Отново потънах в размисли за хората, които, искам да се отбележи, са доста странна порода. Имам предвид те са зли, ама наистина зли, или поне повечето от тях. 99.9% ако искате личното ми менение. Не отричам това за себе си, знам че съм такава и не се гордея с това. А знаете ли какво се случва с добрите хора? Онези, които посвещават живота си на останалите, до такава степен се отдават, че вече започват да губят истинското си аз? Те умират. Вземете Ем Джей например - страхотен човек, наистина имам дълбок респект към него, който не може да се обясни с думи. Мислите си - тази е поредната позьорка, която я е грижа за Джако, защото е мъртъв. Да, ама не. Респекта е нещо, което не се получава туко така, камо ли от хора, които не го заслужават. Но този човек е заслужил моя, заради нещата които е направил. Замислете се за момент, той направи революция със своята музика, той се откъсна от стереотипите! По дяволите ако не беше той, сега нямаше да имаме 1/2 от групите, музикантите и певците, които имаме. Този човек беше вдъхновение и ще продължава да бъде. 

А хората? Те винаги ще си останат зли. Ще сриват до основи, онова, което другите имат, за да се почувстват добре. Но това удовлетворение не е истинско, не е като онова, което можеш да постигнеш с други средства и за други цели - за добри цели, за ... мир? 

И ми казвате, че няма да си заминем 2012 ... аз казвам, че заслужаваме! Защото .. поглеждали ли сте се в огледалото? Какво виждате там? Отражение на един празен, егоистичен и зъл човек ..

I need wings

Имам нужда от крила. Имам нужда от свобода. Всичко около мен се стеснява и ме задушава. Сивото ежедневие ме поглъща малко по малко в своя изтощителен кръговрат. Всеки ден е подобен на предишния - напрегнат, натоварен и скучен. Светът вече не е цветен. Цветовете в моя свят сега са черно и бяло. Няма лъч надежда ... Или може би има, но е прекалено малък, за да го забележа от всичкия този мрак? Черно и бяло .. това за цветовете около мен. Живота ми е черно бял. Имам нужда от крила - две огромни помощни колела с които да полетя. Да полетя и да се извися нависоко. Над всичко черно и бяло, там, където има цветове. Там, където ще успея да усетя полъха на вятъра, лъчите на слънцето, капките дъжд по кожата ми. Трябват ми крила с които да избягам от този свят, от този адски кръг, който изсмуква живота от мен. Има ли кой да ми помогне? Някой, който да ми даде тези крила? Или надеждите са ми напразно, мрачни и сами, останали последни в този черно-бял свят ... крила ...

Математика до края на света

Та днес докато си комуникирах по скайп (да .. нямам социален живот xD) със една фуста (която рулира от всякъде) стигнах до заключението, че до края на 12 клас ще съм се назобила до такава степен с математика и ще съм такъв зубар, че ще водя разговорите си на висша (и не чак толкова висша) математика. Понеже може да не си представяте ситуацията, нека ви предоставя някои доста разпространени изрази представени в такъв вид:

"Леле какъв сладур видях денска! Идеше ми да му скоча и да го скъсам от секс!" === "О, теорема, какъв синус видях преди 180 градуса! Идеше ми да построя медияна към него и после да си спускаме перпендикуляри цяла нощ."

"Днес със моя правихме секс" === "Днес със синуса се умножавахме по косинус и образувахме тангенси"

"като ритана зелка" === "като ритана теорема"

"изправиха ми се косите" === "изправиха ми се ъглите"

"да си затворя устата" === "да си затвора окръжността"

"ударих на камък" === "нямам точен корен"

"OMG" === "О, Свети Питагоре"

"трябва да отслабна" === "трябва да се положа"

"депресирано ми е" === "не ми е на кеф на квадрат"

"лигаво ми е" === "забавно ми е на куб"

"айде да се нажмуцаме" === "айде да се наквадратим"

"ще те пречукам!" === "ще те коренувам!"

"паднах по стълбите" === "смених ъгъла на 180 градуса"

"много съм объркана" === "голям съм модул"

" не мога да си седна на задника" === "не мога да си пусна отсечката към основата"

"единия крак ми е по-дълъг от другия" === "неравнобедрен триъгълник съм"

"измий си лицето" === "измий си квадрата"

"тампон" === "вписана окръжност" 

"превръзка" === "описана окръжност"

"ще си го тикна в п*тето ти" === "ще си спусна перпендикуляра към равнината ти"

"блок" === "ордината"

"път" === "абциса"

и други таквиа ... просто в момента не мога да се сетя, моля да ме извините!

За момчетата

Това може да е много феминистки пост според някой, според други много злобен към момчетата, но според мене си е чистата истина от гледна точка на това което съм преживяла. Ако не ви изнася не четете!

Ами драги ми момичета, ако сте сами и сте решили, че искате приятел .. е намирате се във една ситуация, която се случва 1 на 1 000 000 (и не като в книгите на Тери Пратчет). Да, вие може да намерите момче, но колко точно гафа ще има то, е един много дълъг въпрос! Нека го разгледаме по точки!

1. Външност -  Ако сте голяма късметлийка, може и да се натъкнете на правилния, но това само в случай че сте ГОЛЯМА късметлийка. Като изключим чалгарите с техните мазни косици, фешъните и техните щори, емотата, който не могат да ви видят от коса, и злобните дед метълисти (не, че нещо против дед метълистите, просто има такива между тях, които са адски злобни и ме плашат), остават около 40% от момчетата. Но тук настъпва още по-голяма трагедия! 10% от тези момчета са със смачкани физиономии, като че ли Бойко Борисов ги е минал със снегорина през лицето, или пък тежат не по-малко от 200 килограма (за тези специален поздрав със Криско & 100 Кила - Няколко Кила), да не забравяме и тези със покъртителните прически, защото без тях за къде сме? Но наистина процента на "красавци" е доста голям! Дали ще са като сварен картоф за пюре (а може би дори като пюре), или пък като напукано великденско яйце .. а може и пъпките да са им цъфнали, като черешата напролет! И ако все пак сте попаднали на някой от останалите 30% вие сте ГОЛЯМА късметлийка.

2. Манталитет - Ето тук вече от 30% оставаме на 10%. Защо, ще попитат някои? Ами защото ... 90% от момчетата са пълни кретени!!! Имам чувството, че с пердето мога да проведа по-смислен разговор! Не мога да разбера тия хора на село ли са расли, в джунгла ли, а може би са отгледани от дивите зверове ... защото точно на това си мязат. Може да прозвучи грубо, но не са нищо повече от още едно прасе в свинарника. Пият си биричката, гледат си мача и метат си мръсните гащи и чорапи из стаята, като че ли са богове и от вас се очаква да летите и да събирате след гъза им. Е, да, ама не! Ние не сме робини и не сме длъжни да им ходиме след гъза! 

Но да се върнем на манталитета, какъвто очевидно .. нямат! Освен за футбол, коли и жени ... ами то изчерпахме темите които можете да обсъждате с момче (о, евентуално и музика и филми, зависи дали няма никакъв манталтиет, или има зачатъци).

3. Отношение - Ужас и безумие! От къде да почна даже не знам! Нека видим .. най-голямо впечатление ми правят побоищата на които доста момичета са подлагани. Не мога да разбера защо Годзила си мисли, че като набие някой толкова слаб и е големи пич, едва ли не е новия Чък Норис ... Чък Норис, ако разбере за това ще ги помете с един ритник със завъртане и са аут! 

Но нека оставим това на страна! Нека кажем нещо и за подаръците, които получаваме! Не мога да разбера .. тия момчета поне капка мозъ имат ли?!?! Кажете ми, моля ви се,  как ще подарите на момиче часовник?! Кво да го прави? Да си го завре в гъза, за да сере на всеки точен час? Или пък ланец, к'во може да е фенка на някоя хип-хоп звезда, но това значи ли, че е дива фенка на Канией Уест и трябва да я накичим с ланец и цайси със щори? 

А относно въпроса за това дали те въобще се интересуват от нашето ежедневие не мисля и да говоря. Поне от личен опит мога да кажа, че ако вие не си кажете, той няма да ви попита ... Ако въобще ви пише или ви се обади. Защото все пак вие трябва да сте момчето във връзката и да правите ... ВСИЧКО ... Тях не ги интересува за вас, или поне 99% от тях, за тях е важно те да се оплачат, да са жертвите, защото те винаги са прави. Понякога не знам с 19 годишен ли говоря или с 9 годишен .. Явно при тях еволюцията почти не се е проявила. 

И все пак ако имате щастието да сте си намерили някои от този 1%, който ни остана, вие сте голяма късметлийка, и гледайте да не го изпуснете. А, ако те първа тръгвате на лов ... е, няма да намерите свестен, защото този 1% .. 99% от него са заети ... Така че вместо да се разстройвате заради някой изтръсляк с мозък в главата между краката, по-добре наблегнете върху ученето или забавленията. А ако посмеете да ревете за момче, аз лично ще дойда и ще ви начукам канчето!

Като на 18

18 КОПЕЛЕЕЕ!!! 

Интересно е как в един, туко що навършил 18, човек може да има смесица от толкова различни чувства. Първо .. адски съм развълнувана ... навлизам в истинския живот, вече мога да си копувам алкохол без проблем, да карам кола (о, и да си взема книжката), да гледам порно, да ме съдят, да се женя .. бе все яки работи xD Доволна съм, че вече хората ме имат за зрял човек, какъвто може би не съм напълно, но когато трябва мога да бъда зряла, обективна и рационална, както и д правя компромиси когато е нужно! Първа крачка към завладяването на света! 

От друуга страна .. това беше края на детството ми, вече се очаква да се държа като голям човек, а не да се лигавя .. Общо взето забавленията остават на заден план, защото .. вече не съм дете. Това е много тежко за мен, защото детето в мен има нужда да се изразява и да излиза, това ме кара да се чувствам добре, а също така и всички около мен. 

И все пак ... 18 е яка година .. Все пак си предпочитам 17, но ... Пълнолетие, пълнолетие. Пожелавам си да изкарам тази така тежка година подобаващо, да не разочаровам никого и най-вече себе си. Ще се постарая да обръщам повече внимание на важните и хубави неща в живота, от колкото на глупавите и депресиращите. Все пак няма да започвам остатъка от живота си депресарски! Депресията да остане в историята! Ще се забавлявам като за последно! 

И така .. благодаря, че ме изслушахте ^^

RIP Ем Джей

   Първо искам да се поклоня дълбоко на този невероятен човек. И всички останали трябва да направят същото. Не само за постиженията му в музиката, но за всичко което е направил и което беше - една прекрасна личност, която показа на света толкова красиви неща. 

   Още не мога да осъзная, че Краля го няма ... та това е Ем Джей по дяволтие, най-великия човек на света! Всеки го знае, всеки го познава, всеки е израстнъл с него. Музиката му достигна милиони.

   Дори не знам как такъв прекрасен човек е оцелял толкова дълго в тази алчна борба за пари, слава и надмощие. Питам се за хората, които го съсипаха. Доволни ли са? Доволни ли са за всичко което му причиниха? Защото те са тези, които го докараха до тук! С всичките си лъжи и с цялата тази злоба. Ето до къде е стигнал света, съсипва прекрасните и освобождава път на алчните. Клюките за него бяха убийствено жестоки и дяволски подли. Това съсипа Джако, това съсипа Краля. Питам се как се чувстват .. чувстват ли се отговорни въобще? Или седят и се гушкат с парите си без да им пука? Пари оцапани с кръв ... дано им се наслаждават. 

В интерес на истината мога да разбера защо Господ прибра Майкъл. Защо ли? Ами защото света не го заслужава, защото той е много повече от всичко, той е над този свят на лицемерие и лъжи. Ем Джей беше ангел пратен от Бога и го доказваше във всяка песен. Единственото което искаше, беше да достигне до феновете и заедно да направят света едно по-добро място, толкова много ли искаше? Никога не стори зло, никога не нарани някой, просто беше ангел. А света го смаза и Господ реши, че е време да го прибере. Напълно го разбирам, такива прекрасни хора не заслужават да бъдат подлагани на това, те заслужават едно по-добро място, в каквото Майкъл се опитваше да направи този жесток свят.

   Вскички казват, че доста хора са открили музиката на Краля едва след смъртта му и протестират срещу това. Е, да, така е, но поне са я открили! Това е знак, че музиката на Джако ще живее вечно, той ще живее вечно в сърцата ни. 

   Просто дълбок поклон и последно сбогом на най-великия човек на всички времена! Почивай в мир Майкъл ...

Издънка

Ми да е тва съм аз .. от родители през приятели и до момчета съм това. И понеже ако продължавам да сдържам всичко в мен ще избухна е време да споделя със света ...Знам, че е долно, защото има по-зле то мене, но точно в тоя момент, майанта му на света аз съм егоист!

Чувството майка ти да те мисли за една голяма издънка не е никак приятно. Въпреки всичките ти усилия да изпъкнеш и да и' направиш добро впечатлеиие, да чуеш едно "браво" (камо ли едно "обичам те") са напълно напразни, защото това което чуваш не е насърчаващи дупи, а това кой е по-добър от тебе ... Дори и да искаш толкова малко, накрая си разочарованието на семейството, просто онова дето цока пари и не става за нищо. Е мамка му толкова ли искам ... 

Приятелите ... уел в 8 клас реших че съм намерила нещо истинско .. колко съм се лъгала. Е, все пак ми е простено, бях млада и глупава, ама накрая се осъзнах. Аз съм просто като ямсто за което да се закачат, точно след около 10 месеца, най-много година, те ще се пуснат от това място и аз ще отида на майанта си. Точно така, защото и те са просто един егоисти, като всички останали в света, долни егоисти мислещи единствено за себе си .. И когато кажа нещо, аз съм черната и лошата, аз съм тая която обира пешкира и всичко се изсипва на нея, аз съм виновната.

А как малкото ми мозъче да проумее момчетата? В един момент ти пишат колко много искат да са при теб и да те прегръщат, а в другия вече не се сещат за теб повече от седмица, предполагаемозаради някоя игра. 

И какво се оказва, че в тоя шибан свят съм съвсем сама? Нямам истински приятели, за родителите си съм нищо, а момчето, което харесвам дори не се сеща за мен. В таквиа моменти просто искам да съм в полето и да крещя, да крещя докато остана без дъх, докато гърлото ме заболи, докато гласа ми падне, докато вече не мога да кажа дори гък ... Просто искам да крещя и да изкарам болката, която е обвила душата ми ... И както казва Адам:

"Good morning day
Sorry I’m not there
But all my favourite friends
Vanished in the air
It’s hard to fly when you can’t even run
Once I had the world, but now I’ve got no one"

So fuckin' true ....

Но ОМГ шайни?! Какво става тука?

Хехе сигурно се питате какво се случва с блога ми (който междудругото притежава величественото и грандиозно име Адам {да, мъж е}). Та сигурно се питате защо е толкова светъл, странен, шантав и .. а бе не е този, които познавахте. Еми реших, че е време за промяна, все пак не може вечно да седи сърдитият и сдухан старблог, сега се е ъпгрейднал на новия, по-готин и свеж Адам *намиг* (пък и всички имат блогове в черно, а моя трябва да е различен). Това естествено не значи, че няма да си ги има старите депресарски постове от време на време, но ще гледам да наблягам на по-веселото! Обещавам! Все пак като отвориш Адам в сегашния му вид не ти идва да пишеш за това колко си сдухан, а за това колко се радваш на живота ^^. Това беше и една от причините да го променя де.

Тааа стига съм се обяснявала! Дано ви харесва, аз го обожавам, адски свежичък <3 Ииии да продължавайте да четете и да ме следите ^^ Love you guys!!

История за още нещо [част 2]

От около половин час Уил и Капи вървяха през някакво поле с царевици високи 2 метра. Общо взето момичето не виждаше нищо, защото беше 1, 60 и се остави сокчето да я води. След около още 10 минути те излезнаха от гората от царевица и пред тях се откри гледката на прекрасно езеро, в единия край на което имаш малка къщурка. Беше малко по-ниска от обикновена едноетажна къща, може би, защото покрива и' беше по-странен. От него стърчаха сламени клечки, пръчки, дървета, цветя и какви ли не още щуротии, очевидно архитектът е имал голямо чувство за хумор, защото разположението на комина спрямо всички израстъци доста напомняше на специфична част от мъжкото тяло. 

Уил и Капи седяха на другия край на езерото и оглеждаха постройката.

- Доста .. интересна архитектура - отбеляза момичето

Капи не отговори и продължи да изучава района. Накрая заговори. 

- Добре, няма опастност. Тргваме!

- Оу .. нали вътре няма да ни чака .. нали се сещаш - тя се захили 

- Какво? - очевидно принца не разбра идеята, защото гледаше непроумяващо

- Такова де .. сещаш се ... голям пенис - тя отново се ухили

- Ти си такова бебе - отбеляза сока

- О я да си гледаш работата! Ти си този с формата на бутилка от сок и с шалче около врата - тя се врътна и се запъти към постройката доста бързо.

След като стигна до вратата, която беше със закичена кожа на нея, но въпреки всичко имаше малка шпионка. "Доста странно" помисли си момичето. Тя сви рамене и почука на масивната врата. Отговор не последва. Но пък тя не е от тези които се отказват и почука още веднъж, този път по-силно и настоятелно. След малко дочу стъпки придвижващи се към вратата, в същия момент и Капи я настигна. 

- Много си бърза, моите крилца не могат да издържат. 

- Не съм виновна - отвърна тя. 

Вратата се отвори и от вътре се показа едно доста старо .. джудже (според представите на Уил за джудже). То беше облечено в дълга роба, която се влачеше след него, имаше качулка, която не успяваше да скрие белите му коси. То погледна посетителката си с премрежен поглед.

- Коя си ти? - попита то доста негостоприемно

- Ъ ... Капи я ти първо - каза тя и избута сока напред

- Здравей Рокаф - поздрави той

- Капи, момчето ми! - възкликна джуджето - Какво правиш тук? Защо не каза, че си ти веднага? Влизайте, влизайте!

Рокаф ги поведе навътре, където се носеше приятна миризма на прясно сготвено пиле. 

- Много хубаво ухае - отбеляза Уил

- О, мерси моето момиче, но не е мое дело. 

Той ги приветства във хола и ги настани да седнат на уютни малки дървени таборетки. Рокаф излезе да донесе чаши и нещо за пиене, което отвори перфектната възможност на Уил да разгледа мястото. Хола беше мъничък, но за сметка на това приятен. Почти всичко беше от дърво, с изключение на няколко златни и сребърни украшения. Двамата с Капи продължиха да чакат в мълчание. 


Едит: Ако искате да продължите да следите историята, направих отделен блог за нетя тук: http://zastabaka.blogspot.com/

Изтория за още нещо [част 1]

Уил отвори очи и се огледа бавно. Къде по дяволите се намираше? Последнте и' спомени като че ли бяха изчезнали напълно, или се очакваше да се възвърнат съвсем скоро, стига мозъка и' да е готов да ги поеме. Момичето се изправи от земята и внимателно огледа периметъра. Така намираше се на доста странно място .. като за начало всичко беше оцветено във розово, "любимият" и' цвят. Защо по дяволите всичко беше розаво? Погледна нагоре и с не голяма изненада откри, че както небето, така и слънцето също са .. розови. За всекис лучай тя разтърка очи, да не би да сънува или все още да не се е съвзела достатъчно. В този момент нещо странно долетя до нея. Приличаше на шишенце Капи със шал и крилца. Уил го погледна с очуда и изумление. 

- Какво си ти? - попита момичето почти веднага

- Аз съм твоят пътеводител. - отвърна и' шишето с равен глас

- WTF? И през какво точно ще ме напътстваш? 

- През твоята мисия. - отново равен глас.

- Много благодаря за предложението, но нито ми трябват мисии, нито пък .. говорещ потокалов сок. 

- Аз съм принц тук! - заяви сока, този път със лека нотка на ярост в гласа

- Ти .. си какво? - очите на Уил бяха ококорени толкова широко, че за малко не изкочиха, каквото можеше да се случи без съмнение. 

- Чу ме много добре! А сега ме слушай внимателно - момичето продължи да зяпа със същия изцъклен поглед - Ти си пратена тук, за да помогнеш на мен и на моето семейство, което ...

- .. е цял куп натурални сокове, а леля ти е бананова обелка? - прекъсна го тя

- .. е безследно изчезнало някъде в дълбините на Шарсах. - продължи принца.

- Какво по дяволтие пък е това Шарсах? Що за име е това? На наемен убиец?

- Виждам, че си доста остроумна - отбележи сока

- Добре де, добре. Как се казваш поне мога ли да науча?

- Капи - отвърна той

Уил избухна във смях и сълза потече от едното и' око. Що за родители кръщават детео си така? В този пристъп на смях тя усети силен удар в тила и спомените и' се върнаха. Тя спря да се смее и стана напълно сериозна. Последваха няколко минути мълчание. 

- Добре де .. последно се учех как да пренеса яйце в лъжица рпез някакви шибани препятствия, без да го изшускам. Агатор може да е голям кучи син, ако поиска. И това само защото подпалих обора му по погрешка. 

- Не е моя работа - заяви Капи 

- Така .. нека обобщим. От мен се очаква да спася семейството ти от .. някакво място със странно име? 

- Шарсах .. това е гората на черните магьосници. Те са многобройни и много могъщи

- И смяташ, че ще се справя със всичко това сама? 

- Е нали аз съм с теб.

- ТА СИ ПОРТОКАЛОВ СОК?!

- Знаех, че ще реагираш така. - отвърна и' той - Ела с мен. 

- Преди да тръгнем имам въпрос.

- Питай.

- Защо всичко е в розово? 

Някъде от шалчето на Капи се промушиха две ръчички, приличащи на дръжка от портокал. Той махна с ръка пред лицето и'. Всичко придоби нормални цветове. 

- Мерси. - благодари му тя. Можеше да си е проста по рождение, но поне имаше някакви обноски.

- А сега ме последвай.

Тя покорно тръгна след сока, който летеше бавно напред.

Понякога искало ли ви се е да сте птица? Дори не някаква прекрасна, а обикновен гълъб или врабче? Е, аз съм искала .. много пъти.
Истината е, че врабчето е свободно, свободно да лети, свободно да живее. Над него не тегнат оковите на живота .. или поне не на живота какъвто ние го познаваме. Не му трябва да мисли за образование, пари, любов и бъдеще. Няма ги притесненията дали някой го обича или не, какво да прави сега, а бе въобще няма ги притесненията. Защото то е щастливо, щастливо и свободно, реещо се в синьото небе, полъхващ го хладния ветрец, носещо се на лекия въздух.
Ех, да можех да споделя съдбата му. Да можех да съм врабче без грижи .. само свободата и размаха на крилата .. какво друго ти трябва? Усещането сигурно е невероятно. Цял нов свят се открива пред очите ти.
Да, то е свободно, а ние сме приковани в оковите на живота, тук, на земята, където всяка частица, всеки детайл е от значение ...
Ох как искам да бях свободна като врабче ..

Из мемоарите на една бъдеща абитуриентка

Много мисли ме налетяха тая вечер. Добре бе .. защо човек трябва да завършва? Не може ли да си остане вечно в 11 клас или .. да прескочи 12? *усмивка с надежда и влажен поглед*. Не разбирате защо не искам да завършвам? Ами, нека обобщим, ще карам подред. Нека вземем за пример една бъдеща абитуриентка .. да я кръстим Вифи.
Първо, от Вифи се очаква да започне уроци по какво ли не. По български, ако иска да вземе матурата, по още нещо ако иска да вземе и другата матура и евентуално по математика, ако иска да влезе в унсс, каквото точно тя желае. Това автоматически отнема 50% от времето и' в което не е на училище. 10% от останалото се полага на шофьорските курсове, които и' се налага да взима, ако иска да може да се придвижва из нашата китна столица. други 30% са заети от ученето, което трябва да извършва въпреки всичко останало. 5% са в търсене на рокли и всякакви простотии за бала, а останалите 5% са да се види я с приятелка, я с гадже и да умре в ръцете им.

Второ роклята, обувките и другите му джинджавки за бала. Не че е трудно да си дигне гъза от учебниците и да намери нужното време, ами да си намери нормална рокля, обувки и т.н., които да са нормални, без пайетки, обрачи (да прилича на торта), брукатченце, камънченца, дантелки и секвите му там простотии .. Ако търси нещо нормално е обречена на пълен провал с най-евентуален изход смърт.

Трето цялото напрежение. Ама то си е адско напрежение и притеснение. Дали ще я приемат, дали ще се справи с матурите, ами с изитите? Какво ще прави ако не я приемат? А де .. и допълнителното напрежение на родителите, които и' повтарят, че као не я приемат, ще работи в чистота като метачка. Честитка, ще се гътне от напрежение, притеснения и натиск.
Ако в крайна сметка е преживяла всичко това и по някакъв начин се е добрала до бала, то там 100% ще колабира и ще падне през прозореца. За това е за предпочитане да се избират ресторанти на първият етаж.

Ако е оцялала дори и след това и е успешно приета ... е то тя трябва да бъде позлатена, посребрена и изправена пред предизвикателството наречено ЖИВОТ. Където трябва да се оправя сама и където янма да има мама и тате да и' дават парички. Всичко ще е много по-тежко, но .. нали за това живеем всички?

Размисли и страсти в 1 през ноща

Ето какво прави човек в 1 през ноща без набор от филми, които да гледа! Пише простотии по блогове, кво друго може да прави? Особено ако този човек съм АЗ!
Та! Реших да споделя среднощните си мисли с вас! Добре сега к'ви са тия чудесии известни сред тийнейджърите напоследък? Точно така! В правилана посока сте! БИНГО! Това са Здрач, Джонъс Брадърс и Хана Монтана .. Понеже са прекалено "велики" да ги обсъждам на едно, ще разгелдаме всеки по отделно, като ще оставим отайката на последно мястно!


1.) Джонъс Брадърс - по-точно Джонас Фегътс ... бе кви са тия братя гейове дето са ги качили на сцената?!?! Предполагам, че след брата и сестрата от Токио Хотел и големият им успех сред пъпчасалите пуберки, са решили да минат към нещо по-хард. Защо развращават така младите момиченца? После защо прават секс на по 12 .. ми то как да не прават като гледат батковци (силно казано, като се има предвид, че на двама от тях пъпките още са аксесоар на лицето, а на третия не може да му стане пишката) танцуващи на токчета ..


2.) Хана Монтана - Е а кажете ми какво пък е това? Някакъв травестит качен на сцена с микрофон в ръка, пеещ за некви мухи по стената. Лично аз го опреличавам на скачаща и цвилеща въшка с коса .. доста извратено ако питате мен. Какво му харесват тийнейджърките, разбирам да си 9 годишно лапе, ама момиче на 16 години? WTF? То бива лигаво, лигаво, ама те ще се одават скоро в тия лиги. ... поскачащ кон такъв .. И кво е тва име Хани Монтани .. кога па са били тия в Монтана, може би името е леко променено от Харна Монтана? Знам си аз .. тия са били в нашия китен български град и от там са отмъкнали името! КРАДЦИ! На съд!! И без перуки ако може! А какво ще съдиме? Траверса или това под него? Господ знае само ... ама май и на помощ трябва да ни идва! Амин!


3.) Здрач - .. е леле майко .. КАКВО ПО ДЯВОЛИТЕ Е ТОВА?!?!! Вампири .. вегитарянци? Т'ва к'во е някакъв нов хибрид между вампир и гей ли? Ако мога да съдя по главния герой, а именно Едуард, мисля че съм права ... "Аз няма да те ям! Аз съм вегитарянец и ми пука за чувствата ти!!" втф? тва не е вампир .. тва е вашият гей приятел .. Да не забравяме и приятелката му, толкова неориентирана къде се намира, че създава впечателнието, че галвата и' е пълна със мухи. Таз пък девойка е като камък, веднъж не се усмихна в тоя филм, сигурно защото когато го направи прилича на Елтън Джон в ерекция ... Пък и мирише лошо, ако съдим по реакцията на гей приятеля и'. Добре бе, никой ли не може да я закара на реката и да я топне три пъти за щастие. Да се върнем на "Еди", добре бе .. как постига тоя фиеши ефект? Предполагам използва старомодния начин, където навира главата си в тоалетната чиния и пуска водата. Това е единственото обяснение което мога да си дам. Да не забравяме, че и кожата му е като луминисценна лампа - свети. Така де диамантена е ... втф? Тва вампир ли е или Бруно? Как ще му свети кожата като диамантче на слънце ... Лично според мене тва си е една голяма ебавка с вампирите ... тая Стефани Майър дето краде от чуждите книги да ходи да си отвори тълковния речник и да провери какво пише срещу думата вампир, за улеснение ще ви цитирам от Уикипедия - "Вампирите са зли възкръснали мъртъвци, които пият човешка или животинска кръв" .. да бе и другарката Майър смята така. То няма лошо човек да си живее в измислен свят, ама защо трябва да разваля представата на другите? Ходи я разбери. А бе по тая тема мога много да говора, но в 1 през ноща не е хубаво да го правя, защото туко виж сънувам кошмар с някой вампир вегитарианец, който се опитва да ме целуне.

Я малко за песни да си поговорим

Чудили ли сте се на някои песни, които имат доста .. мм .. интересни имена .. Е, аз съм и реших да направя една малка извадка от тях ... вижте сами!






Three Days Grace - Break
Три деня на пости и молитви - Потрошихме се




Apocalyptica - I Don't Care
Апокалипсис сега - Боли ме фара




Breaking Benjamin - Polyhemerous
Потрошихме Бенджамин - Цветен метал


Breaking Benjamin - I Will Not Bow
Потрошихме Бенджамин - Няма да духма за без пари


Bullet For My Valentine - Spit You Out
Куршум за Спаска - Изплюх те


Good Charlotte - I Don't Wanna Stop
Феята на зъбките - Не ща да свършвам!


Green Day - American Idiot
Зелен ден (некой пак е пушил трвица) - Бай Ганьо


In Flames - I'm the Highway
Подпалихме се - Аз съм проститутка


Linkin Park & Busta Rhymes - We Made It
Лижещи прасета и Лош във римите - Свършихме




Lostprophets - Everybody's Screaming
Загубени в джунглата - Всички свършиха




Lovex - Heart Of Stone
Любов на ръба - Статуята на свободата




Mika - Happy Ending
Милка - Най-накрая!!!




Jimmy Eat World - Hear You Me
Джими изкльопа света - Чуваш ли ме, ма?




Alexisonfire - This could be anywhere in the world
Алекс си подпали гащите - На майанта си




Billy Talent - Red Flag
Били без талант - Комунистите на власт




Black Eyed Peas - Feel It
Принцесата и граховото зърно - Усети ми х*я




Bon Jovi - Ugly
Бонд, Джоуви Бонд - Годзила




Cold - Stupid Girl
Измрънаха ми топките - Шибана блондинка




Godsmack - Sick Of Life
Шибнат от Господ - Повръща ми се




Madonna - Material Girls
Примадона - Курви




Rihanna - Rehab
Рейхана - Кебап




Simple Plan - Shut Up
План за малоумни - Трай мЪ




Sum 41 - Angels With Dirty Faces
Не съм на 41 - И ангелите лапат




Yellowcard - Empty Apartment
Книжката ми от лудницата - Обраха ме




3 Doors Down - So I Need You
Третата врата у лево - Загорел съм




Dope - Sing
Боклук - Свири




Less Than Jake - Looke What Happened
По-нисък от Джейк - Леле как се омазахме




Murderdolls - I Love To Say Fuck
Аз съм шибан некрофил - обичам да те еба




One Republic - Stop & Stare
Съединените Щати - Стига си воайорствал




Pain - Same Old Song
Боли ме гъза - Като ми пееш Пенке ле, кой ли ми те слуша




Stone Sour - Through Glass
Вкиснат камък - Прездъното на бутилката




The Red Jumpsuit Apparatus - Face Down
Червените скачащи маймуни - Бой по каската




Aviatic - Goodbye Beautiful Day
Камикадзе - Аз съм шибано емо




Disturbed - Indestructible
Обезпокоен психически - Аз съм Господ




Finger Eleven - Paralyzer
Израстък - Ще те цуна




Jonas Brothers - You Look Me In The Eye
Джонъс Фегътс - Аз съм наебан циклоп




Metallica - Fight fire with Fire
Железна тиква - Клин клин избива




Slipknot - Nameless
Ще се беса - Ни тъ знам, мъ тъ иба




Smashing Pumpkins - The End Is The Beginning Is The End
Каша от тикви - Свърших няколко пъти




Sonata Arctica - Under Your Tree
Шепот от отвъдното - под уя ти




SR-71 - They All Fall Down
Срах 71 пъти - Всички ще иба




Bangels - Eternal Flame
Бабаити - Мощна пръдня




Fall Out Boy - I've Got A Dark Alley And A Bad Idea That Says You Should Shut Your Mouth
Валят момчета - Ще те изнасиля в тъмното




My Chemical Romance - Helena
Франкенщайн - Цецка




Panic! At the Disco - Time To Dance
Паника в Амор - Време за кючеци




Papa Roach - Never Enough
Баща хлебарчо - аз съм нимфоман




Plain White T's - So Damn Clever
Бели гащи - Шибан зубар




The Rasmus - Playboys
Шлифер - Фиешъни




The Rasmus - Shot
(няма нужда да превеждам)




The Used - A Box Full of Sharp Objects
Използван - Режа се в ъгъла




The Used - The Ripper
Използват - Изнасилвача




Trapt - Disconnected
Трап - Гръмнаха ми бушоните




Smokie - Who The Fuck Is Alice?
Пушач - Кой еба Алис?




AFI (A Fire Inside) - Silver And Cold
Мощна пръдня - Златотърсачка

Life Starts Now

От около 2 седмици в официалния сайт на Three Days Grace се появи точната информация за новия албум на групата, а именно Life Starts Now. Да .. 22 Септември .. За някои истински фенове това си е като мъчение .. за мен например е. Да вярно, задоволяваме се със сингъла, който беше пуснат вчера, но все пак чакането е убийствено мъчително. Е, всеки знае, че това чакане ще бъде възнаградено на 22 .. заветната дата! От сингъла - Break, си личи, че групата залага на страхотни сола от страна на Бари, но и гласа на Адам се отличава страшно на фона на китарите и барабаните, на които Нийл също доста се включва. Лично според мен, групата е заложила на малко по-твърдото този път, което даже е прекрасно, защото такава промяна е хубава за тях. Както се забелязва по обложката на албума, отново прекрасния арт мотив, който до сега не ги е провалял, мога съвсем смело да кажа, че тези момчета имат едни от най-великите обложки! Все още не мога да направя пълно изказване относно албума, но ще добавя и за текстовете, поне от моите наблюдения, те отново се опитват да докоснат сърцата на феновете си. Имам предвид текстовете отново са истински и силни .. а бе тва са хора, който определено знаят какво вършат и как го вършат. Та .. нямам търпение албума да излезе, както предполагам и повечето от вас, не ни остава нищо друго освен да пуснем Break да звучи от колоните и да броим оставащите дни!

Мрън

Така .. това е един от онези постове в които просто обичам да мрънкам и да се оплаквам, така че као не ви се чете, сега е момента да се откажете. Не е депресиращ ор съмтинг .. или може би е.
Та проблема ми е в това, че всичките ми приятели си имат живот. Имам предвид лято е .. имат гаджета. Очудващо интересно е колко противоречиви чувства може да изпитва човек. Сещате се, когато ги видите колко щастливи са, когато говорят за половинката си, колко яко са си прекарали и всички тези неща. Колко хубаво им е било на морето или на планината или на село .. където и да е... И в този момент усещате, че вие сте вкъщи пред компютъра, без НИКАКЪВ социален живот, без половинка, без някой с който да излезете (защото очевидно хората си имат някой, за разлика от вас), а бе направо сте си жалка гледка. Толкова жалка, че вече родителите ви бутат пари в ръцете, само и само да излезнете от "затвора" в който сте. Наистина забавно и наистина смесица от чувства ... защото от една страна сте толкова щастливи, да ги видите тях толкова невероятно щастливи, а в същото време и ви е адски депресирано, защото няма с кой да отидете да си приберете тениската от Тангра, която чакате от повече от половин година. Якото в ситуацията е, че винаги имате СЕЛО на което да отидете и родители на които разчитате да ви заведат там или на Седемте Рилски езера или в Гърция или в Македония.. разбрахте ме =] Малко жалко .. добре де много жалко да разчитате на родителите си, ама какво да се прави. Знаете ли какво ми се върти в главата .. те продължават с живота си (защото имат такъв), а аз ... е, аз съм като една от ония стари моми с многото котки (всъщност имам две .. което започва да става странно) .. знам че е рано да казвам такива неща, но чувството е точно такова .. хаха
Окей това беше, обещавам следващия пост да е за ... нещата които човек може да изпита на едноседмична почивка с родителите xD
Мерси за вниманието ^^

Ох лято, ох кеф

Както се пее в една небезизвестна песен "Лятото горещо, много е добре". Няма как да не се съглася. Просто всички тези голи мъжки тела разхождащи се на всякъде, във въздуха витаят флуиди, слънцето грее, токличката се вее ... ама стойте стойте. Да не забравяме, че всяко хубаво нещо си има своите негативи! Да започнем с морето, защото все пак лято без море е като цаца без бира, т.е. просто не може. Седите си вие на хавлийката, хващате тен на лятното слънчице, вълните шумят, близо до вас се е излегнал симпатичен младеж (или девойка, зависи от каквъ пол сте), и уж тайно ви мята погледи. Всичко изглежда перфектно. Вдишвате от морския въздух и *бам* една плажна топка се удря във вас, последвана от едно много "симпатично дете" мятащо пясък на всякъде, и докато си прибира топката мята и върху вас. Няма извинявай, за тях не съществуват такива неща. Сега картинката е следната. Вие сте ядосани и очевидно целите в пясък, защото олиото с което сте се намазали, за да хванете загар привлича изненадващо много пясък, който залепва, като че ли е мазан с ц200. Все пак отивате да се измиете и да се топнете във водата... Да да .. Ако все пак успеете да се промушите през първа линия - деца с лопати и кофички, ще трябва да се справите с купищата водорасли, медузи и щипалки. Защо не си останахте на басейна на хотела, щеше да ви е мнооого по-добре. Няма как да не отбележа и улиците, парковете и по-големите места, където се събират хората. Гледката е покосяваща. Момичета с къси поли, от които надничат тонове сланина, други с къси потничета, от които се подават страховити паласки. А ако сте самотни, тогава всичко става още "по-цветно", защото на всяка втора крачка има влюбена двойка, която като че ли иска да се изнасили пред вас и останалата аудитория. Да не пропусна и потта, която отделяте вие и всички около вас, особено във градския транспорт .. изявнява ли ви се картинката? Замириса ли ви, смао при мисълта на тесен софийски трамвай номер 7, пълен с потни и мазни хора, чийто подмишници се завират във вашето лице ... О да .. идилия... Е поне не сте на училище .. или поне някои не са ... Така, че от мен: Весело изкарване на лятото =Р

В автобуса

Предполагам, че всички редовно използвате градския транспорт. Не, няма да ви говоря за претъпканите автобуси, миризливите трамвай или висенето на границата между живота и смъртта в маршрутките. Идеята ми е друга. Нека вземем за пример един автобус, малък и почти празен (да понякога се случват и чудеса). Вие сте един от пътниците, а замисляли ли сте се за останалите? Кои са те? Каквъв живот водят? Какво им се случва точно в момента. Замисляли ли сте се за малката, свита баба на първата седалка, с бастунче в ръка. На къде ли е тръгнала. Като се вгледате в лицето и’ ще забележите врязаните от мъка бръчки. През колко ли неща е минала? Вероятно в момента се е запътила към болницата, за да научи резултатите от последните тестове, които сама предполага, че не са хубави.
Ами момичето пред вас? Ученичка, около 9 клас. На лицето и’ грее ярка усмивка, която дори самата тя не може да скрие. Може би туко що момчето което тя харесва и’ е признало че я харесва и тя е на 7-то небе от щастие. А успоредно на нея, на друга седалка седи младеж, на около 25? Пълна противоположност на момичето. Прегърбен, намусен, цял буреносен облак виси над главата му, очите му – подпухнали и червени. Възможно е да се прибира от болницата, където 5 месечното му дете да е починало, а жена му да е съкрушена. Предстои ли им радяла?
Няколко седалки зад вас едно малко дете с майка си седят. Детето е толкова жизнено, щастливо, безгрижно. Предизвиква усмивка у всеки. Истинската чистота. Майка му, зъщо като него, усмихната и щастлива, приета в нова работа, престижна, с добро заплащане.
И някъде по средата на всичко това, на всичкия този хаус сте вие. С вашите проблеми. Запитвали ли сте се за другите? Замисляли ли сте се за тях? Или сте прекалено егоистични, за да погледнете по-далеч от носа си? По-добре се огледайте. На всякъде има различни хора с различни съдби. Колко пъти на ден толкова много съдби се разминават... какво ли щеше да се случи ако някои се преплетат на улицата?

Свобода?

Обзета от патриотично настроение, се замислих върху днешните деца – бъдещето. Спецялно за България и колко знаят младите за нея. Никакъв интерес към хилядолетната ни история, всичко бива загърбвано като стой, та гледай. Истината е такава, вече почти никой не зачита битките, жертвите, творчеството и красотата – всичко се приема за даденост. Да, сигурно ви говоря неща, от които не се интересувате, но просто за минутка влезте и преживейте „Опъленците на Шипка”, нещо във вас не трепва ли, не се ли чувствате живи и горди? Аз се чувствам точно така. Защото знам, че сума народ е загинал за отечеството, за свобода му. ”Дружините наши, оплискани с кърви пушкат и отблъскват, без сигнал, без ред”, „в едно се бият живи и умрели” заради родината, заради едничка България. А какво правят децата днес? Масово игнорират всички тези жертви и велики дела, заедно със национални герои като Левски, Ботев, Вазов, Райна Княгиня и още куп други, именни и безименни. Може би не се обръща внимание, защото сме свободни, но ако бяхме поробени както тогава? Ако ни избиваха като кучета и ни третираха като овце? Тогава щяхме ли да зачетем красотата, свободата, бунтовниците и хайдутите? Естествено. Защото това щеше да е единствения лъч светлина. Но когато всичко е поднесено на тепсия и си затворен в кръга на сивото ежедневие някак си забравяш за истинските неща, за историята и смъртта. Не искам да става така, защото България не заслужава такова отношение, героите не заслужават такова отношение към паметта им. И все пак учителите са тези, който се опитват да запазят духа в сърцата на младите, че дори и на по-възрастните. Водят ги на екскуризии, само че не всички отиват да видят славни места, а за да са далеч от вкъщи, да се напият и да се забавляват. Жалка гледка, ето за това ще ни представят като долнопробен кенеф, защото пускаме всичката история надолу по канала. Заслужава ли България това? Да е кенеф? След всичко, което се е случило по тези земи. Така че, моля ви, оценете поне малко историята и красотата на родината ни. И ви поздравявам с една песен: „Къде си вярна, ти, любов народна?”.

"България цяла сега нази гледа,
тоя връх висок е: тя ще ни съзре,
ако би бегали: да мрем по-добре!"

Чиста красота

Седях сама в парка, замислена за мъката, загледана в белия, непокътнат сняг. Докато шарех с поглед по бялата покривка, нещо привлече погледа ми. Беше нежно и красиво - истинската чистота. Клюмнало с глава, обгърнато от студа, до сущ като човек изпълнен с болка, до сущ като живо. Приближих се и леко го докоснах, а шапчицата му от снг, която го беше покрила, падна. Беше толкова изящно, белите му листенца, замръзнали от студа, отразяваха малкото слънчеви лъчи, които играеха по снега, а зеленото придаваше живот на цветето. Понечих да го откъсна, но нещо ме спря. Почувствах се, като че ли ми предстоеше да отнема живот, да убия нещо истинско. Замислих се, колко много приличам на това кокиче – самотно, обгърнато от студ, красиво, но неоценено. Чувствах го като част от себе си, чувствах топлината, която то излъчваше, чувствах живота.

Докато седях и се наслаждавах на цветето не усетих кога група младежи дойдоха. Едно момче от групата откъсна цветето, уби го, цялата красота изчезна. Подари го на приятелката си, която от своя страна го захвърли отново в снега. Отидоха си смеейки се. Потресена, аз погледнах „трупа”, лежащ студен и безчувствен. Светлината вече не си играеше с него, топлината която усещах изчезна. Цялата красота беше изчезнала, а на нейно място беше останала обвивката, потънала в студа. Запитах се, дали и с мен ще се случи същото, една и съща съдба ли споделяхме?

От тогава всяка зима в двора ми цъфтят кокичета, но нито едно от тях не ме кара да чувствам по същия начин. Единствената и неповторима красота беше изчезнала завинаги.