Мрън

Така .. това е един от онези постове в които просто обичам да мрънкам и да се оплаквам, така че као не ви се чете, сега е момента да се откажете. Не е депресиращ ор съмтинг .. или може би е.
Та проблема ми е в това, че всичките ми приятели си имат живот. Имам предвид лято е .. имат гаджета. Очудващо интересно е колко противоречиви чувства може да изпитва човек. Сещате се, когато ги видите колко щастливи са, когато говорят за половинката си, колко яко са си прекарали и всички тези неща. Колко хубаво им е било на морето или на планината или на село .. където и да е... И в този момент усещате, че вие сте вкъщи пред компютъра, без НИКАКЪВ социален живот, без половинка, без някой с който да излезете (защото очевидно хората си имат някой, за разлика от вас), а бе направо сте си жалка гледка. Толкова жалка, че вече родителите ви бутат пари в ръцете, само и само да излезнете от "затвора" в който сте. Наистина забавно и наистина смесица от чувства ... защото от една страна сте толкова щастливи, да ги видите тях толкова невероятно щастливи, а в същото време и ви е адски депресирано, защото няма с кой да отидете да си приберете тениската от Тангра, която чакате от повече от половин година. Якото в ситуацията е, че винаги имате СЕЛО на което да отидете и родители на които разчитате да ви заведат там или на Седемте Рилски езера или в Гърция или в Македония.. разбрахте ме =] Малко жалко .. добре де много жалко да разчитате на родителите си, ама какво да се прави. Знаете ли какво ми се върти в главата .. те продължават с живота си (защото имат такъв), а аз ... е, аз съм като една от ония стари моми с многото котки (всъщност имам две .. което започва да става странно) .. знам че е рано да казвам такива неща, но чувството е точно такова .. хаха
Окей това беше, обещавам следващия пост да е за ... нещата които човек може да изпита на едноседмична почивка с родителите xD
Мерси за вниманието ^^