Малко за цитатите

 Както седях и си се радвах на гласа на Адам и на новия албум, реших малко да поразсъждавам върху текстовете и точни извадки от тях. How lame, I know. Ама ... нямам си друга работа в петък вечер (освен да пиша дъъъълга тема за Алеко Константинов, а нали се сещате колко обичам това). 

I can't stop the rain 

but I can stop the tears 

Oh I can't fight the fire 

But I can fight the fear 

 Много добре казано, поне според мен. Винаги можем да се борим срещу всичко, което, естествено, не е натурално, така де, от природата. Абе разбирате ме, исках да кажа, че винаги можем да се преборим с депресията покрай Св. Валентин, сълзите от разбитото сърце или пък от страха да се впуснем в нещо ново. Хората са силни същества, българите, колкото и храна да се изсипва върху тях, са едни от най-силните хора, според мои изчисления. Е, като не ги мързи естествено. Но идеята ми е, че защо винаги трябва да униваме, да се депресираме и да се затваряме в себе си заради някое момче (или момиче), заради някакви незначителни неща, които, ако си добър човек и не си някакъв двуличник или пропаднал, абсолютно винаги ще се оправят? Така че Адам е прав - stop all that bullshit and be strong (тва последното аз си го измислих xD) А за информация - песента е No More.

I'll be the 

First to say 

That now I'm okay

And for the first time

I've opened up my eyes

This was my worst love

 Колкото и депресарско-баладична да звучи Last To Know не мога да отрека, че е доста оптимистична песен. Имам предвид, замислете се, в първия припев пее (знам че не съм го постнала), че това му е първата любов, ала бала, ама по-нататък замества болката с омраза. Колкото и грубо, глупаво и неправилно да звучи, аз съм съгласна. Ами какво, не е ли прав? По-добре да мразиш някой, от колкото да страдаш и да се тормозиш. Отваряш си очите, осъзнаваш се, че е боклук и му теглиш .... ушите? Way to go!

Every street in this city

is the same to me

Everyone's got a place to be

but there's no room for me

 Това е един от любимите ми цитати (+ следващия) и е от песента Someone Who Cares (любимата ми от 22 Септември насам). Може би, защото на моменти се чувствам точно така. Всеки от заобикалящите ме си имат личен живот, а някак си при мен това липсва. Имат гаджета (не обичам да използвам тази дума, но трябва да контрастира със обикновени приятели), други приятели и странични хобита и занимания .. и купони. А аз се чувствам като зубрач, който постоянно учи, седи си в тях, няма социален живот, личен почти липсва, бе направо идиля. Ама както и да е, няма да говорим ПАК за мен, а за цитата. Та ако и вие се чувствате така, не сте единствени. Има една по-стара песен (пак на Three Days Grace) където се пее че не сме единствените, който се чувстваме така и заедно можем да сме по-силни (препоръчвам ви да чуете One-X и да изгледате клипа на Pain). В интерес на истината на това ми се базира татуировката, която е залепена отзад на гърба ми. Та .. да .. Let's move on!

Why is it so hard to find someone

who cares about you ?

When it's easy enough to find someone

who looks down on you

 Съшата песен, друг цитат- припева. Е, добре де не е ли така. Ако искаш да си намериш половинка ще ти е доста трудно, защото е пълно с надменни хора, а тези, на които им пука за теб са съвсем малко и редко се срещат. За приятелите се отнася същото (тук не мога да се оплача, но не мога да не говора). Може да имате хора, които смятате за приятели, но те да се смятат за нещо повече от вас? Като например как тяхното е по-трудно, по-готино и по-важно? Ей такива индивиди с лопата да ги ринеш и с тор да ги замеряш.

Cause life starts now.

You've done all the things that could kill you somehow and you're so far down

but you will survive it somehow because life starts now.

 Песента е Life Starts Now. И е толкова истинска и вярна и оптимистична. Винаги, когато си мислиш, че няма на къде по-зле си прав, значи ти остава само нагоре, което е хубаво, нали? Така поне ще можеш да оцениш всичко, което ти се случва и ще знаеш,  че от сега нататък можеш да се радваш,предстоят ти само хубави неща. Тъй че стегни се =]

All this hate take your heart and let it love again.

You will survive it somehow.

 Знам, че споменах по-нагоре, че е хубаво да превърнеш болката в омраза, ама нали се сещате, че идва време в което и това трябв ада си отиде. Просто да оставите всичко да си отиде. Болка, омраза - всичко. Тогава вече ще сте готови да се впуснете отново във връзка. Колко време ще ви е нужно зависи лично от вас и от волята ви. (песента е същата)

Just let me say one thing

I've had enough

You're selfish and sorry

You'll never learn how to love

 Bitter Taste. Не знам има ли смисъл да коментирам, малко ще се препокрия с горното си мнение. Тъй че това само ще го споделя, за да се насладите на идеята =]

Break, away from everybody

Break, away from everything

If you can't stand the way this place is

Take yourself to higher places

 Песента е Break. Текста е велик. И не няма предвид, да се напушите, моля нека си имаме уважението. За мене това "higher place" обикновено е музиката. В нея винаги мога да избягам от всичко. Може да не мога да свиря на нищо, да пея като инвалид, но мога да почувствам песента, текста и музиката. Мисля че това ми е напълно достатъчно. Интересно ми е да разбера кое е вашето такова място, където бягате от света. Както казват в youtube "Live your interesting responds in the comment section below!" (Рей Уилиям Джонсън xD От където се подсетих за Doin' your mum ама както и да е ! :D)

I feel numb

I can’t come to life

I feel like I’m frozen in time

 World So Cold. Ами отмрази се и се върни към живота. Не всичко свършва, когато любимия/та те напусне (поне за това става въпрос в песента). Така че си дигни и завържи гащите и покажи какво можеш. Колкото и да боли. Пък ако боли - мрази. После ще му мислиш за останалото.

Livin’ in a world so cold

Wasting away

Livin’ in a shell with no soul

Since you’ve gone away

Livin’ in a world so cold

Counting the days

Since you’ve gone away

 Тва съм го преживяла (sort of) и наистина боли. Да му се невиди, Адам, прав си. Знам, че и вие сте преживявали подобно нещо .. и няма какво да кажа .. насладете се на песента? А тя е същата.

All I want is a little of the good life

All I need is to have a good time

 Някои критици обявиха тази песен (The Good Life) за провала в албума, но не мога да съм по несъгласна с тях. Извинявам се, ама е много нахъсваща. Поне за мен. Е не е ли така? Веднъж живеем ако не си прекараме добре, тогава за къде сме? Това си е завършваща песен за албума. Доста обобщаваща. И като сме на темата да цитирам още нещо от песента:

I don't really know who I am

Its time for me to take a stand

I need a change and I need it fast

I know that any day could be the last

 Е, как да не се съгасиш с него? Имам предвид, доста от нас са на идеята: Всеки ден може да е последен, тъй че дай да се раздадем. Ама не в онзи смисъл надрусаме, напием, оповръщаме и хванеме спин, щото спахме с 23 различни момчета в кенефа на дискотеката. Не! Имам предвид от отнова якото щуреене - скок с бънджи, пътуване по света, татуировка може би. Тези неща, които също са забавни и си заслужават, диви са и не те карат да се чувстваш зле, повръщаш и умреш. Просто да ти е забавно по твой си начин, начин на осъзнат човек. Че ако питате мен дори и интелигентен. Защото някои (чалгари предимно) се забавляват с негативните неща, които изброих.

 Това беше моят малък експеримент с цитати. Мисля да го правя по-често. Сама си помагам :D И понеже след този пост настроението ми изненадващо се покачи от самосебе си, ви моля да драснете едно коментарче, съмнявам се че искам прекалено много от вас. Знам, че не ви мързи толкова! Можете да го направите.

 И благодаря на всички,  който четат блога ми. Радвам се, че оценявате усилията ми и (чат-пат) коментирате. Не знаете, колко значи това за мен! Благодаря!