Ох, липсва ми онова чувство на сигурност. Само двма човека са ме карали да се чувствам по този начин - собствената ми майка и първата ми и (за сега) единствена любов. Ще кажете "ти си на 18, какво знаеш ти за любовта", ами знам достатъчно. Знам как когато той ме прегърнеше всичко около мен спираше, всичките ми проблеми изчезваха, всички притеснения се изпаряваха, чувствах се сигурна, спокойна и обичана. Знаете, предполагам, за какво ви говоря. Знаете какво значи да сте в прегръдката на любимия и да не ви интересува нищо друго. Искам пак да го почувствам. От 4 години търся същото чувство, опитвам се да го открия в разни хора, различни, добри, лоши, но ... не е същото, чувствата не са същите. Може би за това сърцето ми е осакатено, неспособно да се отдаде напълно, неспособно отново да обича истински и затворено за чуждата любов. Тъжно е, че приятелите ми казват, че ще се оправя, не защото не им вярвам, а защото не знаят как истински се чувствам, как истински боли и как нощем се будя търсеща нечии ръце, нечия прегръдка. Ако знаете какво е чувството - ще ме разберете, ако не сте го изпитвали - ще ме ъдите, а ако не сте сам - няма да се занимавате. Просто исках отново да излея желанията си, липсите си, себе си. Аз съм спомен на един обичан човек, привидение, търсещо своя елексир с надежда и желание.
Яд ме е само за едно - човекът за когото говоря, никога няма да разбере как се чувствам и какво изпитвах към него, защото за него всичко беше едно увлечение, а за мен - всичко.
Няма коментари:
Публикуване на коментар