5/16/2009

В автобуса


Предполагам, че всички редовно използвате градския транспорт. Не, няма да ви говоря за претъпканите автобуси, миризливите трамвай или висенето на границата между живота и смъртта в маршрутките. Идеята ми е друга. Нека вземем за пример един автобус, малък и почти празен (да понякога се случват и чудеса). Вие сте един от пътниците, а замисляли ли сте се за останалите? Кои са те? Каквъв живот водят? Какво им се случва точно в момента. Замисляли ли сте се за малката, свита баба на първата седалка, с бастунче в ръка. На къде ли е тръгнала. Като се вгледате в лицето и’ ще забележите врязаните от мъка бръчки. През колко ли неща е минала? Вероятно в момента се е запътила към болницата, за да научи резултатите от последните тестове, които сама предполага, че не са хубави.
Ами момичето пред вас? Ученичка, около 9 клас. На лицето и’ грее ярка усмивка, която дори самата тя не може да скрие. Може би туко що момчето което тя харесва и’ е признало че я харесва и тя е на 7-то небе от щастие. А успоредно на нея, на друга седалка седи младеж, на около 25? Пълна противоположност на момичето. Прегърбен, намусен, цял буреносен облак виси над главата му, очите му – подпухнали и червени. Възможно е да се прибира от болницата, където 5 месечното му дете да е починало, а жена му да е съкрушена. Предстои ли им радяла?
Няколко седалки зад вас едно малко дете с майка си седят. Детето е толкова жизнено, щастливо, безгрижно. Предизвиква усмивка у всеки. Истинската чистота. Майка му, зъщо като него, усмихната и щастлива, приета в нова работа, престижна, с добро заплащане.
И някъде по средата на всичко това, на всичкия този хаус сте вие. С вашите проблеми. Запитвали ли сте се за другите? Замисляли ли сте се за тях? Или сте прекалено егоистични, за да погледнете по-далеч от носа си? По-добре се огледайте. На всякъде има различни хора с различни съдби. Колко пъти на ден толкова много съдби се разминават... какво ли щеше да се случи ако някои се преплетат на улицата?

1 коментар:

  1. Това ми хареса много! Странно, но и аз бях писал нещо подобно за хората във влака.. :D

    Keep it that way!

    ОтговорИзтриване