FTW = Fuck The World

  Интересно е как в един определен момент от живота си разбираш, че си сам. Нямам предвид от заобикалящия те свят. Да, разбира се, винаги ще има хора около теб, приятели, родители, някакви слуайни хора, но ... да се чувстваш сам. 

   За мен настъпи този момент .. или поне един от многото, защото предполагам в бъдещето ме очакват още хиляди такива. Чувствам се наистина сама. Знам, че и преди съм казвала, че се чувствам сама, че няма на кой да се опра, но винаги е имало един или двама човека, които да ми набият един шамар (фигуративно казано) и да ме върнат в правия път. 

  Този път обаче е различно ...

  Този път наистина съм сама. Приятелите ми са до мен, но в действителност са толкова далеч. Имам чувството, че това приятелство се държеше единствено на училището. И сега, когато завършваме ... е, сега ще се покаже колко "истинско" е това приятелство. Но не това имах предвид, като отворих темата. Идеята е за онази странна празнота, самота и тъмнина, която чувствам. Странното е, че не ме е страх от нея. Може би, защото толкова пъти съм се чувствала саа, наиситна н е чак толкова сама, но ... съм свикнала със самотата. Дали ще е повече или по-макло, разликата не е фатална. 

   Пък и скоро ще отворя нова глава от живота си. Няма да ми се налага да живея със злобата и двуличието в този .. нека се разширим до клас. 

   Знам, че сигурно пак ще бъда нахокана за това, че споделям с някакви непознати пролемите си, че си мисля такива неща и т.н. Но ... писна ми да се страхувам, какво може да последва от това. Каквото и да е, готова съм. Нямам какво да губя, което вече не съм изгубила или не съм почувствала загубено одавна. 

   Така че, майната му на света, аз ще съм си сама и не ме интересува кой ще ми излезне насреща!