Goodbye Real ME

   Напоследък не се чувствам сигурна дори на единственото място, което имах и където можех да бъда себе си ... Да имам предвид тук, блога. Това беше (подчертавам беше) единственото място на което можех да си излея всичката болка и радост, всички проблеми и т.н. А сега нямам дори това. 

   Предполагам, ще съжалявам и за този пост, в които си казвам мнението, ама ... who cares? Е, пука ми, защото знам последствията, обаче не мога да се откажа напълно от своето си пространство, своето си място в света. 

   Та ... защо не мога да пиша тук напоследък? Защото след като напиша нещо тук, в истинския свят има последствия. И то кофти последствия. Такива, че направо имам матерял за няколко поста. Обаче не мога да го споделя този материял, защото после ще се увеличи .. просто е омагьосан кръг. Което ме ядосва. Ядосва ме факта, че това мое лично пространство, вече е нарушено. Пробема е в мен, разбрах го. Все пак проблема винаги е в мен и напоследък се чудя дали нямаше да е по-добре ако въобще не се бях раждала. Сигурна съм, че живота на много хора щеше да е по-добър ^^ 

   Извода е , че вече и тук не мога да бъда себе си, което значи, че ще се загубя някъде между милионите си изкуствени маски и лица. Тъжно е ... но е неизбежно. Защото дори за този пост, толкова объркан и може би несвързан за някои, ще си патя и то здраво. Ще има упреци и ... няма да е красиво. 

   Това е от истинското мен, кажете му сбогом, в последните му дни живот =]