4/13/2010

Untitled


 Е, хора, изложих се супер много на предваритения в УНСС. Повече от пшървоначалните ми очаквания .... Кофти е, когато знаеш, че бъдещето ти се изплъзва между пръстите ...
  Не стига, че сама се изяждам и съм разочарована от себе си, защото знам, че мога повече. Усещам как ако не ме приемат съм за никъде, това ми е бъдещето, без него ще остана една празна обвивка, и най-вероятно ще продавам обувки на женския пазар. С две деца на 21 от местния мангал ... Защото в крайна сметка, ако продължавам така, това ще получа, понеже не ме бива в нищо. Единственото нещо, в което съм добра е да се оплаквам на хората ... по блогове .. хах .. и то даже не много успешно, предвид коментарите. 
  Та като изключим факта, че от вчера не съм спряла да рева и вътрешно да се спуквам от бой и самосъжаление, родителите ми не ми помагат. Нали трябваше те да те подкрепят, зщаото са семейство?!?! Какво стана с това? Къде са те когато имам нужбда от подкрепа? Единия въобще не знае на какъв изпит съм се явявала и е толкова безразличен към нещата .. А другия... е, другия. Естествено, че другия ще ми натяква колко съм глупава, как не ставало така, как трябало да решавам задачи 24/7, защото било атематика, а не литература. И когато се обърнах към нея за подкрепа, получих това ... ебаси, предпочитам да не получавам нищо ... Като че ли не си го знам, мамка му, защо трябва да ми го натяква, вместо да седне и да ми го каже нормално, без да ми вика ... БОЖЕ! 
  Мисля, че докато дойде време за редовния изпит, аз вече ще съм се побъркала тотално и ще съм получила няколко кризи .. Прекалено слаба ми е психиката (и го знам) и съм прекалено емоционална, за такова напрежение и .. липса на подкрепа. 
  Добре, че приятелите ми са до мен. Въпреки, че не могат да направят кой знае какво, поне са до мен и ме подкрепят ... вярват в мен (за разлика от собствената ми майка) и това означава достатъчно за мен, за да знам, че без тях нямаше да преживея. Обичам ги за това, че не ме оставят да рухна. За съжеление някой от тези дни, дори те няма да са способни да ме задържат на крака... 

2 коментара:

  1. Споко. Много се шашкаш. Нищо фатално не е станало. Не е последният ти шанс.
    Всеки кандидат студент се дънил поне веднъж. Включително и аз. Ще ти разкрия тайната на успеха си - казах си, че "няма да продавам обувки на женският пазар", седнах си на дупето и ... ги размазах на изпита.
    Ти вече си намерила мотива си да издържиш изпита. Сега се успокой. И на редовният изпит ги размажи!
    Нормално е да се притесняваш сега. Все пак това ще постави началото на съвсем нов период в живота ти. И за да те успокоя, по мое време имаше още един кофти момент - не ме ли приемат, влизам в казарма /което стана/. Не че е нещо лошо, но те отдалечава от "ученето". Това го казвам, за да видиш, че наистина всички кандидат-студенти са били в твоето състояние.
    Спокойно. Ще успееш. И в крайна сметка, помни, че колкото и да е важен този изпит /много повече от многото, които ще имаш после по време на следването си/, не е едничкият ти шанс в живота. В най-лошият случай ще имаш същият шанс и догодина.
    Въпреки, че няма да имаш нужда от него!
    ;)

    Успех!

    ОтговорИзтриване
  2. Благодаря, че отговори на поста ми =]
    И също благодаря за хубавите думи. Наистина ми помогнаха и ме нахъсаха да не се отказвам и да не се оставя един провал да афектира на бъдещите ми изпити и да доведе до още провали =]

    ОтговорИзтриване