Life makes it harder for the ones who care

    Дълго време не знаех какво да пиша, не ми идваше муза. За това реших да гледам поредния филм и вдъхновението ми дойде като гръм от ясно нощно небе.

    Защо? Питам се защо? Защо винаги се получава така с добрите хора. Защо винаги те са наранените, защо те понасят най-тежките удари на сътбата. Прочетох наскоро в Tumblr нещо, което беше наистина красиво и може би това е отговора, но не мога да знам, в края на краищата аз съм никой в този свят на интриги, лъжи и борба за власт. Побеждават най-приспособените, нали така? Когато си добър, състрадателен или дори малко да ти пука .. не си достатъчно приспособен .. Та цитата беше следният: Sometimes God pushes us to our limits. It's because he has greater faith in us than we have in ourselves. хубаво е да знаеш, че има някой, който вярва в теб, макар и ти самият да не си вярваш.

    Напоследък не попадам на филми с розов край и това ме накара да напишатози пост. Открих, че няма филм, който да е вдъхновяващ и в същото време да не показва, че колкото по-добър човек се опитваш да бъдеш толкова повече гнусотии ще ти се излеят на главата. Добрите хора понасят най-тежките удари и това ги променя, някои се променят толкова много, че вече не са щастливите и лъчезарни хора. Има един прекрасен филм, ако не сте го гледали трябва да го направите, името му е Pay It Forward или Предай нататък. Идеята е много красива, вдъхновяваща, точно за едно момче, коеот се опитва да бъде по-човечно, да направи нещо добро, да промени този свят и естествено всичко е помрачено от реалността - добрите хора трябва да понасят ударите на живота. 

   Джако беше добър човек, а вижте до къде го доведе това. Не мога да повярвам колко подъл е този свят. Понякога ми се иска просто да съм глупава кифла с изкуствени 'екстеншъни' и фалшиви цици, за да не мога да осъзнавам всичко това, за да не мога да осъзнавам колко скапан в действителност е света, как не си заслужава да живееш в него. But I'm too afraid to live and too scared to die.