Вчера както си миех чиниите осъзнах колко е тъжен живота на чашите. Докато премахвах остатъци от неяие ядене в кофата забелязах труп ... труп на чаша. Беше тъжно. Някак си се натъжих да я видя там .. на парчета. Някой я беше убил.
По-късно се останови, че никой не я е убивал, а е била намерена така и някой достатъчно добър я е погребал в кофата. Колко тъжно. Самоубийство. Защо го е направила? Не и' ли давах всичко? Не и' ли давах любов и сок ... Въпреки че от скоро беше на диета, само сок, без кола .. Може би там е проблема?
Колко тъжно ...
Не може да се живее само на сок. Не може да се живее дори само на сок и кола. Всяка чаша от създаването си мечтае да получи всичко от света - вода, сок, кола, спрайт, бира, някакъв тежък алкохол. Независимо от обема и размерите им чашите искат да опитат от всичко, искат да минат през колкото се може повече ръце, преди да бъда захвърлени. Някой просто не издържат на напрежението. Как да е... рест ин пийс, чашо.
ОтговорИзтриванеДо сега не се бях замисляла върху живота на чашите, но когато видях този труп всичко се промени. Сега ще третирам чашите си с повече уважение и ще се опитам да им дам всичко от живота. Тя не се пожертва напразно!
ОтговорИзтриване