Стоицизмът на един студент

   От известно време не съм писала, но нито имам време, нито муза. Все пак се опитвам да наваксвам и днешния пост ще е за нещо тясно свързано с проблемите ми в момента. Реших, че ще е по-добре да го превърна във леко забавен, надявам се да ми се получи, от колкото да ви обяснявам колко си мразя живота в момента, как напрежението е убийствено като цяло, а и от един определен асистент, за които ще стане на въпрос малко по-надолу, да не говорим, че отново се чувствам като парцал в "любовен" аспект и как с всеки изминал час рухвам все повече и повече.

    НО! Няма да ви говоря на дълго и широко за това! Днес има един доста по-интересен въпрос, които искам да засегна, а то е гадните асистенти (респективно професори, доценти) в университета. При мен е асистент, който ми води упражненята, ако някой колега или колежка чете съм най-малко 100% сигурна, че веднага се сетиха за кой говоря. Няма да споменавам все пак имена, защото той е нещо като Волдеморт - Онзи-който-не-бива-да-се-назовава, а когато пък чуе името си или подуши, че се говори за него, ще изникне от всевъзможни места. Почти сигурна съм, че го видях да подава глава от канала в женската тоалетна докато го обсъждахме, но бързо се скри и не можах да огледам дали беше той. Тези въпросни неприятни личности за мен са едни огромни комплексари, които изкарват всичката си злоба върху студентите и в частност първокурсниците, защото те търпят най-много и все още не са достатъчно изтормозени, че да могат да бъдат наречени с гордото име СТУДЕНТ! Нека си го признаем, за да си студент трябва да имаш дефицит на парите и храната, както и на времето и задължително стоически да понасяш хвърлянето на отпадъци от всякакъв вид (и буквално и преносно) върху себе си. 

    Все пак нека се върнем на тази особа, която се явява като един садистичен демон и дори има формата на сатаната в кошмарите на младите и все още поизплашени студенти. Разбрахме се, че тази личност има доста пълна торба с комплекси, която не крие хубаво на скришно под леглото си, а вади от нея и замеря по студентите (ще използвам и термина стоици, защото ми изглежда доста уместен). Ако приемем, че този асистент е сравнително млад и в началото ви е изглеждал симпатичен, че не дай си Боже и секси, вече сте на тотално друго мнение и го мразите в червата. Лично аз си мисля, че е възможно да ме докара до момент в които да искам да си тегля куршума, но ако се стигне до там имам изготвен план - ще се гръмна в неговия личен кабинет с предсмъртна бележка, че той е причината за това, ако има поне малко съвест ще му натежа здравата на нея, но за да е още по-сладко отмъщението ще си седя като призрак и ще го преследвам до края на мизерното му съществуване, дори и след като постъпи в лудница, за да може и аз малко да се забавлявам на неговите мъки. 

    Шегата на страна наистина е кофти да има такъв човек, който да твърди, че иска да ви научи на нещо, но го прави по изключително грешен начин и ефекта е точно обратния и много отрицателен. Напрежението от цялото това психическо изнасилване на което подлага студентите не води до хубави или приятни неща. Такива индивиди наистина не трябва да се занимават с млади хора, които те първа откриват живота. Подхода им е изключително грешен и щом аз, един заек, мога да го открия, представете си за какво си говорим. Все пак да ви казват, че нямате обща култура, че сте глупав и тъп, че сте цървул и да ви скастрят злобно, когато се объркате, просто защото сте станали в 5 и 30, за да му се явите, наистина може да ви докара до лудница. 

    Може би в университета е така и аз съм имала много грешна представа за това какви са целите му, като например да вдъхновява и подтиква младите да се занимават с това, което учат. В моя случай е политика ... нали всички се оплакват, че държавата ни не струва и младите са ни бъдещето. Тогава защо мачкате и без това нищожното самочувствие на някои студенти. Ясно ми е, че живота не е толкова лесен и че ще се сблъсквам с такива неща доста често, но едно е да можеш да отговориш и да се опълчиш, а друго е да трябва да търпиш стоически. Наистина грешно ... 

    Малко прекалих с дължината на поста този път, но това само показва силните ми чувства и негодувания спрямо нещата, които се случват в университетите. Очаквайте включване от мен отново скоро.

Наближава Хелоуин!

   Понеже от известно време не съм поствала, реших че е време. Пък и Хелоуин наистина наближава! Решихте ли вече какво ще правите? Като какво ще се маскирате? Къде ще ходите? Мисля, че е време да решите, защото не остана много време.

   Лично аз още не съм се ориентирала точно къде ще съм, но се знае, че ще е в някой Клуб облечена като паднал ангел. Понеже не мога да съм вещица или зомби, по простата причина, че вече използвах тези двете през миналите години, но хей ако нямате идея можете да използвате моите! А ако не ви харесват идеите и искате нещо друго ще ви препоръчам да посетите Куку магазин, където има избор от различни аксесоари и подобни, които със сигурност ще ви послужат добре. 

    За мен Хелоуин винаги е бил интересен празник, макар и не наш си. Идеята да се маскираш като някой е .. яка. В един епизод на "Как се запознах с майка ви" Барни каза "на Хелоуин жените показват истинската си същност, ако са маскирани като медицински сестри, значи са мръснишки медицински сестри ..." и т.н. Много съм съгласна с него. Хелоуин е момента в които можеш да се покажеш като нещо различно, нещо друго и един вид да си самия себе си. Можеш да се маскираш като вещица, ангел, дявол, фея или нещо подобно.

    Ако още не сте решили къде ще ходите и с кои, или няма с кой да отидете, но имате желанието ви каня с мен. Не е сигурно къде ще сме с моята компания, но със сигурност ще е забавно, просто защото е ХЛОУИН!!! 

Последен ден на 18

  Остават броени дни докато напусна 18 и навлезна с пълна пара и тежка стъпка в 19. И мисля да ги ипратя подобаващо =]

   18 е точно повратната точка в живота на един тийнейджър, тогава се случват куп неща и започват още толкова. На 18 едновременно завършваш училище и започваш университет (поне при мен беше така), навлизаш в света на по-самостоятелните, крачка по крачка, ден след ден. Вече трябва да бъдеш отговорен гражданин, все пак можеш да гласуваш (или не) за Бойко. В общи линии на 18 оставяш на страна безгрижното детство и мрънкането, че не ти се ходи на училище и навлизаш в живота, където вече от теб зависи дали ще учиш, но и от това твое решение зависи голяма част от бъдещето ти. 

    Като изключим края на училището и началото на университета има още доста неща, които ми се случиха през последната година, едно от които НЕ беше любовта. Явно тази година за мен беше прокълната. Точно преди 1 година на рождения си ден приключих последната си връзка. Наистина мисля, че от тогава израстнах поне малко и вече знам какви двулични чудовища могат да бъдат момчетата и как доверието ми може да бъде предадено много лесно. 

    Също така взех книжка и си имам малък сладък микроб, с който бръмча из града. Успях да посетя много от хората на които държа и които са пръснати из страната, а други си дойдоха до тук. Разходих се до Пловдив, където има хора на които държа страшно много, отидох до Севлиево, на посещение при един от най-важните хора в моя живот, друг много важен за мен човек си дойде от майната си а.к.а. Виена. Абе ... беше силна година. 

     Въпреки трудностите, нервите и сълзите, които прахосах тази година беше може би най-добрата ми до сега. Надявам се в бъдеще да имам още по-добри. Ще ми липсвате яки 18.