Чувствали ли сте се някога толкова безпомощни, но в същото време и ядосани? Толкова ядосани, че да искате да хванете най-близкия предмет и да го разбиете в стената, след това следващия и следващия, докато болката и яростта не отимнат? Толкова ядосани, на ръба на нервен срив, от всички нещ, които са ви на главата? От ученето, натиска, безсънието, самотата и злобното физическо насилие вкъщи? Иска ви се да викате, да ревете и да чупите или мачкате нещо. Искате да причинявате болка. Да крещите на света, колкото мразите? Колко много мразите всеки индивид на тази земя, и че единствения начин за по-добър свят е просто като всички умрат .... по възможно най-болезнения и злобен начин?
Идеята ми беше за онова чувство, когато целия ви свят се срива върху раменете ви и се опитва да ви размаже на пода като хлебарка. Не говоря за депресията, това е нещо съвсем леко, говоря ви за онзи психически срив, който ви кара да се побъркате и да искате да оскубете косата си косъм по косъм, за да може да насочите болката в друга посока. Да, говоря ви за нервната криза. Как се справяте с това? Има ли въобще начин да се справи някой с това?
начин да се справиш няма, поне аз не съм намерила. просто чакаш да мине... и с времето свикваш всичко да се преебава и нямаш и сили вече да се дразниш, просто с умрял поглед чакаш да мине.
ОтговорИзтриванесигурно не си чела оня мой пост, затова ше ти цитирам тук какво каза мойта съквартирантка "не съм срещала досега жена, която да е имала лесен живот"
не знам до колко е утеха, ама на всички ни се срутва понякога всичко...
Лично аз не съм изпадал в чак такива душевни състяния досега. Имам предвид от време на време ме обхваща тъмната страна и изпадам в лошо настроение,но на следващия ден пак всичко си е наред и съм изпълнен с любов,щастие и позитивизъм. :)
ОтговорИзтриванеКак го постигам ли? - ще попитате. Много просто. Заместваш негативната енергия с позитивна. Започваш да си мислиш за всички хубави неща в живота ти,за всички моменти,които би изживял отново и отново, представяш си се сред хората,които обичаш и цениш. Като цяло съм съгласен,че живеем в недобър свят. Нявсакъде борба за оцеляване,лъжи,интриги,предателства... Но!
Има и много хубави неща,за които си струва човек да живее и дори да се жертва. Усмивката на майка в родилното отделение,когато за пръв път зърва новороденото си дете, погледите на двама души,които са лудо влюбени един в друг, прегръдката,която получаваш от дядо си и баба си като си си на село. И понеже музиката ми е неизменен спътник в живота досега пак ще цитирам една песен: Sunrise Avenue - Fail Again.
Feels like life for you today is only perfect
Seems like sorrow and shame never was really there
These are the moments that you keep inside your heart
to guide you then - the day you fail again...
Моя последен съвет: Отпусни се на стола,намери песента в youtube,усили звука,затвори очи и се опитай да пееш наум... Лично мен текста страшно ме успокоява и ми вдъхва вяра.
Това е. Ако не помогне - казвай да вадя тежката артилерия :Р
Криси черла съм го, даже мисля, че съм го коментирала, ама не съм сигурна, може да съм го обсъдила с тебе в скайпа.
ОтговорИзтриванеВ това състояние музикат ане помага, колкото и да ми се иска да помага. Майката? Моята майка ми нанася физическо и психическо насилие. Любовта? О, моля ти се, това дори не знам дали съществува. Прегръдката от баба ми? Тя ми натяква как братовчедка ми е по-добра от мен. А другата ми баба е прекалено далеч, за да ме прегърне.
Просто не намирам нищо позитивно в това да се счупавм от учене, да съм обект на насилие, психикат ами да не издържа и да няма на кой да се опра в този момент? Намери ми позитивното в това =]
о, чела си го супер(:
ОтговорИзтриванесигурно сме го коментирали в скайп аз тогава не бях в много добро състояние и не съм била много адекватна.
иначе да, съгласна съм че човек трябва да се концентрира върху позитивните неща, но понякога наистина се събира толкова много че дори нямаш сили да мислиш за позитивните неща. всичко за което можеш да се сетиш веднага се сещаш за контрата която го обезсмисля.
човек се опитва да остане силен и с усмивка на устата, а нещата се случват и случват, докато накрая просто усмивката ти не е достатъчно силна и ти самия не си достатъчно силен. тогава какво можеш да правиш? като няма песен, няма и човек който да те вдигне от земята?
ами аз какво направих като бях така миналата седмица, това което можех да променя, промених - обадих се да кажа че не мога да работя защото ми е лошо, въпреки че знам колко е важно да работя, после поревах малко на съквартирантката, после влязох в скайп и поревах на кой що намерих който му пука за мене, слушах им успокоителните думи и се опитвах да повярвам, после повърнах, после се свих в леглото на топка и се молех да ми мине.
е, мина ми(така де, жива съм и не ми е лошо вече, проблемите още са си там повечето)
а най лошото в цялото това са нервите. ако можехме да си кажем оф майната му, не ми пука и наистина да не ни пука щеше да е толкова по лесно. важно е как гледаш на нещата, има хора дето колко ли проблеми имат, а им минават ей така, покрай главата и ти седиш от страни и си викаш, добре аз това не бих го приела толкова леко, ама на, ето го човека... изглежда като робот...
аз не мога да съм робот и затова май винаги ще си приемам нещата доста навътре, докато не се науча как да го контролирам, или не му свикна на всичко, или не измислят успокоително което в действителност може да ми подейства.
тааа ... ако мога да помогна с нещо съм тук, надявам се самия факт че съм тук (образно казано съм тук, малко не съм съвсем при тебе) да помогне по някакъв начин...
времето минава, и всичко тече, и това ще отмине някой ден, всички казват че като нещо те тревожи което не можеш да промениш трябва да се опиташ да мислиш за нещо друго, пък дано се получи...
стига задълбочени мисли, деси я ходи се натряскай ве, отпуска да ти кажа.
п.с. сетих се за още нещо което правя като всичко около мен е ужасно - изпушвам една цигара, не казвам да го правиш, аз не го правя често ама ... на мен ми помага... не защото ме отпуска ами като всичко около мене ме ебава и аз не мога да го променя това ми е отговора към света 'ти ме ебаваш така ли? е, нека ти, и аз мога сама да се преебавам'
абсолютно деструктивна и нелогична и нездравословна мисъл, ама като имаш толкова злоба към всичко искаш да направиш нещо, като някакъв вид бунт, лошото е че в случая си го изкарвам на себе си, но така или иначе тия нерви ще ме съсипят преди да имам шанс да хвана рак на дробовете.
трябва да си намериш обаче друг начин да се бунтуваш, този вече е зает от мен, може да се запишеш на бокс или нещо такова....
млъквам с яките идеи :D
Скъпа Уил,
ОтговорИзтриванеВ момента чувствам,че не мога да ти дам каквито и да е съвети. Просто нямам представа каква е ситуацията при теб. Защо майка ти се държи така? Какво очаква от теб? От какво не е доволна? Не знам,... Говори с баща си. Може би да помогне.
П.С.Имаш ли братя,сестри?
Криси,
Ще ти разкажа една история. Като малък (имам предвид да речем бил съм на 9-10 годинки) имах голям страх от кучета. Не знам защо,не знам откъде го бях придобил,но факт беше,че се разтрепервах само като видя голямо куче. Един ден майка ми реши да ме заведе на така наречена знахарка и баячка (да не си помислите сега,че съм някяква откачалка - бил съм веднъж и то стана доста спонтанно,по принцип никой в семейството ми не е суеверен) да ми промие страха. :) Още помня какво ми каза. Освен хубавите неща,че съм прилежен ученик и имам отлични оценки,че имам голям потенциал и т.н. старата жена спомена, че съм като магнит за негативната енергия. Затова съм бил толкова мълчалив на моменти,затова съм имал понякога главоболия. И честно да ти кажа не знам доколко,но мисля че имаше нещо вярно в думите й. Като цяло вкъщи аз съм май най-спокойният,най-трезвомислещият. Не знам защо така се получи. Просто на моменти когато гледам майка ми и баща ми как спорят за нещо напълно незначително и от мухата става слон, направо ми се иска да можех да им дам част от моята увереност,вяра,оптимизъм. Да им дам малко позитивна енергия. За съжаление толкова години минаха оттогава нещата не са се променили и до ден днешен. Така и не успях да променя родителите си,колкото и да го исках.
Всичкото това го написах с цел да знаеш как се чувствам като чета постовете ти. Вече имам някакъв страх от тях. Страх че един ден ще напишеш: "Майната ми на всичко. Дотук бях." и ще направиш нещо ужасно.
Защо не мога да ви прелея и на вас двете малко позитивна енергия. Не че при мен е някакъв извор,но самият факт,че съществувам, и че съм това,което съм, ми дава сила да вярвам,че не съм единственият. Дава ми вяра,че един ден ще срещна някой като мен,някой който да е силен в трудните моменти,да ме подкрепя дори когато съм паднал отвисоко. Някой,който ще ме обича поне наполовина колкото аз него. Живота не е песен,не е приказка. Има моменти когато чувстваш,че всичко около теб те кара да страдаш. И най-лошото е че си сам и че няма с кого да споделиш. И се затваряш в себе си,в своя миниатюрен свят и се молиш,че времето ще излекува раните,които знаеш,че са неизлечими.
Дълго време вярвах,че всичко е предопределено,че няма значение какъв избор правиш,че всеки има своята собствена съдба и че нищо не може да се промени. Но се промених... Сега вярвам,че можеш да контролираш бъдещето. Че в крайна сметка всичко зависи от теб. Ти решаваш какъв ще бъдеш и какъв не. И не съдбата, а ти си този, който може да превръне сивото ежеднивие в приказен сън. Затова и ще се повторя за пореден път, но отговорът е се крие в една единствена думичка - "любов".
За мен тази дума е смисълът на живота. Това е нещото, без което не мога да живея. Нещото, котео ми дава сила да продължа да се противопоставям но злото около мен,да продължа да се надявам,да е боря,да бъда добър...
Често съм си мислил за връзката между един мъж и една жена и след толкова време на размисъл и съмнение,достигнах да заключението, че ние сме взаимнодопълващи се същества. Един мъж винаги ще има нужда от жена,която да бъде център на няговия свят, която да го балансира, да го допълвя да перфектната му цялост. А една жена винаги ще има нужда от опора в живота, от някой,който да я разбира,да я прегръща в тредните моменти,да я подкрепя,независимо от ситуацията. Затова и най-трудното в живота не са изпитите в унивелситета,не са скандлаите вкъщи,не е дори и самотата. Най-трудното е да намирш липсващата половинка. Точно тук повечето се отказват и просто се решават на някакъв компромисен вариант. Затова и има толкова малко нормални семейства днешно време.
Ще спирам с мойте писания,които съм сигурен ви се струват толкова наивни и глуповати,че чак не ви дава сърце да ми го кажете,понеже имам още нещо да кажа.
Относно пушенето. Моля ви недейте. Това е един вид самоубийство. А и
ОтговорИзтриванекак може да очакваш някой да те уважава или обича, когато ти самият не
го правиш. Предлогът - да изпусна парата, да си го изкарам на света - е
поне за мен глупост. Има толкова други начини да се изпусне парата. Аз
лично ходя да спортувам,правя лицеви опори вкащи на пода и т.н. И
винаги ми помага. Пробвайте и вие. :) Е може би не лицеви опори но
30-40 коремни преси на леглото...
Това е от мен засега. Ще се радвам ако пишете по-скоро. Трябва да си
разменим в бъдеще скайпове, че тука в този блог писането не е много
удобно.
До скоро! :)
хаха, ти написа цял роман ве и пак стигна до тая твоя любов около която се върти всичко.
ОтговорИзтриванета много интересна история, само не разбрах дали още те е страх от кучета
иначе хората казват че каквото мислиш то се случва, значи ако имаш позитивни мисли и ти се случват позитивни неща и обратното. не знам до колко е вярно, но ако един човек е в дълбока депресия и мисли само лоши неща то не толкова ще му се случват повече лоши неща колкото той самия ще отдава на тях по голямо значение и няма да обръща внимание на добрите. всичко си е в главата да знаете, и как човека възприема света.
а затова че те е страх че ние с деси ще си направим нещо, спокойно няма такава опасност, нали деси.
просто човек си има и лошите моменти и добрите моменти, но аз докато има някой който да ме обича (нямам предвид твоя тип любов, а моя - този от родители и приятели) аз не бих направила такава глупост за нищо на света.
познавам едно момиче нейната сестра се беше самоубила, беше заради някакво си момче, но тя си имаше преди това проблеми с наркотиците, така че не е много адекватно всичко което е мислила и правила, та се срещнах с приятелката ми миналата година и никога няма да забравя две неща които тя ми каза. едното е когато описа как майка й все още говори все едно сестра й е на екскурзия в испания и после ми каза как миналата седмица за първи път от няколкото години откакто се е случило майка й я е прегърнала. и тя го каза с такава радост и гордост че на мен просто сърцето ми се късаше.
другото което тя каза "имаме всичкото време на света".
и ето ни нас тука, не казвам че проблемите ни са маловажни, но такава трагедия, поне на мен не ми се е случвала, и аз никога не бих казала имаме всичкото време на света. а тя някак си беше намерила силата да продължи да живее и да намери някакъв оптимизъм в живота си. приятелите й й бяха помогнали, когато се беше случило това и беше ходила на психолог, но каквото и да е, аз я гледах през цялото време с някаква възхита, че това момиче е толкова силно. била ли епрез цялото време толкова силна? със сигурност не, имала е нервни кризи и то със сигурност доста по сериозни от моите, но ги е преодоляла. та.. болката никога не спира, времето не може да измие това, не може да върне сестра й, просто с времето болката се притъпява и така си преживяваме.
човек трябва да си намери опора. (не задължително от мъжки пол :Р )
пушенето е самоубийство, знам знам, ама и нервите са самоубийство, много е опасно като са ти постоянно опънати и избухваш за всичко, ама аз наистина не мога да го контролирам.
пък и аз ти казвам не пуша толкова много, в живота ми да съм изпушила около 2 кутии само, нито пуша редовно нито се гордея от този факт.
ох и моето стана дълго...
деси с теб сме!
трябва да ходя да уча, имам адски многооооо.
за скайповете съм съгласна, само да ми минат тука тия няколко седмици, че имам 4 изпита и едно дълго домашно, а и ходя да работя доста често, после се чувствам като парцал. и довечера пак, ох.
о сетих се нещо. поздрав и за двамата с една песен
ОтговорИзтриванеSantana & Steven Tyler - Just Feel Better <3
James Blunt - Cry
ОтговорИзтриванеМного сте писали, а сега съм скапана, ще ме извините, но утре ще ви отговарям. =]
ОтговорИзтриванеГрррр всичко дето написах се изтри ... *убива блогър* ... скапан сайт със скапани неща.
ОтговорИзтриванеДа .. казах на кратко че от както бях в унсс всичко за мене се промени, сега съм си пак щастлива и оптимистична и бля бля бля и т.н. и защо и какво и че тва ми е бъдещето .. и казах защо не харесвам оптимизма, заради някои хора, които когато си отидоха убиха всичкия ми оптимизъм. А и казах, че наиситна не сме най-страдащите хора на земята, ама хората се учат да живеят с болката, така че =]
ПС: Някой скайп ли каза? хаха
хахахахаха деси коментара ти кърти!
ОтговорИзтриванеп.с. лов ю, ю ноу
ай лов ю ту <3
ОтговорИзтриванети си моята виенска кууки xD
хахахахаха виенска кууки, мислех че съм бай ганьо на майната си :D
ОтговорИзтриванеИмаш няколко наименования, но със всички те обичам =P
ОтговорИзтриванеХхаха тва беше клише :D
Радвам се,че сте в по-оптимистично настроение.
ОтговорИзтриванеДа се похваля,че днес още една песен влезе в класациято ми "Най-прекрасни романтични песни на всички времена" ^^
Edwin Hayes - Feels Like Home
Просто прекрасна. Не само по мелодия,но и текста е толкова смислен и силен. Със сигурност ще бъде класика след време. Почти се чувствам горд, че почти винаги съм първият, който надушва диамантите сред боклука. Друг е въпросът, че като живееш на бунището би трябвало да разпознаваш какво не пасва в картинката,но... Отплеснах се в метафората. :)
П.С.Това с изчезването на текста и на мен ми се е случвало. НО! Открих начин да се спаси положението. Даваш стрелката "Назад" да те прехвърли на миналата страница,която си гледал, след това цъкваш пак "Напред" и текста би трябвало да се появи.
И още нещо. Изгледах Ever After. Прекрасен. Приказка е - да. Но толково хубаво е направен. И Дрю направо и се учудих колко е сладка. ^^
Поздрави!
Пробвха назад и напред, имам опит с ебавките на блогър :D За съжаление не се получи и ме изнерви и го зарязах! :D
ОтговорИзтриванеЗа тва пък си направих хубав пост за София ... <3
Та да филма е хубав ^^ Наскоро гледах нещо дето исках да препоръчам, ама не мога да се сетя кое. Както и да е утре ще ходя да гледам When in Rome, който се очаква да бде просто умопомрачителен :D
Да. When In Rome няма да е лош. Едва ли ще откриеш някаква ценна жизнена философия в него,но (!) главните актьори са готини, саундтракът е сносен - имам го вече от две-три седмици, историята също е забавна...
ОтговорИзтриванеКакво мога да кажа. Весело изкарване и ще разкажеш идните дни как е било. :)