Последен ден на 18

  Остават броени дни докато напусна 18 и навлезна с пълна пара и тежка стъпка в 19. И мисля да ги ипратя подобаващо =]

   18 е точно повратната точка в живота на един тийнейджър, тогава се случват куп неща и започват още толкова. На 18 едновременно завършваш училище и започваш университет (поне при мен беше така), навлизаш в света на по-самостоятелните, крачка по крачка, ден след ден. Вече трябва да бъдеш отговорен гражданин, все пак можеш да гласуваш (или не) за Бойко. В общи линии на 18 оставяш на страна безгрижното детство и мрънкането, че не ти се ходи на училище и навлизаш в живота, където вече от теб зависи дали ще учиш, но и от това твое решение зависи голяма част от бъдещето ти. 

    Като изключим края на училището и началото на университета има още доста неща, които ми се случиха през последната година, едно от които НЕ беше любовта. Явно тази година за мен беше прокълната. Точно преди 1 година на рождения си ден приключих последната си връзка. Наистина мисля, че от тогава израстнах поне малко и вече знам какви двулични чудовища могат да бъдат момчетата и как доверието ми може да бъде предадено много лесно. 

    Също така взех книжка и си имам малък сладък микроб, с който бръмча из града. Успях да посетя много от хората на които държа и които са пръснати из страната, а други си дойдоха до тук. Разходих се до Пловдив, където има хора на които държа страшно много, отидох до Севлиево, на посещение при един от най-важните хора в моя живот, друг много важен за мен човек си дойде от майната си а.к.а. Виена. Абе ... беше силна година. 

     Въпреки трудностите, нервите и сълзите, които прахосах тази година беше може би най-добрата ми до сега. Надявам се в бъдеще да имам още по-добри. Ще ми липсвате яки 18.