Никога не знаеш какво ще ти се случи

  Тя седеше на билетния център и наблюдаваше хората, за да не и' е напълно скучно си поклащаше краката в ритъма на песента, една от любимите и' - Three Days Grace - Someone Who Cares. Чудеше се дали и при нея е така. Всички тези хора, които минаваха покрай нея си имаха перфектен живот. Е, може би не перфектен, но живот. А тя си имаше интернет. Смяташе, че само там хората я разбират и не я съдят по това коя е и от къде е. Не че беше толкова затворена, че не излизаше с приятели и не се запознаваше с хора, но нета беше като неин дом, там тя принадлежеше. 

  Покрай нея мина една двойка влюбени, той беше на около 19, а тя изглеждаше 2-3 години по-малка от него. Бяха толкова сладки и се замеряха със пуканки, като не спираха да се смеят естествено. В един момент той просто я хвана за ръката, придърпа я към себе си и я целуна. Колко прекрасно, помисли си нашето момиче, искаше и' се и нея да я обича така някой, но знаеше, че има време за всичко.

  Малко след като двойката отмина се зададе доста голяма група момчета и момичета, които се смееха и всички заобикалящи ги ги гледаха странно. Но защо след като те просто се забавляваха и се радваха на живота. Нали това е да си млад? Да се наслаждаваш на безгрижието си, да бъдеш безотговорен и да се надсмиваш над живота. Тя се усмихна, напомняха и' на нейните приятели. Всички на едно място. Представи си какво ще е ако ги събере на едно място и се засмя. Едно момиче, което седеше близо до нея я погледна странно, но тя не обърна внимание. Беше щастлива. Въпреки, че и' липсваха толкова много неща, които би желала, тя беше щастлива. Радваше се на хората и на оптимизма им. Радваше се на всичко красиво. Знаеше, че трябва да е доволна от това което има и беше, въпреки че искаше още не се оплакваше.

  Погледна към небето. Беше ясно, без дори малко облаче. Слънцето светеше силно и температурата беше висока. Тя бръкна и извади водата си от чантата, но докато я вадеше се заплете в кабела на слушалките и я изпусна. Скочи от парапета на който седеше, в този момент нечия ръка посегна към бутилката. Мъжка ръка, с тънки и дълги пръсти и една кожена гривна, за да подчертае изяществото им. Тя вдигна очи, за да може пред тях да се открие невероятна гледка. Там имаше невероятно момче с мека кестенява коса, пъстри дълбоки очи с нежен поглед и и' се усмихваше с невероятна сила, зъбите му бяха толкова правилно подредени, трапчинките му бяха толкова чаровни. Тя не можеше да повярва на очите си. Протегна ръка, за да си вземе бутилката и ръцете им се докоснаха, сърцето и' направи салто. Тя смънка нещо като "благодаря" Това беше перфектното момче, дали можеше да направи нещо за да го спечели, дали това беше нейният шанс да попълни една от празнините в живота си. Докато умуваше той проговори с невероятно пленяващ глас, каза и', че я наблюдава от както е седнала тук и че я смята за най-странното момиче, което е виждал, но също така и че винаги е търсил това. В следващия момент устните му се долепиха до нейните. Тя не се възпротиви и се отдаде на целувката, нежна и сладка като шоколад.  

  Само една целувка. Една единствена целувка. Толкова и' трябваше, за да разбере, че това е търсила до сега и че цялото чакане си е заслужавало.