10/01/2011

Big Ball Of Wibbly-Wobbly Timey-Wimey


   В момента емоциите са ми толкова объркани, че дори и с Гугъл не могат да бъдат намерени. Пълен хаос. Причината - последният епизод от този сезон на Доктор Ху. Беше прекрасен, разбира се. Все пак има ли епизод на Доктор Ху, който да не е прекрасен (ако дори си помислите да отговорите с 'да' ще станете част от ордена на the Headless Monks). 
   Наистина много силен епизод. Признавам, можеше да се изпипат повече някои неща. Например в стремежа си да ни пръсне мозъците по всички стени, Мофат леко се оля и набута най-важната информация в последните 5 минути от епизода. Аз лично щях да се чувствам по-добре и да възприема епизода по-добре, ако не беше така сбито накрая. Но все пак епизода си е страхотен. Всичко което се случи, всичките емоции ме съсипаха. Плаках от радост, от тъга, от смях .. Да, това е неизбежно при Доктор Ху. 
   ЗАЩО ТОЗИ СЕРИАЛ Е ТОЛКОВА ПРЕКРАСЕН?!!? Сериозно, ако не го гледате пропускате наистина много. Никога не съм се натъквала на по-уникален сериал, който да обичам толкова много. Просто всичко в него е велико, незаменимо, уникално .. перфектно. You watch us run. 
   Знам, че съм доста обсебена. Всъщност ако някое момче гледа сериала и му е фен, значи още в началото печели част от моите симпатии. Имам чувството, че вече това е едно от нещата в списъка ми за 'перфектното момче' xD


Няма коментари:

Публикуване на коментар