The EXes

    Почти съм убедена, че всеки от вас има поне едно бившо гадже, което не може да забрави по една или друга причина. Нямам предвид само някакви чувства или тръпка, но и ярост, злоба, че дори и жал. Хайде да се опитаме да ги разделим .. на две групи? 

    Първа група: Тези, към които все още имате положителни или силни чувства. Имам предвид не можете да ги забравите заради някаква причина. Например първата си лщбов. И всеки път когато го/я видите пеперудките в корема ви се раздвижват, тялото ви изтръпва и кожата ви настръхва. Доста невероятно чувство, което не искате да чувствате, по видими причини. и все пак всеки път ... настръхвате. Искате да го/я целунете и нещата да бъдат както в началото. Ама уви, тва време гоняма, а вие ТРЯБВА ДА СЕ СТЕГНЕТЕ! Спрете да живеете в миналото! Каквото било било, врмее е да се освестите и да продължите напред. Така де, не можете вечно да живеете в миналото при някаква лщбов, която никога повече няма да я бъде, колкото и да я искате. Така де! А осъзнайте се! Вече сме 2010, не миналата година по това време, или преди 5 години. Хъс и промяна! Това ви трябва! Стига сте се самосъжалявали .. дразните ме! 

    Втора група: Тези, чийто вратлета искате да извиете и после да ги обесите на собствените им черва. Причината в повечето случаи е болка. Разбираемо. И аз съм така, и аз искам да изкормя някои индивиди и после да си направя яхнийка от червата им! Просто искате да ги хванете и да ги ритате, скубете, биете, дращите, колите, бесите, скалпирате, горите, кормите, душите с чевата им, трошите столове и маси в главата им, да им вадите очите,  режете някои по-специфични части от тялото, отрежете ушите с ръждиво бръснарско ножче, наврете главата в кучи гъз,  насите да ядат храна от кенефа и накрая да ги изнасилите с бутилка Флирт. Ха .. а едно време е било любов. Лично според мен това е по-добрия вариянт, защото поне не се тормозите толкова много и не живеете чак толкова в миналото. За разлика от първата група, която си мисли, че може да има все още нещо с бившите си половинки, вие сте наясно, че това няма да го бъде при никакви обстоятелства и продължавате напред ... а малко повече злоба от обикновено. Но ви подкрепям! Мразете! Полезно е, когато не си го дърржите за себе си.

     Както и да е .. и двете групи, трябва просто да забравите стгарите си глупави половинки (дори и да ги обичате), защото не си заслужава! И вие си го знаете! И те така ..

Goodbye Real ME

   Напоследък не се чувствам сигурна дори на единственото място, което имах и където можех да бъда себе си ... Да имам предвид тук, блога. Това беше (подчертавам беше) единственото място на което можех да си излея всичката болка и радост, всички проблеми и т.н. А сега нямам дори това. 

   Предполагам, ще съжалявам и за този пост, в които си казвам мнението, ама ... who cares? Е, пука ми, защото знам последствията, обаче не мога да се откажа напълно от своето си пространство, своето си място в света. 

   Та ... защо не мога да пиша тук напоследък? Защото след като напиша нещо тук, в истинския свят има последствия. И то кофти последствия. Такива, че направо имам матерял за няколко поста. Обаче не мога да го споделя този материял, защото после ще се увеличи .. просто е омагьосан кръг. Което ме ядосва. Ядосва ме факта, че това мое лично пространство, вече е нарушено. Пробема е в мен, разбрах го. Все пак проблема винаги е в мен и напоследък се чудя дали нямаше да е по-добре ако въобще не се бях раждала. Сигурна съм, че живота на много хора щеше да е по-добър ^^ 

   Извода е , че вече и тук не мога да бъда себе си, което значи, че ще се загубя някъде между милионите си изкуствени маски и лица. Тъжно е ... но е неизбежно. Защото дори за този пост, толкова объркан и може би несвързан за някои, ще си патя и то здраво. Ще има упреци и ... няма да е красиво. 

   Това е от истинското мен, кажете му сбогом, в последните му дни живот =]

Опит за фенфикшън - OTH

   Така, реших да опитма нещо ново. Сигурно ще е първият ми и последен опит, защото не ме бива, но бях вдъхновена от една моя много талантлива и добра приятела (задължително проверете нейните творения тук: http://fan-fiction-er.blogspot.com/ ). И така, нека видим какво ще се получи. 

   Джулиян седеше сам на тъмната снимачна площадка. Светеха само няколко прожектора. Той беше застанал под светлината на единия. Минаваше полунощ, а той още не искаше да се прибере в празната си и самотна хотелска стая. Помисли си за случилото се днес. Защо Брук го направи? Защо от нищото се държеше така цяла сутрин и накрая удари Алекс. Това му костваше много пари. Но като че ли не го притесняваха парите, а държанието на Брук и как той се отнесе към нея. наиситна беше малко груб, осъзнаваше го. Какво щеше да се случи сега. Беше объркан и се луташе в собствените си мисли докато преглеждаше някакви документи, в които дори не можеше да се съсредоточи.

   Изведнъж тишината разряза шума от токчета докосващи цимент и някой заговори: 

- Знам, че имам забрана да стъпвам на площадката, но искам да изясня нещо.

Джулиян вдигна глава и вдия в светлината на съседния прожектор Брук - жената на живота му. Не разбираше как може една единствена жена да го кара да се чувства по толкова различни начина едновременно.

- Дано да си струва - отвърна той. - Това синьо око ще ни струва около 100 000 долара. - опита се да бъде сдържан и да не говори прекалено прибързано. Това се усещаше по начина му на дишане.

- Ако ще помогне, на мен ми струваше достойнството. - каза Брук, опитвайки се да разведри обстановката.

- Брук какво по дяволите се случи днес? - Той просто искаше обяснение. Искаше отговор на въпросите, които го измъчваха цял ден.

- Помислих, че си правил секс с Алекс. - Имъчено промълви тя. 

- Значи изводът е, че все още не ми вярваш. 

- Не. Изводът е, че ревувах. Защото съм влюбена в теб Джулиян, и винаги ще бъда. - той можеше да усети болката и', защото и той я изпитваше. Виждаше как красивите и' зелени очи се пълнят със сълзи, но тя продължи да говори. - и това ще ме кара да правя глупави неща понякога, защото любовта е лудост. И се държах като луда, знам. - Гласът и' вече трепереше и сълзите продължаваха да нашрита, но тя се опитваше да не ги пусне навън. Той погледна измъченото и' лице, всичката тази болка ... Той не искаше да я наранява, не искаше да я гледа как страда заради него, защото я обичаше, обичаше я от дъното на сърцето си, обичаше я толкова силно, че тази любов го плашеше, зщаото го караше да иска да умре за нея. 

- Първо си помислих, че си падаш по Алекс - продължи тя. - А снощи, когато отидох в хотелската ти стая, си помислих, че си бил с нея. Съжалявам ... 

    Джулиян де приближи и хвана нежното и' лице с двете си ръце, след което повдигна главата и' към себе си и нежно я целуна. Това не беше обикновена целувка. И двамата изгаряха за тази целувка от толкова много време, и двамата страдаха заради тази целувка, сънуваха я, желаеха я, умираха за нея. И сега тя беше факт. Толкова красива и нежна, изпълнена с толкова много любов и същевременно с толкова много болка. 

   Той я пусна, само за да каже:

- Мислиш прекалено много, Брук Дейвис. 

   След което отново я целуна. Също толков анежно и красиво. Протегна се и изклщчи осветлението. Бяха сами в тъмнината. Само двамта. Разменяха си целувки и се наслаждаваха един на друг. 

   Джулиян отново я пусна.

- Знаеш ли Брук, от както станах достатъчно голям, за да мога да мисля за бъдещето си, съм смятал, че киното е моят живот. Това беше докато не те срещнах. Ти преобърна целият ми свят. Трябваше ми само една твоя усмивка, за да разбера, че ти си моето бъдеще, завинаги. Ах тази твоя усмивка, обожавам я. Обожавам трапчинките ти и белите ти зъби. Обожавам очите ти, толкова игриви и страстни. Обожавам аромата ти, нежен и свеж. Обожавам кожата ти, мека и приветлива. Обожавам косата ти, буйна и неукротима. Обожавам всяко нещо в теб. Дори и недостатъците ти. 

    Брук го слушаше и сълците и' започнаха да се стичат по бузите и'. Джулиян внимателно избърса сълзите и' с пръст и продължи да говори: 

- Знам, че съм ти го казвал милион пъти, но те обичам Брук Дейвис. Ти си единствената жена, която ме кара да настръхвам само при мисълта за теб. Целувките ти ме карат да губя съзнание. Ти не си реална, ти си ангел пратен на земята, за да върши добро. Това което направи със Сам, винаги си била до Пейтън, подкрепяла си всичките си приятели. Ти си ангел. Но сега, ти си моят ангел. 

   Той се наведе и отново я целуна. След което я вдигна и я понесе в една от импровизираните стаи и я остави нежно на леглото. Застана над нея и прошепна "Обичам те", тя му отвърна със същото и го целуна страстно. Бавно започна да откопчава ризата му, копче по копче, докато целувките им ставаха все по-страстни. След като и последното копче беше откопчано тя прокара ръце по гърдите му, после по раменете исвали ризата. Междувременно Джулиян разкопча ципа на роклята и' и нежно я свали от тялото и'. Брук разкопча колана му и го остави сам да свали панталона си. Бързо се отърваха и от бельото и се мушнаха под чаршафа. 

  Силните му и нежни ръце я докосваха цялата и всяко място, което докоснеха, настръхваше. Тя цялата трепереше  в ръцете му. Тя го обсипваше с целувки по врата, където беше слабото му място. Двамата вече се бяха изпотили от топлината, която произвеждаха. Краката на Брук се озоваха обвити около кръста му и той знаеше, че най-накрая отново ще се слеят в едно. Двмата бързо започнаха да  се движат и студиото се изпълни от тяхните стенания. Не можеха да повярват, че отново са заедно, мислеха си, че е сън и искаха напълно да се възползват от него. Сменяха местата си, позициите, ту бързо, ту бавно, ту нежно, ту страстно, докато накрая не се проснаха един до друг на леглото, все още с учестено дишане. Брук нежно се сгуши в Джулиян и двамата заспаха спокойни, щастливи и най-важното, не бяха сами.