Чувствали ли сте се предадени и лъгани цял живот? Аз току що се почувствах така. Но истински .. Мисля си, че дори не познавам майка си. Защо ме е лъгала? Или по-скоро защо не ми е казала? Но понякога то е едно и също. Връзката между майка и дъщеря трябва да е нещо много силно и да има споделяне. Отдавна съм наясно, че с мама не сме точно така, но да не ми сподели толкова важно нещо. Не съм очаквала това от нея ...
И глупавото е, че го каза все едно е нищо и сега не иска да я "занимавам с глупости" ... Да и аз си мислех, че е глупост ... А ако това бях аз? ... Защо никога не взима под внимание моето мнение? Добре била съм малка (не знам, може и да не съм била малка, може да съм била голяма, ама от къде да знам, като не ми казва нищо) не съм можела да си дам мнението, но ... Е, все пак в тази къща моето мнение е едно голямо нищо ... поне за такива въпроси. Знам, че ако имам нейната опция, ще постъпя по друг начин ...
По дяволите защо не ми е казала ... и защо не иска да говори с мен за това ... Защо веднъж не се поинтересува какво мисля .. ЛЪЖА ... ето това са били толкова години от живота ми ...
Най-кофти е да се почувстваш предаден от собствената си майка .. Колкото и да съм се противяла срещу нейните решения за мен до сега, никога не е правила нещо с което да ме разочарова толкова много ... Срам ме е ...
Деси това е много страшно и странно... имам чувството, че искаш да споделиш, но те е страх. какво точно е станало:?
ОтговорИзтриване