9/30/2010

Ай ай ай Енрике


     Вчера беше концерта на Енрике и ... няма как да не споделя преживяванията и емоциите си. Първо искам да вметна, че никога не съм го обичала, но винаги съм го уважавала и харесвала и смятала за много усмихнат и симпатичен човек. След снощи всичко се промени коренно. За мен този човек вече е .. много повече, обожавам го, обожавам сценичното му поведение и начина по които се свързва с публиката. 
     За разлика от Рияна не се наложи да го чакаме 2 часа. Да, чакахме половин час, но защото той трябваше да излезе в 9 .. и излезе в 9 и 5. Само 5 минути закъснение! Този човек, колкото и да е известен не се е възгордял и знае какво е да седиш и да чакаш в дъжда, за да видиш един от най-великите певци в момента. Не се е надул, че е нещо повече от останалите хора, продължава да бъде нормален човек и да се държи така дори и на сцената, за което му свалям шапка и го поздравявам искрено. 
     Да не говорим, че взриви публиката! Всяко малко нещо, което правеше, не го правеше просто ей така, колкото да изпее няколко песни и да си получи хонорара, той го правеше за публиката! А накрая .. когато качи произволно момиче от публиката и .. и и' изпя лично на нея Hero .. толкова интимно и романтично .. не знам как остана на краката си това момиче, знам, че не бях аз, но преживях всичко с нея. 
     Какво за бога правя? Опитвам се с думи да ви опиша нещо, което просто не може да се обясни, ако не си бил там и не си го почувствал. Не си усетил еуфорията, адреналина, не си почувствал вълнението на всеки един човек от тълпата. Наистина няма описание това, което се случи снощи. Със сигурност дълго време ще се говори за това. 
     В крайна сметка, ако не сте присъствали със сигурност сте пропуснали много!
     

9/26/2010

Тардис



    Вдъхновена от поредния епизод на "Doctor Who" в които пак му отказаха да пътуват с него, защото ... е, защото било различно .. и опасно, реших да ви задам въпроса: Ако можехте да избирате бихте ли пътували през времето? 
    Но имам предвид като във сериала. С някаква странна кабина, която се води космически кораб, със странен и леко изперкал мъж, наричащ себе си Доктора и ... Дорбе мисля, че се олях. Нека стесним кръга. Въпроса ми е, ако имахте възможност да пътувате със странник през времето, ще го направите ли? така звучи по-добре и по-възможно.
    Аз ще го направя, сигурно дори и без да се замислям. Защото смятам живота си за доста скучен, има толкова много неща, които искам да направя, а нямам възможност. Парите винаги възпират човек от мечтите му, или по-скоро липсата на пари. В предния си пост споделих, че искам да пътувам във времето, просто искам да вдия тези различни места, различни хора ... Искам нещо вълнуващо в сивото си ежедневие! Не го ли искате и вие? Не ви ли е писнало от едно и също, от нормалните неща, скучните, предвидимите? 
     Колко време ви трябва, за да решите дали искате да обиколите вселената и времето? На мен 2 секунди, за да се осъзная, че това наистина се случва на мен. Не, че наистина се случва, а че се случва на мен! Защото яките неща ме пропускат. 
     Сега питам вас, задавам ви въпроса, а дали ще отговорите е лично ваш избор.

9/18/2010

I paint my own dreams







    Явно в блогър в момента върви една много изобретателна верига на обща тема "мечти". Харесва ми идеята на занятието и за това се зарадвах след като Disenchanted ме включи. Но да се върнем на главната идея, а тя е да ви споделя мечтите си (не че вече не съм). 

     1. Да започнем от основната и леко баналната. Като за начало искам да си намеря хубава и доходоносна работа, имаше момент в който исках да стана президент, защото нека си го признаем в общи линии на него му плащат за да изглежда готино и да си клати краката (казах в общи линии). Но жена президент и с коса като моята .. хмм трудно. За това се придържам към по-вероятната. Просто работа, която ще ми осигури хубав дом и живот. След като се установя и знам, че не завися от никого вече искам да си намеря приятен мъж, не перфектен, просто някой достатъчно голям изрод като мен, който да ме обича както баща ми обича майка ми, винаги съм завиж дала на любовта им. После да имаме две дечица, близнаци ако може и .. много искам да си осиновя .. не знам винаги ми се е искало да направя нещо добро в този грозен и покварен свят и .. мисля, че това е нещо, което искам да направя, знам че е голяма отговорност и може би си мислите, че сега говоря така, защото не знам какво е, но .. знам, че искам да го направя, а дали ще се случи е друг въпрос. Три кучета ще се разхождат в големият ми двор - хъски, шарпей и може би едно улично, прибрано от някой приют. Също и няколко котки, сигурно две, защото не мога без котки в живота си. 
      2. Като изключим това имам лист с неща които искам да направя преди да умра. По-скоро лист с мечти, които са постижими. Една от които е да отида на концерт на Three Days Grace и да се запозная с момчетата. Искам да изпитам екстаза от това да ги видя на сцената, да ги видя в пълния им блясък, да усетя еуфорията, истерията, сълзите от това невероятно изживяване. Искам да поговоря с тях, да им споделя колко много значат за мен, как са променили живота ми и как ми помагат във всеки един момент, във всяка една крачка от живота ми. Искам да знаят, че музиката и текстовете им значат толкова много за феновете, искам да го знаят, за да не спират да го правят, да не се отказват, да продължават да са част от моя живот.
     3. Да скоча с бънджи, това също е в списъка. Много ми се иска да направя нещо щуро и екстремно, за да усетя адреналина и мисля, че това е доста добро решение. Искам да знам, че мога да го направя, че не ме е страх.
   4. Да посетя Дания и Лондон, още едно нещо в списъка ми. В 7 клас трябваше да правя доклад върху Дания и Копенхаген, от тогава това е една от дестинациите до които трябва да се добера. Лондон за мен е изключително красиво и романтично място, да не говорим за секси акцента, много искам да отида и да се насладя на красотата му и на спокойствието което цари .. или поне така си мисля. 
      5. Във въпросния списък фигурира и това да напиша книга, не искам да е бестселър, просто искам да го направя и да знам, че ще има кой да го чете, дори и хората да са малко. Може дори да не се напечата, а да е само купчина хартия, но да знам, че го има и съм го направила сама. 
     6. Искам да оставя отпечатък в историята, искам хората да ме помнят, не искам да съм този незначителен човек, който съм сега. Искам да направя велики неща .. дори и не толкова велики, просто искам хората да знаят за съществуването ми, не искам да изчезна след 60 години и никой да не си спомня за мен. 
    7. Много се надявам докато ми дойде времето да измислят машина на времето. Знам, че звучи изключително нереално, но с тази скорост с която се развиват технологиите и всичко останало, нищо чудно и това да се случи. Искам да се върна назад и да видя родителите си като млади, искам да се срещна с някои велики хора, велики българи. Странно, но не искам да пътувам напред във времето, а назад, не искам да знам какво ще бъде, нека ме изненада, искам да видя какво е било, да го почувствам. 
    Да знам някои от мечтите ми изглеждат изключително банални, други много невъзможни, но .. това са мечти нормално е да са такива. Сега изгарям от любопитство да разбера какви са мечтите на Morella, lacerated soul и естествено Blake


Life is not a movie...


  "Life is not a movie. Good guys lose, everybody lies, and love does not conquer all."
   Колко истина има в тези думи. И с всяка година надеждата се изпарява малко по малко, че дори и за добрите момчета и момичета има щастлив край. Всяка година .. капка по капка. Този цитат е от филм правен през 94-та .. от тогава са минали 16 години, ако тогава са си мислели, че е тежко, защо не погледнат живота ни сега - една джунгла. Дори в джунглата е по-лесно. Всяко животно има свой собствен начин за  привличане на другия пол и зависи от различни неща - външен вид, танц, песен, надмощие - а при нас? При нас зависи от това кой е по-голям играч, кой ще предложи повече от себе си, кой е най-лек и чий портфейл е най-дебел. Това ли е важното вече? Къде отидоха ценностите, къде отиде любовта ... добре забравете любовта, къде отидоха ценностите? Къде отидоха важните неща, които ни карат да се усмихваме - нежност, загриженост, ласките на любимия човек, целувките му .... 
   Да наистина живота не е филм, във филмите всичко е перфектно, съществуват всички заблуди за любовта, за добрите момчета и честността, но вече дори и киното е завладяно от жестоката действителност. Вече добрите момчета не печелят момичето на мечтите си, не, те остават с разбито сърце, защото колкото по-голям гадняр си, толкова повече мацки ти се лепят. Момичетата не живеят щастливо, защото са лапнали по някой бройкаджия. Всички лъжат  и това се продава. А любовта .. хах .. твърди се, че всички тези филми са правени за любовта, но не за онази чистата и незаменимата, нежната, онази която те кара да настръхваш при мисълта за пръстите на любимия по кожата ти, а онази покварената, развалената, опетнената, онази която наричат любов, но дори не прилича на истинската си същност. 
  Живота не е филм ... и колкото по-рано го осъзнаеш, толкова по-лесно ще станеш безразсъдна кучка или двуличен играч и ще си "щастлив" зад маската на стереотипа. 

9/06/2010

Summer nights


   Нали знаете онази част от лятото която чакате с нетърпение през цялата учебна година. Седите си в училище и гледате безизразно учител, който обяснява отново за функциите на дебелото черво и междувременно си мислите как ще дойде този така желан момент, а именно морето с приятели. Е сега ще ви разкажа малко за това преживяване.
   Ако си момче предполагам, че нещата са по-лесни, но ако си момиче ... е, кофти тръпка. Първо да вметна, че ако сте повече от 2 (максимум 3) се очаква да има кавги и спорове, защото има различия и различни желания за това къде да сте, какво да ядете и с кой. От това не следват хубави неща, нито пък приятни за целия престой. 
   8 часа път с автобус, това си е направо мъчение. Въпреки, че сте спали само 3 часа предната нощ, защото сте си легнали в 2, а трябва да станете в 5, защото автобусът ви тръгва в 6 и 15, пак не можете да спите. Дългото и мъчително пътуване е придружено и от непрестанните витания на седалката ви от индивида седящ зад вас тежащ 200 килограма и приличащ на кръстоска между маймуна и хипопотам. Разбира се няма начин да не отвори и "Зайо Байо" за да може хубаво да ви омирише живота.
   В крайна сметка пристигате там и откривате, че квартирата която сте си резервирали е меко казано пълно дупка с изрязани нокти по пода и дупки в тавана, който се намира на последния етаж. Добре, че имате възможност да го замените с нещо малко по-малко зле, но също дупка. Но естествено вие не се отказвате и в крайна сметка си намирате много по-добро място в хотел само с 5 лева отгоре. 
   Следват поредица от неприятени събития, като например вечер отивате в някой нощен клуб/дискотека и сте подложени на постянен тормоз и опити за свалки от някакви ненормално пияни и нечовешки грозни дебили, които се чудат как да накарат някое достатъчно пияно момиче да им влезе в леглото. Странно колкото и да сте пияни не бихте влезнали в леглото на този орк, какввото и да ви казва той. Но все пак важното е, че си имате питието и танцувате без да ви пука какво се случва около вас. 
   В общи линии в края на морето познавате половината персонал от клуба в който сте прекарвали повечето си време. Хванали сте що-годе хубав тен и имате хубави спомени с приятелите. Въпреки всичките неща които са се случвали помеждудругото.