Отново потънах в размисли за хората, които, искам да се отбележи, са доста странна порода. Имам предвид те са зли, ама наистина зли, или поне повечето от тях. 99.9% ако искате личното ми менение. Не отричам това за себе си, знам че съм такава и не се гордея с това. А знаете ли какво се случва с добрите хора? Онези, които посвещават живота си на останалите, до такава степен се отдават, че вече започват да губят истинското си аз? Те умират. Вземете Ем Джей например - страхотен човек, наистина имам дълбок респект към него, който не може да се обясни с думи. Мислите си - тази е поредната позьорка, която я е грижа за Джако, защото е мъртъв. Да, ама не. Респекта е нещо, което не се получава туко така, камо ли от хора, които не го заслужават. Но този човек е заслужил моя, заради нещата които е направил. Замислете се за момент, той направи революция със своята музика, той се откъсна от стереотипите! По дяволите ако не беше той, сега нямаше да имаме 1/2 от групите, музикантите и певците, които имаме. Този човек беше вдъхновение и ще продължава да бъде.
А хората? Те винаги ще си останат зли. Ще сриват до основи, онова, което другите имат, за да се почувстват добре. Но това удовлетворение не е истинско, не е като онова, което можеш да постигнеш с други средства и за други цели - за добри цели, за ... мир?
И ми казвате, че няма да си заминем 2012 ... аз казвам, че заслужаваме! Защото .. поглеждали ли сте се в огледалото? Какво виждате там? Отражение на един празен, егоистичен и зъл човек ..
