Казвала ли съм ви за премеждията на една абитуриентка на балния и' ден? Пропуснала съм? Е, добре с месец закъснение нека обобщим какво е да си абитуриентка. Нека главната ни героиня се казва Сали. След дълга и изтощителна година прекарана в учене и нерви покрай изпитите и матурите, най-накрая дойде дълго очакваният от Сали момент - бала. Вече преодоляла главните проблеми като: какъв цвят да ми бъде роклята, каква дължина, какъв модел, ама това не ми харесва, не я искам тая, виж е оная е по-хубава. Както и проблемите с прическата (дали да стърчи или не, тука да е вързано ли, тука да е бухнало ли), маникюра (каква аджаба да ми е картинката), грима (сама ли да си го права или да отида някъде) и не на последно място обувките (с роклята ли да се връзват или с бижутата). След всички тези премеждия Сали вече е напълно готова за ДЕНЯ!
Сутринта часовникът и' звъни и я събужда от приятния сън, за да започне една приказка. тя бързо обува някакви панталони и суитчер, за да не и' се развали косата после, а направо да го разкопчае, и отива на фризьор (и евентуално други екстри). Когато поглежда часовника на път за вкъщи осъзнава, че закъснява и сигурно гостите вече са дошли, но тя не се притеснява, защото има кой да ги посрещне.
След известно време прекарано в разговори и кофти хапки идва време за РОКЛЯТА *ангели пеят*. Трудното обличане на роклята, поставянето на бижутата и нахлузването на обувките е нещо, което не прави особено впечатление. Нито пък факта, че Сали за малко да се забие по нос в пода или да се пребие по стълбите, защото си е настъпила роклята с токчето. Важното е че тя е готова, натокана и наконтена. Следват полoвинчасови снимки с родата и приятелите, както и родителите, възможни са още - котки, кучета, коли, хамстери, че дори и кокошки.
Идва момента на потеглянето, всичко е прекрасно докато в един момент не завалява, но то се очаква, абитуриентски бал без дъжд е като шоколад без лешници. Събирането става на паркинг я на Била, я на ОМВ, я на Метро, я на някой друг търговски обект или бензиностанция. Тук е момента да спомена, че ако сте очаквали приказка, очевидно сте били в голяма грешка или сте сънували, в краен случай може да сте били и на някакви наркотици. Обстановката на паркинга на търговския обект/бензиностанцията е неописуема, дори и да ви я опиша пак няма да добиете точна представа за звуците идващи от барабаните (или подобие на такива) идващи изпод ръцете на 10 годишно цигане. Че бал без цигански оркестър, бал ли е? Вярно странно е група издокарани официални момичета и момчета да танцуват кючеци под звуците на ромски оркестър, но явно това е една от българските традиции, в които аз не съм просветена. В общи линии паркинга прилича на една умалена версия на Най.
Следва класната. Ако за първи път се качвате на обувки като Сали (дори и да е трети важи същото), а класната живее на 6ия етаж, честито печелите мъчение, каквото не пожелавам и на най-големия си враг. След като със сетни сили Сали се изкатерва до заветната цел открива, че просто няма място където да седне, защото другите вече са я изпреварили. А да и на качване по стълбите внимавайте да не си настъпите роклята, ако е дълга, защото не ви завиждам има да се търкаляте надолу ... да се търкаляте ... търкаляте .. и да съберете всички останали по пътя си.
Събирането пред училище е най-забавно, там Сали доказва на всички, които през годините твърдяха, че не са си я представяли в рокля на бала, че са грешели и даже е ослепително красива. Дъжд, още дъжд, петна от вода по роклята и много ръгания с чадъри - уникално преживяване за Сали! Но пък еуфорията е толкова голяма, че момичето едва успява да открие няколко приятели с които да се снима и .. вече трябва да потегля към ресторанта ...
... където се почва истинската чалготека. Е то не са палатки (песен която Сали за пръв път чува там), някакви трима музиканти, очевидно по тиранти, както и много шестици, тупалки и алале-олеле майки. То не са танци на маси, столове, под тях, над тях, полилеи, че дори и пулта на DJ-я. Пробвали ли сте да играете хоро на токчета и с дълга рокля? Е, Сали пробва и за нея това беше най-екстремното преживяване до момента. По едно време остана и по чорапи, но мисля, че настъпи стъкло и се отказа от тази си цел. Тук имаше много рев, както за Сали и нейните съученици, така и за учителите, раздялата е трудно нещо. Момичето беше сигурно също така, че забеляза една абитуриентка с цепка до пъпа без гащи, може само да ви каже какво видя.
Кулминацията на вечерта за Сали е дискотеката. Решението беше Плаза, защото има и чалга и ретро зала, но кой да знае, че в ретро залата тази вечер е техно, а в чалгата е Милко Калайджиев ЛАЙВ ... уау ... Но това не пречи на нашата героиня да се раздава и да опъва бейлис, това, което и' попречи около 3-4 часа, бяха група негри (очевидно футболисти), които явно бяха сексуално привлечени от групата девойки. Най-нагло въпросните господа хващаха по момиче (или две) и и' пееха на ушенце небезизвестната песен на Akon - I wanna FUCK you .. че какво по-прямо предложение от това?!
В крайна сметка вечерта за Сали завърши в 6 и 30 сутринта, когато тя си легна в топлото легло, зави се и заспа, а до леглото и' бяха оставени очуканите и разлепени обувки...
Няма коментари:
Публикуване на коментар