Изтория за още нещо [част 1]

Уил отвори очи и се огледа бавно. Къде по дяволите се намираше? Последнте и' спомени като че ли бяха изчезнали напълно, или се очакваше да се възвърнат съвсем скоро, стига мозъка и' да е готов да ги поеме. Момичето се изправи от земята и внимателно огледа периметъра. Така намираше се на доста странно място .. като за начало всичко беше оцветено във розово, "любимият" и' цвят. Защо по дяволите всичко беше розаво? Погледна нагоре и с не голяма изненада откри, че както небето, така и слънцето също са .. розови. За всекис лучай тя разтърка очи, да не би да сънува или все още да не се е съвзела достатъчно. В този момент нещо странно долетя до нея. Приличаше на шишенце Капи със шал и крилца. Уил го погледна с очуда и изумление. 

- Какво си ти? - попита момичето почти веднага

- Аз съм твоят пътеводител. - отвърна и' шишето с равен глас

- WTF? И през какво точно ще ме напътстваш? 

- През твоята мисия. - отново равен глас.

- Много благодаря за предложението, но нито ми трябват мисии, нито пък .. говорещ потокалов сок. 

- Аз съм принц тук! - заяви сока, този път със лека нотка на ярост в гласа

- Ти .. си какво? - очите на Уил бяха ококорени толкова широко, че за малко не изкочиха, каквото можеше да се случи без съмнение. 

- Чу ме много добре! А сега ме слушай внимателно - момичето продължи да зяпа със същия изцъклен поглед - Ти си пратена тук, за да помогнеш на мен и на моето семейство, което ...

- .. е цял куп натурални сокове, а леля ти е бананова обелка? - прекъсна го тя

- .. е безследно изчезнало някъде в дълбините на Шарсах. - продължи принца.

- Какво по дяволтие пък е това Шарсах? Що за име е това? На наемен убиец?

- Виждам, че си доста остроумна - отбележи сока

- Добре де, добре. Как се казваш поне мога ли да науча?

- Капи - отвърна той

Уил избухна във смях и сълза потече от едното и' око. Що за родители кръщават детео си така? В този пристъп на смях тя усети силен удар в тила и спомените и' се върнаха. Тя спря да се смее и стана напълно сериозна. Последваха няколко минути мълчание. 

- Добре де .. последно се учех как да пренеса яйце в лъжица рпез някакви шибани препятствия, без да го изшускам. Агатор може да е голям кучи син, ако поиска. И това само защото подпалих обора му по погрешка. 

- Не е моя работа - заяви Капи 

- Така .. нека обобщим. От мен се очаква да спася семейството ти от .. някакво място със странно име? 

- Шарсах .. това е гората на черните магьосници. Те са многобройни и много могъщи

- И смяташ, че ще се справя със всичко това сама? 

- Е нали аз съм с теб.

- ТА СИ ПОРТОКАЛОВ СОК?!

- Знаех, че ще реагираш така. - отвърна и' той - Ела с мен. 

- Преди да тръгнем имам въпрос.

- Питай.

- Защо всичко е в розово? 

Някъде от шалчето на Капи се промушиха две ръчички, приличащи на дръжка от портокал. Той махна с ръка пред лицето и'. Всичко придоби нормални цветове. 

- Мерси. - благодари му тя. Можеше да си е проста по рождение, но поне имаше някакви обноски.

- А сега ме последвай.

Тя покорно тръгна след сока, който летеше бавно напред.