Из мемоарите на една бъдеща абитуриентка

Много мисли ме налетяха тая вечер. Добре бе .. защо човек трябва да завършва? Не може ли да си остане вечно в 11 клас или .. да прескочи 12? *усмивка с надежда и влажен поглед*. Не разбирате защо не искам да завършвам? Ами, нека обобщим, ще карам подред. Нека вземем за пример една бъдеща абитуриентка .. да я кръстим Вифи.
Първо, от Вифи се очаква да започне уроци по какво ли не. По български, ако иска да вземе матурата, по още нещо ако иска да вземе и другата матура и евентуално по математика, ако иска да влезе в унсс, каквото точно тя желае. Това автоматически отнема 50% от времето и' в което не е на училище. 10% от останалото се полага на шофьорските курсове, които и' се налага да взима, ако иска да може да се придвижва из нашата китна столица. други 30% са заети от ученето, което трябва да извършва въпреки всичко останало. 5% са в търсене на рокли и всякакви простотии за бала, а останалите 5% са да се види я с приятелка, я с гадже и да умре в ръцете им.

Второ роклята, обувките и другите му джинджавки за бала. Не че е трудно да си дигне гъза от учебниците и да намери нужното време, ами да си намери нормална рокля, обувки и т.н., които да са нормални, без пайетки, обрачи (да прилича на торта), брукатченце, камънченца, дантелки и секвите му там простотии .. Ако търси нещо нормално е обречена на пълен провал с най-евентуален изход смърт.

Трето цялото напрежение. Ама то си е адско напрежение и притеснение. Дали ще я приемат, дали ще се справи с матурите, ами с изитите? Какво ще прави ако не я приемат? А де .. и допълнителното напрежение на родителите, които и' повтарят, че као не я приемат, ще работи в чистота като метачка. Честитка, ще се гътне от напрежение, притеснения и натиск.
Ако в крайна сметка е преживяла всичко това и по някакъв начин се е добрала до бала, то там 100% ще колабира и ще падне през прозореца. За това е за предпочитане да се избират ресторанти на първият етаж.

Ако е оцялала дори и след това и е успешно приета ... е то тя трябва да бъде позлатена, посребрена и изправена пред предизвикателството наречено ЖИВОТ. Където трябва да се оправя сама и където янма да има мама и тате да и' дават парички. Всичко ще е много по-тежко, но .. нали за това живеем всички?