3/04/2009

Свобода?















Обзета от патриотично настроение, се замислих върху днешните деца – бъдещето. Спецялно за България и колко знаят младите за нея. Никакъв интерес към хилядолетната ни история, всичко бива загърбвано като стой, та гледай. Истината е такава, вече почти никой не зачита битките, жертвите, творчеството и красотата – всичко се приема за даденост. Да, сигурно ви говоря неща, от които не се интересувате, но просто за минутка влезте и преживейте „Опъленците на Шипка”, нещо във вас не трепва ли, не се ли чувствате живи и горди? Аз се чувствам точно така. Защото знам, че сума народ е загинал за отечеството, за свобода му. ”Дружините наши, оплискани с кърви пушкат и отблъскват, без сигнал, без ред”, „в едно се бият живи и умрели” заради родината, заради едничка България.
А какво правят децата днес? Масово игнорират всички тези жертви и велики дела, заедно със национални герои като Левски, Ботев, Вазов, Райна Княгиня и още куп други, именни и безименни. Може би не се обръща внимание, защото сме свободни, но ако бяхме поробени както тогава? Ако ни избиваха като кучета и ни третираха като овце? Тогава щяхме ли да зачетем красотата, свободата, бунтовниците и хайдутите? Естествено. Защото това щеше да е единствения лъч светлина. Но когато всичко е поднесено на тепсия и си затворен в кръга на сивото ежедневие някак си забравяш за истинските неща, за историята и смъртта. Не искам да става така, защото България не заслужава такова отношение, героите не заслужават такова отношение към паметта им. И все пак учителите са тези, който се опитват да запазят духа в сърцата на младите, че дори и на по-възрастните. Водят ги на екскуризии, само че не всички отиват да видят славни места, а за да са далеч от вкъщи, да се напият и да се забавляват. Жалка гледка, ето за това ще ни представят като долнопробен кенеф, защото пускаме всичката история надолу по канала. Заслужава ли България това? Да е кенеф? След всичко, което се е случило по тези земи. Така че, моля ви, оценете поне малко историята и красотата на родината ни. И ви поздравявам с една песен: „Къде си вярна, ти, любов народна?”.

"България цяла сега нази гледа,
тоя връх висок е: тя ще ни съзре,
ако би бегали: да мрем по-добре!"

Няма коментари:

Публикуване на коментар