Странен ми е живота. Да на 17 съм, и? Не може ли и на мен да ми е странен? Не може ли и аз да имам мнение? Истината е че не мога, аз съм никоя и ще си остана никоя в този умиращ свят.
Че защо ми е да съм някоя? Защо ми е да съм някоя за много като не съм някоя за един? Защо ми е да съм някоя за един, като съм никоя за себе си? Как стигнах до тук? Само Господ знае ... Аз .. аз не знам нищо, аз съм на 17, не знам нищо и нямам право на глас, те първа ми предстои живот, а аз не знам дали съм готова да го посрещна. Как да го посрещна като не знам коя съм? Губя се в собствените си мисли, в собствените си мечти ... мечти? какви мечти? Аз нямам мечти. Не заслужавам и на дали ще получа. Аз съм просто поредната кукла на съдбата, където тя ме отведе там ще отида. Защото самата аз съм никоя, само за съдбата съм някоя? А дали и за нея съм някоя? Кой знае?
... Who am I? ...
Няма коментари:
Публикуване на коментар