от малкото, които ако си правят татуировки, си ги правят защото значат нещо за тях, защото се свързват с нещо, защото има причина, по-голяма от 'това е яко', която ги кара да си ги направят. Вече татуси се правят защото е 'готино' и 'модно'. Ами тогава си направете от онези на кръста, които всеки втори има и са просто някакви заврънкулки, защо трябва да се подигравате с бандата. За мен това си е подигравка. 

    Ядосана съм. Ядосана съм, защото тези псевдо-фенове са дразнещи, досадни и фалшиви. Ядосана съм, защото стойностни песни не биват разбирани от никой. Ядосана съм, защото, за да се наречеш фен иска да дадеш сърцето си на определена група, а те не го разбират. Ядосана съм, защото мразя обект на такива индивиди да става любимата ми група, защото тя е едно от малкото неща в живота ми, които са стойностни и които ме поддържат жива. Така че моля ви, ако сте фен на някоя група, винаги знайте къде се намирате и колко знаете. Сократ е казал "Аз знам, че нищо не знам" и това го отличава от останалите, защото никой не може да знае всичко, но се изисква голяма дарба и мъдрост, за да знаеш колко не знаеш. 

I'm a nerd

    Голяма изненада, нали? Вие въобще, ама въобще не знаехте това! Особено ако ме познавате лично. Много добре успявам да прикрия истинската си същност, нали? Признайте си, дойде ви изневиделица. 

      След като преодоляхте шока да научите моята голяма тайна, нека видим и фактите. Мисля да започна с най-големият. Предполагам сте чували (най-вероятно от мен) за сериал наречен с колоритното име Doctor Who? Ако не сте, бързо отваряйте Уикипедия и поправете грешката си! Сериала се излъчва от 1963г., но след няколко години почивка между 1989 и 2005 (без изгледи да се завърне), през 2005 го прави и ... е, нека кажем, че е невероятен фурор. Може би не и у нас, но на Острова си е нещо като нашите Морска сол, Стъклен дом и Клиника на третия етаж забъркани в един хубав микс. Нямам предвид относно съдържание, а относно популярност. Откъм съдържание не може да се сравни с никой друг български (а и по мое скромно усмотрение и световен) сериал. Мисълта ми е, че аз съм много голяма и зарибена фенка. Имам постери, тениски и (дай боже) скоро и ТАРДИС. Наистина съм огромен фен, а имайки предвид, че сериала е сай фай .. е, попадам в нърд зоната. Да не забравяме и факта, че се излъчва в събота между 8:30 и 9:30, а аз не излизам от нас, залепена за монитора, чакайки да го гледам лайфстрийм. Но не съжалявам за нищо! Това е повече от сериал, това е нещо уникално и преживяването да го изгледаш е невероятно. 

    Нека към манията ми по Доктора добавим и постоянното ми вманиячаване по всякакъв виде телевизионни сериали И (разбира се) компютърните игри. О, да! Като проста сметка само ще вметна, че всяка част на Принцът на Персия съм я превъртала за около 24 часа (+,- някой друг час). Да, обожавам Star Craft, Need for Speed и Will Rock. Най-големите ми привличания са към игрите с елфи ... имам слабост към елфите, deal with it. Игри като Симс не ми се отдават .. няма движение в тях, няма тръпката някой да те наръга, да се пребиеш в някоя пропаст, да си потрошиш яката Тойота или да те нападнат зергове. 

       Естествено има го и момента с постоянното ми висене в сайт наречен Tumblr, който разбира се е най-великото нещо създавано някога .. след интернета и Доктор Ху. Соу йеа ..

      В общи линии се обсебвам от всичко възможно - книги, филми, сериали, игри и музика. И се чудя защо си нямам приятел ... Ами кой би взел момиче, което е побъркано по сай фай сериал, носи тениска на Батман и играе денонощно Assassin's Creed? Никой.

Чия е България?

    Толкова съм разочарована от политиката в България. По дяволите това политика ли е? Е, да, до някъде намирисва на такава, както по целия свят и тук се краде (макар и не толкова умело, защото прекаляват или го правят прекалено видно), по-точно предимно това се прави. Дори се предприемат някакви операции със странни морски наименования като Октоподите, но точно това накара Economist да напише статия в която обявява страната ни за полицейска държава, а не са ли прави?

    Като оставим за малко на страна всичката тази повредена и извратена политика, две неща в момента ме карат да се замисля защо го правя, защо уча политически науки, защо си мисля, че ще мога да направя нещо, че ще успея да се издигна като човек, който наистина иска да направи нещо, имайки предвид, че такива хора биват стъпквани от "ветераните". 

    Не мисля, че има смисъл да ви казвам, че хората, които разполагат с най-много власт, просто защото са мнозинство, в избирането на това кой ни управлява и кой не, живеят с идеи от преди 20 години. Тъжното е, че тези хора определят нашето бъдеще. И така достигаме до първата тема която ме тормози в момента - а именно бъдещето на България, което .. отлита от България. Смешното е, че повечето заминават с желание за по-добър живот, по-точно с желание повечето неща да са си същите, само че да има повече изгоди за тях. Да, но не е така. Не можеш да отидеш в друга страна и да очакваш качеството на живот да е по-добро в смисъл ти да си получаваш повече пари от колкото тук и да работиш ако може и двойно по-малко. Мисля, че не осъзнават факта, че в другите държави много от нещата, които тук се толерират, там не се. Мислят си, че чужбина е една утопия, а тя не е, просто е малко по-добре, но пък нещата са по-сложни. А ако искате ситуацията в страната да се оправи - ами останете и направете нещо по въпроса. Не може да искате, да мрънкате, да повтаряте заучени от мама и тати реплики цял живот и да очаквате нещата да се променят, еми не става така. Желанието не е достатъчно. В този живот нищо не идва на готово, така че го осъзнайте по-бързо и ако наистина обичате родината си, направете нещо, за да оправите страната. И мрънкането не е опция, всеки знае как да мрънка.

    Другото, което ми направи грозно впечатление са последните изцепки на Волен Сидеров. Този човек не се ли отказа, не му ли писна да прави такива мърлявщини и да мисли, че прави нещо добро. Признавам си, не съм любителка на турците, но никога няма да ги нападна, да ги обиждам или да ги съдя за религията им. Има ли значение дали си християнин, мюсюлманин, будист, атеист или какъвто и да било друг. Какво общо има вероизповеданието с това какъв човек си? Какво общо има сексуалността с това какъв човек си? Да, наистина има много свързано, но това прави ли те лош човек? Това, че вярваш в Бог, Аллах, Буда или в никой прави ли те лош човек? Това, че харесваш мъже, жени или пък и двете прави ли те лош човек? НЕ мога да разбера каква е тази пропаганда на хомофобията? Само Волен Сидеров и АТАКА могат да направят това. Мисленето на тези хора е остаряли, с няколко века, ако не и с повече. До колкото  знам дори когато сме били под робство не сме били толкова настроени против вероизповеданието или против обикновените турци. Преди няколко века, хора, които са били измъчвани, клани и убивани, са имали повече толерантност, повече либералност във себе си от колкото България в момента. Това е смешно .. не .. това е жалко. Хора погледнете се отстрани, погледнете страната си отстрани, тук ли искате да живеете? В една двулична държава, която твърди, че е либерална демокрация, а в действителност е нещо извратено. Аз знам, че не искам. За съжаление това какво искам аз, бъдещето на България, не интересува особено господата управляващи. Че и защо ще ги интересува? Ще ни задължат 5 години след завършване на висшето си образование да си седим в България и после майната ти. Не ни ли обичат просто? 

I do believe in magic

"You know, I do believe in magic. I was born and raised in a magic time ... In a magic town ... Among magicians. Most everybody else didn't realize we lived in that web of magic. Connected by the silver filaments of chance and circumstance. But I knew it all along. See, this is my opinion - we all start outknowing magic. We are born with whirlwinds, forest fires, and comets inside us. We are born able to sing to birds and read clouds and see our destiny in grains of sand. But then we get the magic educated right out of our souls. We get it churched out, spanked out, washed out, and combed out. We get put on the straight and narrow and told to be responsible. Told to act our age. Told to grow up, for God’s sake. And you know why we were told that? Because the people doing the telling were afraid of our wildness and youth. And because the magic we knew made them ashamed and sad of what they'd allowed to wither in themselves.

After you go so far away from it, you can't really get it back. You can have seconds of it. Just seconds of knowing and remembering. When people get weepy at movies, it's because in that dark theater, the golden pool of magic is touched, just briefly. Then they come out into the hard sun of logic and reason again and it dries up, and they're left feeling a little heart-sad and not knowing why. When a song stirs a memory, when motes of dust turning in a shaft of light takes your attention from the world, when you listen to a train passing on a track at night in the distance and you wonder where it might be going, you step beyond who you are and where you are. For the briefest of instants, you have stepped into the magic realm. 

That's what I believe.

The truth of life is that every year we get farther away from the essence that is born within us. We get shouldered with burdens, some of them good, some of them not so good. Things happen to us. Loved ones die. People get in wrecks and get crippled. People lose their way, for one reason or another. It’s not hard to do, in this world of crazy mazes. Life itself does its best to take that memory of magic away from us. You don’t know it’s happening until one day you feel you’ve lost something but you’re not sure what it is. It’s like smiling at a pretty girl and she calls you “sir.” It just happens. 

These memories of who I was and where I lived are important to me. They make up a large part of who I’m going to be when my journey winds down. I need the memory of magic if I am ever going to conjure magic again. I need to know and remember, and I want to tell you."

- Robert R. McCammon (Boy's Life) 

Родната корупция ни пази

Родната полиция се опитва да ни опразни протомнето, това е което прави. Имах някакъв респект за тия хора, но тази вечер всичкия се изпари. За мен те са едни паразити, които се залепват за протмонето и ти смучат парите. Едни долни, мазни, с дебели гуши и огомни кореми мижитурки, който само се чудят как да се угоят още малко. АХХХХ ТОЛКОВА СА ГНУСНИ. Отвращават ме. Наистина ем отвращават. Колко трябва да си долен и да не уважаваш себе си, за да правиш такива грозни неща. И отгоре на всичкото ОБИЖДАШ?!?!? Защото не ти дадох пари... сигурна съм, че защото не ти бутнах 50 лева и защото държах на това, че съм права, а аз БЯХ права, започна да обиждаш. Това е не само жалко, но и грозно. "Не ви вярвам", еми не ми тря да ми вярваш, просто си отвори шибаните очи и виж като хората. 

"И изпреварихте две коли"

"Не, изпреварих една, която беше пуснала аварийките и караше с 30" (КОЙ НОРМАЛЕН ЧОВЕК НЯМА ДА СИ ПОМИСЛИ ЧЕ СПИРА?!?!?

"А защо след вас минаха две коли" ... ъ ... по-тъп въпрос можеше ли да зададеш бе кретен?! Значи не може след мен да е имало още една кола, това е направо НЕВЪЗМОЖНО. По-невъзможно и от пони?!?! 

Бях напълно в правото си да изпреваря. Беше СЛЕД моста, ония даваше всички сигнали на човек, който ще отбие, караше почти в банкета, така че имаше достатъчно място повече от 3 коли дори да се разминат и изпреварих с 40!!! Не е като да съм летяла с 80 ...

АГРХ! И отгоре на всичко ще ми кажеш "О, Нови Искър, трябваше първо да погледна документите, за да ми стане ясно" ... Ъ, МОЛЯ?!?!?! Сигурна съм, че дори и да съм с 15 години по-млада съм 100 пъти по интелигентна от теб ти подкупен мазен червей! 

Ако не беше на работа и не можеше да ме закопчаеш за нещо, бедна ти е фантазията на кво щях да те направя. Не ме интересува дали си на 30, на 40 или на 50. 

Погнусата ми в момента от тези същества е толкова голяма, че дори не мога да я опиша подобаващо. Представете си плужек, целия мазен, лигав и обвит в гадни сополи. Това е далеч от моята представа. АГРХ ... Защо не умрете всички? Толкова сте жалки, не заслужавате да живеете.

I middle finger you

     Ох за пореден път станах свидетелка на нещо отчайващо. Сравнително симпатично момче да тича по една от онези с изкуствените коси и интелект. Разбирам, че са лесни и това е едно от нещата, който ги привличат - ще ти пусне на втория ден (ако издържи до тогава), но защо си го причиняват. Не се ли погнусяват? Като ги целуват не се ли рони "мазилката" от лицето и' върху неговото? Или то е толкова гипсирано, че дори не може да помръдне от позата "буквата О". Агрх. Момчета по-добре си вземете секс кукла - няма да се ръси мазилка върху вас, не говори и прави секс когато пожелаете - никога не я боли глава. 

     Не, действително се отчаях тотално от другия пол. Не ме разбирайте погрешно има и свестни момчета, който обаче не са мой тип. СТОП! Не ме хранете, че не трябва да отбирам, защото вече направих достатъчно грешки в живота си, че да знам какво искам, как го искам и защо го искам. Но наистина не разбирам защо повечето момчета тичат по тези несъразмерни Барбита. Разбирам, че е по-лесно, защото не можеш да спориш с нещо, което няма достатъчно акъл да намери желязни (или въобще някакви) доводи. Но защо? Не мечтаете ли за повече? Не мечтаете ли за някой като вас? За някой с който ще се забавлявате, ще се карате, ще дивеете, но винаги ще бъдете разбрани и ще можете да решавате проблемите си гладко, без псувни и грозни изцепки. Или сте занижили стандартите си до толкова, че сте готови да зарежете всичко само за единия лесен секс? 

     Отчаяна съм. До такава степен съм отчаяна, че смятам юни месец на Elevation да намеря възможно най-много секси момчета и да ги изчукам всичките. О, да не би да съм цинична? Да не се чувствате обидени? Е, добре дошли от моята страна на нещата.

Не съм перфектна. Не съм красива. Не деля хората по раса. Не деля хората по възгледи. Не деля хората по сексуалност. Деля ги по това колко човешки са в действителност. Не мразя хомосексуалисти. Не мразя пълни момичета или момчета. Не мога да обичам. Не мога да бъда сам сама. Не мога да поставя когото и да било пред приятелите си. Не мога да не разчитам на никого. Не мога да живея без музика. Не мога да живея без Three Days Grace. Не мога да живея без Doctor Who. Не мога да живея без Дейвид Тенант. Не мога да живея без София Буш. Не мога да живея без Тери Пратчет. Не се хваля. Не оставям приятелите си, когато се нуждаят от мен. Не съм перфектна. Не съдя хората, които също не са перфектни. Не ме бива в почти нищо. Не мисля, че ще успея. Не се предавам. Не губя надежда. Не се интересувам от хорското мнение. Не се старая да съм нечие перфектно копие. Аз съм това което съм. А ти?

Та за Love.net

    Мисля да ви поговоря за филм. Love.net, за да бъдем по-точни. Снощи имах уговорка да го гледаме с приятели в малкия мол (демек Mall of Sofia), е да, ама не. Като за начало 15 минути се опитвахме да влезем в подземния паркинг - опашката започваше от светофара. Едва си намерих местенце на ниво -3, където по принцип е голяма пустош. Тия хора къде бяха тръгнали в 9 часа по моловете, не можах да ги разбера. Както и да е - отидохме за билети. Еми ние хубаво отидохме, ама тях ги нямаше - ето къде са тръгнали всички в 9 вечерта. Късметче. С малко уговорки и няколко изпаднали по-пътя в намален състав се преместихме в Арена Запад, че е на плюнка разстояние. Но не си мислете, че това е края на историята и ще почна да ви разказвам за филма. О, не! Паркинга на Арената, която по принцип е Сахара през лятото беше толкова претъпкан, че се въртях като муха без глава през редиците с коли и чаках някой да се изнесе, добре че имаше поне един такъв. Ура! Понеже бяхме с коли, чакахме другите (които тръгнаха 5 минути преид нас и от по-горно ниво на паркинга) още 10 минути. Ясно беше, че в 9 и 20 вече сме изтървали прожекцията от 9 и 15, тъй че сме решени за тази в 10 ... аха и ние така си мислехме - имаше места, но в ъглите. Слава Богу, че имаше прожекция в 10 и 15 в премиум залата (оооо рай) и си намерихме приятни местенца. В крайна сметка, след като почнаха да пускат чак в 10 и 10, успяхме да изгледаме филма. 

    Останах с добро впечатление. Ако се колебаете дали да го гледате - заради многото порнография, не се притеснявайте не е чак толкова брутално, просто трейлъра на филма е преовеличен. Всъщност си е доста добра любовна историйка, или няколко любовни историйки, които са ми доста по вкуса и доста добре направени. Нещо като "Наистина любов", но български. Абе заслужава си филмчето. Някои казаха, че е по-добро от Тилт, но според мен двата филма не могат да се сравняват. Най-малкото Тилт е филм правен по идея от преди 20 години, докато Love.net е правен по съвременните бумове. Аз мога само да кажа, че съм много доволна от българското кино през последните години - много ми е приятно да ги гледам и със сигурност бих си дала парите и за следващия, стига да не се излагат в бъдеще. За сега върви много добре и надеждите са ми да продължава така и за в бъдеще. 

    А да и GO GO BAHAROV BROTHERS! И Явор и Захари са страхотни!

    Айде, че ви отегчих.

Меме ли бе да го опишеш?

     Както си седях снощи и се чудех как да запълня скучната си сряда вечер, ровейки из фейсбук изведнъж едно досадно известие се появи пред очите ми. Беше покана. За "RojdEnnia mi deeen :P". Разбирате, че бях като тресната с парцал. Особено ако се има в предвид, че поканата ми беше изпратена от доста свястно момиче. Все пак реших да цъкна, за да отстраня объркването си, но всъщност се обърках още повече. Мястото: MAHAITE SE NQMA DA PRAZNUVAM и  допълнителната информация: AKO NE SI KANEN SE MAHAI!!!! MAHAITE SE WEEEEEEE NE VI POZNAVAM NQMA MQSTO U NAS ZA TOLKOVA HORA! доведе до изцъкления ми поглед за около 2 минути. След това вече всичко беше ясно. 

     Очевидно девойката на име Доби, която става на 22 решила да празнува рождения си ден и направила събитие за това, но грешката и' била там, че го направила обществено, а не частно. Сещате се какво могат да направят група разпасани тролове във фейсбук с такова нещо. И така за около ден и половина присъствие на партито са потвърдили някакви си 16 000 души. Проблема е, че апартамента на ДобитУуУ е малък, но тя откри решение, като се посъберем ще отидем някъде другаде. Предполагам на момичето няма да му е приятно 16 000 трола въоръжени със снежанка, салфетки и тоалетна хартия да присъстват на партито и'. А тя просто искаше да стане на 22 ... 

     На събитието също така ще присъстват и важни гости, демек ВИП-ове, като Бойко Борисов, Деан Неделчев, Чък Норис, Дарт Вейдър, Нео, Барак Обама, Енрике Иглесиас, Веселин Маринов и други важни клечки. За да участвате в събитието просто потвърдете тук, бъдете на адреса (София, Дружба 1, блок 43, вход В, етаж 4, апартамент 51) и носете снежанка, салфетки и тоалетна хартия (и още нещо ако се сетите). 

     Разбира се събитието не е реално, но това не значи, че не можем да се позабавляваме и по този начин да организираме едно спонтанно българско меме. Коментарите и картинките, които валят по стената на събитието са плачещо смешни, лично аз пролях доста сълзи от смях. 

Преклон пред теб, Българийо!

      Мисля, че достатъчно пъти съм говорила за любовта си към Родината, така че знаете колко силно ми въздейства днешния ден. Да, голяма националистка съм и на 3 март не се страхувам да показвам чувствата си или да пролея някоя друга сълза. За нас българите това е може би най-личния празник и трябва да го почитаме подобаващо. България го заслужава!

     133 години свобода, 133 години независимост и чувството си остава същото, любовта е също толкова силна, макар на моменти хората да го забравят. Мисля, че сме длъжни пред себе си да се поклоним пред героите дали живота си за тази свобода, пред силата и надеждата им, пред красотата на страната ни, пред България. Ако не сте съгласни с мен ... мисля, че е срамно да се наричате българин. Това може да породи серия от нападки срещу мен, но в интерес на истината не искам да чувам извиненията ви за това не си правете труда. 

     Обичайте родината си, обичайте България, тя го заслужава, а ние го дължим на себе си.

Какво се случи?

    Нека започна с едно извинение за липсата ми на активност през последните седмици. Но наистина музата ме е напуснала, пък и живота ми тече с прекалено бърза скорост и на високи обороти, а за човек свикнал да бъде couch potato е малко трудно да се приспособи. Но това не е толкова важно.

     След като преди около седмица гледах новия клип на Рияна и бях "леко" зашеметена от това, което видях, реших, че няма как да не спомена разочарованието си тук, а го правя след толкова време поради простата причина, че чак сега се отърсих от шока. Ако не знаете за какво говоря първо вижте това (цък). По принцип съм доста либерален човек и се опитвам да проявявам разбиране и т.н., но това ме застреля. 

     Рияна е известна личност. Като такава трябва да осъзнава, че тя оказва огромно влияние на подрастващото поколение в целия свят. Майкъл Джексън осъзнаваше това и се опитваше да създаде желание за нещо по-добро и чувство на отговорност не само у децата, но и у възрастните. Ще ви дам пример с една от многото му песни засягащи въпроса (цък). 

     За сметка на това Рири (както обичат да я наричат по медии и форуми), с fandom от 10-12 годишни момиченца, решава че ще ги образова в изкуството на садизма и мазохизма. Та това е брутално! Не мога да изразя с думи потреса си от нея. Да и българските чалга певици правят номера да седят полуголи по клипове и участия постоянно и аз се притеснявам от това, а вижте какво правят още по-известните ... И за какво? За слава! Ами явно не може да парадира с нищо друго освен с вулгаризъм и брутализъм. Не твърдя, че саунда на песничката не е готин, но клипа и текста са противни до неузнаваемост. И после се чудим, защо раждат на по 13, ами след като от малки ги учат, че тези неща от видеото на Рияна са напълно нормални ... Има граници за всичко. Не смятам мисленето си за остаряло, по-скоро обществото се обръща прекалено бързо, ценностите се изкривяват, а стереотипите са задължителни.   

     Известните личности трябва да са наясно, че те определят курса на човешката раса, а през последните години този курс не е на горе. Питате ме от къде съм толкова убедена, че ценностите ни са се изкривили толкова много ли? Ами преди време това (цък) се е считало за секси, а сега за секси се счита това (цък). Само аз ли мисля, че тук нещо не е наред? Все пак има артисти, които се опитват поне малко да продължат наследството, което Джако остави, като Пинк (цък).

      Ако ви кажа, че наистина съм загрижена за обществото и за бъдещето на децата си един ден (ако имам такива), не знам дали ще ми повярвате, но действително е така. Какво се случи със света? До къде стигнахме за толкова малко време? Защо се категоризираме и си лепим стереотипи? Не сме ли всички еднакви и достойни хора? Какво от това дали сме хомосексуални, бисексуални, хипстъри, емота, богати, бедни, пълни или слаби? Защо това трябва да определя живота ни? Жал ми е за обществото и не искам да мисля за това, което ми предстои да видя, защото с този темп на развращаване определено ще видя повече от колкото мога да си представя. 

     Само ви съветвам следващия път като категоризирате някой ... помислете първо нужно ли е?

(Частично) Слънчево затъмнение

   С малко закъснение, само няколко часа преди голямото събитие, аз се включвам, за да информирам тези от вас, които са пропуснали да чуят за него! Утре (вече днес) 04.01.2011 (колко е странно да пиша 2011, а не 2010 ... ах нови екстри!) от 8 до 11 може да наблюдавате как  Луната (частично) ще закрие Слънцето, което ще се вижда (по данните които имам) и от нашата мила родина! Частично, частично, кой ви го дава? 86% си е доста повече от половината, което си ме устройва напълно! Плана ми вече е изготвен - да се събудя по средата на събитието и да го доизгледам. Не е кой знае какво събитие, но е единственото за тази година, а аз обичам уникални неща (пък и е интересно, признайте си). Решена съм тази година да я направя уникална по свой собствен начин, защото ей го догодина ще си мрем! (хахах) извън кръга на шегата наистина искам да направя възможно най-много странни, различни, уникални и забавни неща през тази година, която за мен поне започна страхотно, надявам се и за вас! Но за това ще напиша цял един друг пост, стига да ми се отвори малко повече време и мързела ми да си вземе почивка поне за половин час! Не забравяйте да гледате утре! И не очаквайте пълно слънчево затъмнение в близките ... 70 години!