Това не е точно депресарски пост .. просто защото за първи път от много време не рева доакто го пиша (и съм горда със себе си). По-скоро е обобщаващ за това, което се случва около мен и как за един ден ми дойде малко в повечко.
Като за начало проблемите с женското родителско тяло в къщата, като че ли никога не спират. Отново скандали, отново проблеми, понякога имам увството, че съм по-зряла от нея, защото не държа а се заяждам за щяло и нещяло. Критическат али я тресе, не знам, но не може да се търпи вече. Добре, че скоро, евентуално, ще се изнасям и нито тя ще ми трови нервите, нито аз нейните. Всички ще са щастливи.
От друга страна приятелите понякога могат да са ти както голяма опора, така и голяма тежест. Не, че казвам, че не са прави, аз знам, че на моменти съм отвратителна и сама не мога да се търпя, хващам се в тези моменти и ми иде да си разбия главата, но ... понякога не уцелват момента да кажат, каквото искат да казват. Не се знае дали това, което ще кажат, няма да е камъчето, което да обърне каруцата. Как избират точно този момент, нямам си ни най-малка представа. И въпреки, че си мислят, че при мен всичко е наред и че като не повдигат някои въпроси ще ми е по-добре, понякога са в голяма грешка, защото може би имам нужда да поговоря с някой за повече от 5 минунти ... Да ме чуе, да ме изслуша, да си порева на нечие рамо. Ето така, просто за успокоение, за да знам, че има някой на когото му пука за мен. А не да се чувствам сама в този огромен свят ...
А когато вместо подкрепа и рамо, на което дa поплачеш, получиш скастряне за тва колко гаден човек си и колко гадно постъпваш ... това те кара да се чувстваш още по-зле и още по-сам и неразбран.
Не казвам, че не са прави да ми посочат грешките, казвам, че избират възможно най-лошия момент да го направят ...
А като казах лош момент, се сетих и за началото на серията ми от кофти случки. Пак се подсетих за един човек, или както всичките ми познати и приятели обичат да го наричат - лайно, който ме нарани ужасно много. Понякога хората правят много безразсъдни неща без да се замислят, без да имат и на идея как това ще подейства на човека срещу тях. Никога не бих постъпила така .. е, знам, че е крайно да казвам никога, но поне ще се постарая да не го направя, защото знам колко боли. Знам колко е размазващо чувството да разчиташ на някого, д аму вярваш, да си готов да се откриеш пред него и да отвориш сърцето си за него ... и накрая той да вземе всичко това и да го смачка за удоволствие. Не мога да разбера какъв човек трябва да си, за да направиш това по възможно най-грубия и нараняващ начин възможен. Без въобще да ти хрумне каква болка ще нанесеш и какви рани ще оставиш. Не ме боли за него, о, за него одавна де ме боли, още когато разбрах какъв е го отписах от всякакви списъци. не, боли ме за друго, болката от това чувствата ти да бъдат изгаврени по такъв начин.
За капак идват и моите любими сънища, които продължават да ме стресират, въпреки че не искам да се лаша от тях. Аз съм на принципа, щом се случва, значи трябва да се случва. Винаги има причина, било тя добра или лоша. Вярно, страшно си е, ама трябва да се примиря, трябва просот да бъда .. доволна?
Както и да е .. общо взето да .. напоследък съм един изключително нестабилен човек и не ви трябва да се занимавате с мен .. хах...
Хмммм... Това за родителското тяло трябва да го изтриеш понеже след време като си помислиш,че си го написала и ще съжаляваш. Родителите са единствените (поне засега),на които наистина им пука какво ще стане с теб. И аз съм имал своите моменти,когато съм бил ядосан на нашите,но винаги след това идва време,когато съжаляваш за това,което си казал или направил и осъзнаваш,че те просто те обичат толкова много,че не могат да си представят нещо да ти се случи или да изпаднеш недай си Боже в беда или неприятност.
ОтговорИзтриванеКолкото за негативизма. Ами,да. Ще трябва да поработиш върху това. Не може венаги да виним света,че нещата не са добре или че неща не е така както ни се иска.
По отношение на този,който ти е разбил сърцето.Станалото - станало,не може да го промениш нали... Само можеш да избереш калко време ще си изгубиш да мислиш,как може да си била в такова заблуждение. И в крайна сметка има толкова много свестни момчета,с които рано или късно съдбата ще те срещне.Важното е да не се променяш. Да имаш твърди принципи,които да отстояваш. Иначе риска е накрая да не знаеш кой си всъщност... А по-страшно от това не искам дори и да си представям.
Точно в момента държа да се променя, но към по-добро. Защото точно това ми посочиха приятелите и знам, че трябва да го направя, ако искам да съм човек, а не нещо долно от което сама да се погнусявам. Е, вярно, не съм чак толкова зле, но идеята ми е, че мога да съм по-добър човек и го искам, за това държа да се променя. Но си прав има и неща по отношение на които не искам да се променям, все пак не съжалявам за нищо, което съм направила с живота си.
ОтговорИзтриванеИ знам, че трябва да забравя случилото се, защото не си заслужава, но някак си не мога .. не е като д анямам желание де.
Колкото до майката, не мисля, че прави някои неща за мое добро. Освен ако никога да не си доволен от детето си, да хвалиш тоя и ония, да обиждаш колко е мързеливо и т.н. и то пред всичките познати ... И колкото и пъти да и' казвам, че това ме дразни, тя продължава. =]