12/24/2010

Коледа е!!!



    КОЛЕДА Е!!! Няма как да не напиша пост за един от любимите ми празници! Знам, че обикновено съм много песимистична и сигурно ме мразите за това, но покрай Коледа ставам много оптимистична и се радвам на живота. Ако вие не го правите - трябва!!! Това е празник на които се събирате със семейството и .. не ви ли става топло на сърцето, че сте се събрали и сте заедно и просто не сте сами на този свят и има хора, които са до вас, подкрепят ви, обичат ви без значение какво се случва около вас? Просто във въздуха витае толкова много любов и радост. 
    Да не говорим за Коледните чудеса. Не вярвате ли? А наистина трябва! Аз вярвам и дори и да вярвам на празно и в крайна сметка да не ми се случи нищо красиво ... как няма да се случи? Ще съм със семейството си на Коледа, това ми стига! Пък ако получа и бонус от дядо Коледа - някой, който да излекува това мое разбито сърце, наистина ще е най-хубавата ми Коледа, ако ли пък не ... пак ще е най-хубавата ми Коледа, защото .. защото тази година съм изключително щастлива, без определена причина, а може би и да има някои, които влияят. Може да има човек, който да ме кара да чувствам нещо, което от доста време не съм, нещо което е различно от болка хаха. Аааа не няма да говорим за лоши неща. Просто исках да ви кажа да се наслаждавате на тази Коледа, да и' се радвате, да се забавлявате! оценете това което имате поне тези 3 дни! 24-25-26 Декември .. едни от най-красивите дни през 2010 поне за мен. Може да не са минали, но вярвам и знам, че ще са! 
     Весела Коледа! Пожелавам ви много любов, подаръци и торба пълна с коледни чудеса и щастие! 



12/19/2010

Tale as old as time ..


    Нещо съм се разнежила (не знам от къде, като тази вечер имах концерт и трябваше да съм извратената Лейди Гага) и реших да напиша малко по-романтична история (ооо нееее....). Here we go: 

     Тя седеше сама в стаята си и обмисляше всичко. Беше се сгушила в леглото си, нямаше сили да включи компютъра и да види дали има нови съобщения от него. Единствения шум, който се чуваше в стаята беше този на тихо сипещият се дъжд навън и от нейното ридаене от време на време. Опитваше се да бъде силна, но не и' се получаваше. Защо и' трябваше да изпитва такива чувства, знаеше, че винаги е наранената. И все пак отново се бе подвела и бе открила сърцето си повече от колкото трябва. Докато сълзите и' се стичаха безшумно, мислите в главата и' се въртяха хаотично. Предната вечер бяха излезнали група приятели да се позабавляват. Там беше и момчето, което харесваше. Тя правеше всичко възможно той да и' обърне внимание, но той като че ли я игнорираше, сигурно въобще не беше заинтересован. Все пак не беше сигурна и продължаваше да се надява. По-късно обаче сърцето и' се сви, когато го видяда танцува с друго момиче. Не че го обичаше, обич беше прекалено силна дума, а той даже не знаеше за това какво тя чувства, но изпитваше силни чувства и животинско привличане. Ах защо се беше заблудила, че и той изпитва нещо към нея. Малко по-късно каза, че е изморена и се прибра. По пътя в колата не се предаде, но веднага щом се прибра рухна.  И ето от сутринта не беше излизала от леглото си, освен до тоалетната и да се поосвежи малко, но не беше хапвала нищо, а вече беше вечер. Родителите и' ги нямаше, бяха заминали на почивка извън града. това я накара да се почувства още по-самотна. Телефона и' звънна няколко пъти, но тя не вдигна. Дори не знаеше, защо го изживява толкова тежко, не и' се случваше за първи път ... тогава защо? 
    Звънеца огласи къщата и на нея и' се наложи да отиде да отвори, кой ли беше в 8 вечерта? Тя беше по сатенените си панталонки от една пижама и тениска нагоре, както и любимите и' чехли. Отвори вратата. Там беше той. Защо? Тя седеше и го гледаше .. няколко секунди .. минути ...
- Ъм ... слушай - започна несигурно той
- Защо си тук? - попита тя като отвърна несигурно глава
- Искам да ти се извиня за снощи ... 
- Какво имаш предвид? Нищо не си ми направил снощи - опитваше се да звучи уверена, но едва се сдържаше да не избухне в сълзи.
- Моля те .. погледни ме - тя го погледна - ... плакала ли си? - тя не знаеше какво да каже .. изглеждаше бледа, а очите и' бяха подпухнали и зачервени и да измисли извинение, той знаеше каква е истината. 
- Няма значение .. -бяха единствените и' думи
- Има значение! Има огромно значение. Виж, моля те .. изслушай ме - той хвана ръката и' и я погледна право в очите, което я накара да настръхне - Мога да ти кажа милион извинения за снощи, но те няма да имат значение, защото това което направих беше пълна глупост. Знаеш ли защо? Защото всеки път когато те погледна съм щастлив, че те има, дори и да не си моя, се радвам, че те има на този свят, за да го правиш по-светъл. Всеки път когато започнеш да говориш ме запленяваш с думите и с гласа си, с невероятни си чар и със страстта с която спориш. Ти си невероятен човек, луд съм по теб ... 
- Но защо? Защо чак сега? Защо след като ме нарани така?
- Защото съм идиот, защото не можах да осъзная колко те искам навреме ... 
- Ох ... не мога да ти се сърдя - тя се приближи към него - прекалено много значиш за мен
    Той се усмихна, след което нежно се наведе и я целуна. Устните му бяха толкова меки, нежни и перфектни за нейните, ръцете му я обхванаха, тя се почувства толкова сигурна, вече не беше сама, вече имаше на кой да разчита, кой да я пази, някой, който да я обича истински. И вратата се затвори ...  

12/13/2010

Snow ride


    Абе че съм як шофьор, як съм, тука няма спор, ама тоя сняг ми разказа играта. Имам книжка от около година и до сега не бях изпадала в ситуация в която трябва да карам на сняг, пък ако ми се наложи ще се справя, щот съм як шорфьор ... да, ама не. Не, че не се справих, ето читава съм, не останах да спя на паркинга на УНСС, ама то мъка ли бе да го опишеш. 
    Като за начало половин час като олигофрен седя на паркинга и чистя колата .. първо махни снега, после махни леда, после размръзи ако можеш чистачките, провери си фара дали вече работи (понеже сутринта не желаеше). Заринах се! Пък то да кажеш да беше топло или поне по-рано, когато температурите бяха по-високи а-у, НЕ! Замръзнах ... то  ръката ми загуби чувствителност и се притесних за нея, да не се налага да и' давам първа помощ. 
    След половинчасова борба със снега затрупал колата ми дойде още по-тежката част - карането по сняг и лед. Абе тргвам аз и още на паркинга си мисля, дали не съм забравила я колан, я ръчна, я нещо друго, чувствам, че нещо не е както трябва, а то просто защото колата леко да я побутнеш в една посока и тя заминава много бързо натам. Да не говорим, че трябва да започвам да спирам две пресечки по-рано, защото натисна ли спирачката по-бързо предната част на колата отива на ляво, а задната надясно, явно не могат да се понасят напоследък. Като изключим това и факта, че всички караха с 30, а моята най-висока скорост беше 80 и то на 3те ленти на околовръстното, беше готино да се лизгам по снега. Е умората от това да си нащрек с 6 очи и 4 уши си казва думата, ама ... who cares? 

12/10/2010

Студентски празник



    Какво става когато голям брой студенти, изморени от тестчета за Ницше и скучни лекции по икономика се съберат на едно място в компанията на промишлени количества алкохол? Става нещо достойно за сценарии на някой епизод на комедиен сериал като "Приятели". Не че е толкова комично, по-скоро е толкова забавно и пълнещо  душата (и някои други неща). 
    Аз лично бях доста притеснена за това как ще протече моя, защото много хора на едно място правят поразии, но бях приятно изненадана от колегите си. Някои хора просто знаят как да се забавляват! Може би до някаква степен това се дължеше на факта, че повечето момчета започнаха още от сутринта в бусчето, ама кой пък е казал, че за пиенето има час? Момичетата естествено са с различни приоритети и по-важно е да се погрижат за себе си да изглеждат добре за въпросната вечер. И така докато едни пият и пеят всеизвестната песен на Борис Дали - Пиян, други си изправят косите и дишат изпаренията на лак за коса, ацетон или пък някакъв друг опиум. 
    Няколко часа по-късно естествено дансинга (или мястото предопределено за дансинг) е като софийски булевард в пиков час, а по масите се търкалят само празни бутилки, чаши и тук-таме някой избягал от чинията картоф, а от колоните естествено звучи орк. Кристал - Студентски живот, за да се връзва съвсем с обстановката. Естествено няма как да минем без нещо на Слави , малко ретро чалга и па-па-палатки. Да не забравяме разбира се и "Бяла роза", хорото на което 1/3 от участниците знаят стъпките, 1/3 гледа в краката на предните и импровизира, а 1/3 се влачи по пода, дърпана от останалите. Към полунощ вече към търкалящите се по пода неща се добавят и обувки с височина на тока около 12 см. 
     Купона еволюира в афтър парти и нечия хотелска стая вече е собственост на цялата компания. Естествено налични състав е намалял или защото някой е препил и припаднал или просто защото му се спи повече от колкото може да издържи. Алкохола отново се лее от всякъде, че и на всякъде. Абе купон като купон, с всички екстри - пияни,заляни, заспали, локви алкохол по масите, музика, поздрави, пеене .. абе екстри от всякъде. Докато собственика на стаята не реши да изгони всички и да ги остави да се оправят както могат. 
    Ден 2 дори и не може да бъде описан. На закуска махмурлиите от снощи се опитват да създадат картинка какво са правили и защо са го правили. После сън, душове, разходки, ядене и вечерта всичко от начало. Този път обаче има и дискотека, която обича да гони клиентите си. Признавам си никога не са ме гонили от дискотека, но за всичко си има първи път! Докато обаче се приберем до хотела афтър партито вече е свършило и изпозаспало, но винаги има няколко ентусиасти, които отказват да се предадат на съня и броят оставащото време до закуска, без наистина ясна причина. 
    Малко сбит преразказ с пропуск на наистина готини случки и събития на един от най-яките празници. Сериозно се замислям, кой празник предпочитам, но все още Коледа и рождения ми ден водят, просто защото при тях има подаръци, а момичетата обичаме подаръци! Това да си студент е тежка работа, не е лесно да си толкова готин купонджия и да пиеш всяка вечер, най-малкото не на всеки му се отдава. Споменах ли, че имам невероятно готини колеги на които им се отдава това?