Бяхме 70-те години на 20-ти век.
7:30: Тежка нощ, голямо напушване пада. Телефона звъни, кой е тоя рапон? Обажда ми се Тубата, събудил се в нек’во поле, не знае как да се прибере. Казах му, че ще прата няколко хипита да го приберат. Ама от къде?
8:00: Закусвам! 20 грама трева с малко вода, за да го прекарам.
8:45: Е, прекарах го ... от половин час съм в кенефа, не мога да се пресегна за тоалетна хартия, забравих как ми изглеждат гащите.
9:05: След няколко неуспешни опита, успях да си вдигна гащите. При отварянето на вратата се получи вакуум между чистия и този от тоалетната въздух и изпаднах в безтегловност.
9:07: Пергелов се обади, че ще мине през нас. Събрах всички жълтици от нас, но кметът на селото под хладилника не си плати наема!
9:30: Пергелов пристигна заедно с Щеката и Чушката. Щеката влачи Чушката на каишка – а колко пъти има казах ТРЕВА ВЕНОЗНО, НЕ!!!
9:48: Събрахме дървесина (потрошихме столовете, имаше и една маса) и си запалихме огън в средата на хола. Това ни сплоти и се отдадохме на творчество.
11:13: Сестрата нахлу в стаята, какво неуважение към ритуала. Вика ни „К’во правите бе тъпаци?”, ние и’ върнахме с: „Peace копеле, затвори вратата отвънка.” А тя кат’ се ядоса: „Шмърльо са’ ще ви разметам из стаята!” И ни наби по неколко ритника със завъртане, изумително напомняше на Чък Норис.
12:45: Съвземам се и гледам люлея се на лампата. Събрах копелетата от гардероба и мифката, и ги подкарах с колелото към даскало. Няколко пъти спирахме за по цигара.
13:20: Стигнахме в даскало с 5 минути закъснение (напълно навреме). Оказа се, че имаме руски. Старата комунистка, другарката Алгебричкова разказваше нещо за Хитлер. Петима човека седяхме напушени в час и и’ викаме „Peace”, а тя разправя нещо на руски – пак ни псува.
15:!5: Лошо е да си хипи в днешно време – на всякъде фенове на Елвис. Не издържам вече!! Тябва ми трева!
15:38: Седиме у двора, пускаме нек’во лудо хипи радио и почваме да свиваме тревица. Сбираме се 10 човека – увеличава се хипарското общество ей!
15:46: Пиеме „Спрайт”, има нещо странно в него. Време е за напушване – един от нас започна да свири на тарамбуката, странно около него имаше нек’ви нокти – има нек’ъв мравояд около нас.
17:22: Ау ето идва хипарският идол – Йосиф, с приятелката си Моисей (той ми даде първата цигара) – вика „земай бате нова стока”.
17:34: Пу начи влизаме в час, много мразя да не се напушвам до край!
17:36: Час по биология, последен час! Имам нек’ви халюцинации – виждам зелени косми, мирише ми на гадно и от кога растат гъби по тавана? Хипито до мене прави нек’ви напушени човечета, а на първата маса си гризат ноктите на краката, метат нек’ви остатъци и разправят: „Земай копеле, да ти е сладко - имамалко пръсотия и мирише на вкусно.”
18:95: Звънецът бие – свобода за медиците в Либия! Отиваме да се напушим за последен път, утре пак. Тук не мога да усетя истинския вкус на тревата. Нек’ви фекалии танцуват срещу мене и ми разправят: „Mr. Hankey, the Christmas poop”,
23:00: Мисля, че съм в нас! Не знам к’во права тука, последните няколко часа ми се губят. Peace! Дръпвам си 2 пъти, е така за спорта и легам
П.С. Тая нощ сънувах странни каки, елфки. Мисля, че бях в света на World of WarCraft!
Едит: Не съм го писала сама, общ проект е =]
Няма коментари:
Публикуване на коментар