Road to nowhere

    Още изпитвам носталгия по училището и всички онези безгрижни дни в които само се молех да свърши последния час по руски, в който всяка минута беше вечност, а изпитванията траеха с часове. Но вече започнах да откривам и плюсовете в цялата работа. 

   Хората се променят, нали така? Което значи, че губят общото което са имали със съучениците си, това е защото израстват или .. просто се променят. А приятелите трябва да забелязват това. Странно е когато те започнат да не го забелязват, тогава се превръщат в поредния член на групата на онези с които си загубил общото. 

   Идеята ми е, че колкото и болезнено да е приятели се губят просто заради времето. Живота оставя отпечатъка си върху всеки, върху едни по-грубо, върху други по-нежно. 

   Може би не звуча много логично, но в момента осъзнавам много неща. Като например, че се радвам че ще започна да губя връзка с някои хора, просто защото вече не сме онова което бяхме преди 4 години. Тогава бяхме странници в една група от различни хора, наречена клас, учихме се да се справяме с живота, търсихме това, което ни влече, формирахме се като хора, но през този дълъг път се променихме доста. едни повече, други по-малко, но на всякъде имаше промяна. Сега вече не сме същите хора защо продължаваме да сме приятели тогава? Че дори и да се наричаме най-добри. Защото сме свикнали или защото сме задължени. Много рядко отговора е защото така ни подтиква сърцето. 

   Изненадана съм, че от около половин година губя приятел и .. не ме боли. Не ме боли, че се отдалечаваме и неразбирателствата нарастват. Явно така е било писано, ако вярвате в съдбата. Или пък просто всичко е плод на въпросната промяна. Не знам, но нищо не ме подтиква да кажа "Хей спри, на къде отиваме? Какво се случва с нас? А с приятелството ни?". Почувствах го онзи ден преди няколко месеца и дори да имаше известен период в който отново почувствах привързаност, но просто не е същото. Явно тогава нещо се пречупи и от тогава за мен не е същия човек. Предполагам и аз за нея не съм. 

   Странно е наистина как хубави приятелства биват погубвани от времето. Предполагам, че до 5 години ще се виждаме все по-рядко и по-рядко и то от задължение, от колкото от желание. 

Listening to: Bullet For My Valentine - Road To Nowhere

Farewell, I’ll miss you
I'm sick of these goodbyes
’Cause it tore us apart, right from the start
I’ll miss you.