9/10/2009

История за още нещо [част 2]

От около половин час Уил и Капи вървяха през някакво поле с царевици високи 2 метра. Общо взето момичето не виждаше нищо, защото беше 1, 60 и се остави сокчето да я води. След около още 10 минути те излезнаха от гората от царевица и пред тях се откри гледката на прекрасно езеро, в единия край на което имаш малка къщурка. Беше малко по-ниска от обикновена едноетажна къща, може би, защото покрива и' беше по-странен. От него стърчаха сламени клечки, пръчки, дървета, цветя и какви ли не още щуротии, очевидно архитектът е имал голямо чувство за хумор, защото разположението на комина спрямо всички израстъци доста напомняше на специфична част от мъжкото тяло. 
Уил и Капи седяха на другия край на езерото и оглеждаха постройката.
- Доста .. интересна архитектура - отбеляза момичето
Капи не отговори и продължи да изучава района. Накрая заговори. 
- Добре, няма опастност. Тргваме!
- Оу .. нали вътре няма да ни чака .. нали се сещаш - тя се захили 
- Какво? - очевидно принца не разбра идеята, защото гледаше непроумяващо
- Такова де .. сещаш се ... голям пенис - тя отново се ухили
- Ти си такова бебе - отбеляза сока
- О я да си гледаш работата! Ти си този с формата на бутилка от сок и с шалче около врата - тя се врътна и се запъти към постройката доста бързо.
След като стигна до вратата, която беше със закичена кожа на нея, но въпреки всичко имаше малка шпионка. "Доста странно" помисли си момичето. Тя сви рамене и почука на масивната врата. Отговор не последва. Но пък тя не е от тези които се отказват и почука още веднъж, този път по-силно и настоятелно. След малко дочу стъпки придвижващи се към вратата, в същия момент и Капи я настигна. 
- Много си бърза, моите крилца не могат да издържат. 
- Не съм виновна - отвърна тя. 
Вратата се отвори и от вътре се показа едно доста старо .. джудже (според представите на Уил за джудже). То беше облечено в дълга роба, която се влачеше след него, имаше качулка, която не успяваше да скрие белите му коси. То погледна посетителката си с премрежен поглед.
- Коя си ти? - попита то доста негостоприемно
- Ъ ... Капи я ти първо - каза тя и избута сока напред
- Здравей Рокаф - поздрави той
- Капи, момчето ми! - възкликна джуджето - Какво правиш тук? Защо не каза, че си ти веднага? Влизайте, влизайте!
Рокаф ги поведе навътре, където се носеше приятна миризма на прясно сготвено пиле. 
- Много хубаво ухае - отбеляза Уил
- О, мерси моето момиче, но не е мое дело. 
Той ги приветства във хола и ги настани да седнат на уютни малки дървени таборетки. Рокаф излезе да донесе чаши и нещо за пиене, което отвори перфектната възможност на Уил да разгледа мястото. Хола беше мъничък, но за сметка на това приятен. Почти всичко беше от дърво, с изключение на няколко златни и сребърни украшения. Двамата с Капи продължиха да чакат в мълчание. 


Едит: Ако искате да продължите да следите историята, направих отделен блог за нетя тук: http://zastabaka.blogspot.com/

Няма коментари:

Публикуване на коментар