Понякога искало ли ви се е да сте птица? Дори не някаква прекрасна, а обикновен гълъб или врабче? Е, аз съм искала .. много пъти.
Истината е, че врабчето е свободно, свободно да лети, свободно да живее. Над него не тегнат оковите на живота .. или поне не на живота какъвто ние го познаваме. Не му трябва да мисли за образование, пари, любов и бъдеще. Няма ги притесненията дали някой го обича или не, какво да прави сега, а бе въобще няма ги притесненията. Защото то е щастливо, щастливо и свободно, реещо се в синьото небе, полъхващ го хладния ветрец, носещо се на лекия въздух.
Ех, да можех да споделя съдбата му. Да можех да съм врабче без грижи .. само свободата и размаха на крилата .. какво друго ти трябва? Усещането сигурно е невероятно. Цял нов свят се открива пред очите ти.
Да, то е свободно, а ние сме приковани в оковите на живота, тук, на земята, където всяка частица, всеки детайл е от значение ...
Ох как искам да бях свободна като врабче ..