Tale as old as time ..

    Нещо съм се разнежила (не знам от къде, като тази вечер имах концерт и трябваше да съм извратената Лейди Гага) и реших да напиша малко по-романтична история (ооо нееее....). Here we go: 

     Тя седеше сама в стаята си и обмисляше всичко. Беше се сгушила в леглото си, нямаше сили да включи компютъра и да види дали има нови съобщения от него. Единствения шум, който се чуваше в стаята беше този на тихо сипещият се дъжд навън и от нейното ридаене от време на време. Опитваше се да бъде силна, но не и' се получаваше. Защо и' трябваше да изпитва такива чувства, знаеше, че винаги е наранената. И все пак отново се бе подвела и бе открила сърцето си повече от колкото трябва. Докато сълзите и' се стичаха безшумно, мислите в главата и' се въртяха хаотично. Предната вечер бяха излезнали група приятели да се позабавляват. Там беше и момчето, което харесваше. Тя правеше всичко възможно той да и' обърне внимание, но той като че ли я игнорираше, сигурно въобще не беше заинтересован. Все пак не беше сигурна и продължаваше да се надява. По-късно обаче сърцето и' се сви, когато го видяда танцува с друго момиче. Не че го обичаше, обич беше прекалено силна дума, а той даже не знаеше за това какво тя чувства, но изпитваше силни чувства и животинско привличане. Ах защо се беше заблудила, че и той изпитва нещо към нея. Малко по-късно каза, че е изморена и се прибра. По пътя в колата не се предаде, но веднага щом се прибра рухна.  И ето от сутринта не беше излизала от леглото си, освен до тоалетната и да се поосвежи малко, но не беше хапвала нищо, а вече беше вечер. Родителите и' ги нямаше, бяха заминали на почивка извън града. това я накара да се почувства още по-самотна. Телефона и' звънна няколко пъти, но тя не вдигна. Дори не знаеше, защо го изживява толкова тежко, не и' се случваше за първи път ... тогава защо? 

    Звънеца огласи къщата и на нея и' се наложи да отиде да отвори, кой ли беше в 8 вечерта? Тя беше по сатенените си панталонки от една пижама и тениска нагоре, както и любимите и' чехли. Отвори вратата. Там беше той. Защо? Тя седеше и го гледаше .. няколко секунди .. минути ...

- Ъм ... слушай - започна несигурно той

- Защо си тук? - попита тя като отвърна несигурно глава

- Искам да ти се извиня за снощи ... 

- Какво имаш предвид? Нищо не си ми направил снощи - опитваше се да звучи уверена, но едва се сдържаше да не избухне в сълзи.

- Моля те .. погледни ме - тя го погледна - ... плакала ли си? - тя не знаеше какво да каже .. изглеждаше бледа, а очите и' бяха подпухнали и зачервени и да измисли извинение, той знаеше каква е истината. 

- Няма значение .. -бяха единствените и' думи

- Има значение! Има огромно значение. Виж, моля те .. изслушай ме - той хвана ръката и' и я погледна право в очите, което я накара да настръхне - Мога да ти кажа милион извинения за снощи, но те няма да имат значение, защото това което направих беше пълна глупост. Знаеш ли защо? Защото всеки път когато те погледна съм щастлив, че те има, дори и да не си моя, се радвам, че те има на този свят, за да го правиш по-светъл. Всеки път когато започнеш да говориш ме запленяваш с думите и с гласа си, с невероятни си чар и със страстта с която спориш. Ти си невероятен човек, луд съм по теб ... 

- Но защо? Защо чак сега? Защо след като ме нарани така?

- Защото съм идиот, защото не можах да осъзная колко те искам навреме ... 

- Ох ... не мога да ти се сърдя - тя се приближи към него - прекалено много значиш за мен

    Той се усмихна, след което нежно се наведе и я целуна. Устните му бяха толкова меки, нежни и перфектни за нейните, ръцете му я обхванаха, тя се почувства толкова сигурна, вече не беше сама, вече имаше на кой да разчита, кой да я пази, някой, който да я обича истински. И вратата се затвори ...