София в неделя сутрин

   Днес докато отивах на курс в центъра на нашата мила родна София, реших, по незнайни причини, да извадя слушалките от ушите си и да се заслушам в града. И добре че го направих. 

   Странно никога преди не бях забелязвала, колко успокояваща и красива може да бъде столицата ни. Винаги съм си я тачила де, все пак си ми е роден дом, но никог апреди не съм мислила, че може да те успокои и да се насладиш на това спокоиствие. 

   Та седях си на спирката на площад Възраждане към 8:30 сутринта (неделя сутринта!) и слънцето леко се процеждаше между високите блокове и червената сграда на Син сити. Завладяна от гледката аз реших инстинктивно да махна слушалката от ухото си и се заслушах в звуците на града. Чуваха се минаващите коли, които небяха толкова много, колкото в обикновен делничен ден по това време, светофара издаваше типичните си пиукащи звуци, за да подскаже на пешеходците, че е време да се размърдат, и в същото време се усещаше наситена тишина. Въпреки шума на колите, писъка на светофара и далечното тракане на трамвай, тишината се чуваше и усещаше. Дори и да не я чуеш можеш просто да я усетиш. 

   В този момент ми дойде трамвая и се позатичах към него, защото беше спрял по-надолу. Докато пътувах към главна спирка Попа се замислих за тази тишина която усетих и това ме накара да се усмихна. Сигурно хората в трамвай номер 10 се запитаха какво ме прихваща, но какво ли ме притесняваше мен? 

   След като слязох на въпросната спирка отново усетих тишината, този път шумовете бяха повече. Освен колите и трамвая, се чуваха и спокойните стъпки на хората - небързащи за никъде, просто наслаждаващи се на утринното слънце. Застанах на светофара, чакайки да светне зелено. До мен имаше жена на около 60 години, която разхождаше кучето си - бяло-сиво, петнисто, с устачки и брада. Изглеждаше много щастливо и беше захапало една пръчка. Стопанката му не му обръщаше внимание, но на мен ми направи впечатление, колко щастливо си носеше пръчката това куче, и продължи да я носи, дори пресече с нея. Усмихнах се. Някак си това ме направи щастлива. И се зачудих къде ли ми е апарата. В талива моменти ме е яд, че не мога да снимам красотата на софийската неделна сутрин.

Nervous Breakdown

  Чувствали ли сте се някога толкова безпомощни, но в същото време и ядосани? Толкова ядосани, че да искате да хванете най-близкия предмет и да го разбиете в стената, след това следващия и следващия, докато болката и яростта не отимнат? Толкова ядосани, на ръба на нервен срив, от всички нещ, които са ви на главата? От ученето, натиска, безсънието, самотата и злобното физическо насилие вкъщи? Иска ви се да викате, да ревете и да чупите или мачкате нещо. Искате да причинявате болка. Да крещите на света, колкото мразите? Колко много мразите всеки индивид на тази земя, и че единствения начин за по-добър свят е просто като всички умрат .... по възможно най-болезнения и злобен начин? 

  Идеята ми беше за онова чувство, когато целия ви свят се срива върху раменете ви и се опитва да ви размаже на пода като хлебарка. Не говоря за депресията, това е нещо съвсем леко, говоря ви за онзи психически срив, който ви кара да се побъркате и да искате да оскубете косата си косъм по косъм, за да може да насочите болката в друга посока. Да, говоря ви за нервната криза. Как се справяте с това? Има ли въобще начин да се справи някой с това? 

Гр..

   Гррррр мразя се на моменти! Може ли веднъж да съм много предпазлива, а в друг да съм пълен кретен? 

   Може ли в някои ситуации да съм ебати безскрупулната кучка, която наранява теиз, които обича и не и' пука особено, защото просто е отвратителен човек? Дори и да не наранява тези, които обича, нараняватези за които и' пука или за които си струва да и' пука? В такива моменти се мразя! Oсобено когато се хвана в този момент! Идва ми да си изтръгна органите и да ги раздавам на разпродажба в гаража! 

   А на моменти да съм толкова съвестна и добра, че дори да не мога да казвам не. Когато трябва да нараня някого, да му кажа, че не споделям чувствата му. Може би защото съм виждала пред очите си, как момче плаче за мен и това е оставило доживотен белег в душата ми, или може би просто, защото не мога да понасям хората да страдат? Не мога да наранявам! Не мога да кажа на някой безсърдечно "ми не съм заинтересована" не мога да го кажа по какъвто и да било начин. Предпочитам аз да страдам, защото съм свикнала на това, свикнала съм да предлагам сърцето си на някой, а то да бъде смачквано, сдъвквано и изплювано. 

  Да .. ужасен човек съм! Не мога да се понасям и напоследък не мога да живея със себе си.. 

Перфектното момче?

  

 Е не, не, не, това не е приемливо! Днешните представи на момичетата за перфектното момче ... Вие забелязвали ли сте ги? Просто ще ви ги опиша с няколко думи: батко, с много пари, яка кола и голяма пиш.... еща машина! Не ме разбирайте погрешно, ама може ли това да са критериите на едно уважаващо себе си момиче? Пари, коли и секс? Къде попаднах? В какво време живея? 

   Интересно ми е къде отидоха онези мечти, които имахме като малки за принца на белия кон? Не трябваше ли само като го погледнеш в дълбоките, красиви и страстни очи да се разтапяш? Или пък при шепота му в ухото ти да не знаеш къде се намираш? При всеки негов допир да се чувстваш както никога преди? Да те разбира, сякаш цял живот е бил с теб? Просто да бъдеш с него да те кара да се чувстваш толкова щастлива, че да не виждаш нищо около сбе си? 

  Къде отидоха всички тези ценности? Сега се държи на дебелината на портфейла, годината на колата, големината на пакета и лицето (трябва да е излезнал от списание). Не ме разбирайте погрешно, ВСЕКИ държи на външния вид. И ако ми кажете, че вие не държите на това ще е доста дебела и мазна лъжа. Но всеки има различни разбирания за красота. Всеки е харесван, защото имаме различни вкусове. Ако харесвате големи уши, криви зъби, орлови носове и т.н. за вас са страхотни такива момчета, но за друи може да отвратителни, защото те харесват други неща. Така че когато ми кажат, че съм била претенциозна относно външния вид на момчето ми иде да им забия голям шамар, просто защото не е вярно! 

   Идеята ми беше, че днешните представи на момичетата за перфектното момче са толкова изкривени, преобърнати и ненормални, че ме карат да повръщам. Ако харесвате някой харесвайте го заради него самия, не заради парите му, колата му или външния му вид. Все пак според мен е важно да има кой да ви кара да се усмихвате, смеете и забавлявате. Пък ако сте влюбени, секса винаги ще е страхотен ^^ (от където се сещам, че ако още нямате такъв опит, като мен, гледайте първия път да е с не толкова опитен или поне не толкова добър. Принципа е като при целувката - ако първият ви се целува като бог, всички останали ще са не достатъчно добри :D но това просто в кръга на шегата =P)

Малко за цитатите

 Както седях и си се радвах на гласа на Адам и на новия албум, реших малко да поразсъждавам върху текстовете и точни извадки от тях. How lame, I know. Ама ... нямам си друга работа в петък вечер (освен да пиша дъъъълга тема за Алеко Константинов, а нали се сещате колко обичам това). 

I can't stop the rain 

but I can stop the tears 

Oh I can't fight the fire 

But I can fight the fear 

 Много добре казано, поне според мен. Винаги можем да се борим срещу всичко, което, естествено, не е натурално, така де, от природата. Абе разбирате ме, исках да кажа, че винаги можем да се преборим с депресията покрай Св. Валентин, сълзите от разбитото сърце или пък от страха да се впуснем в нещо ново. Хората са силни същества, българите, колкото и храна да се изсипва върху тях, са едни от най-силните хора, според мои изчисления. Е, като не ги мързи естествено. Но идеята ми е, че защо винаги трябва да униваме, да се депресираме и да се затваряме в себе си заради някое момче (или момиче), заради някакви незначителни неща, които, ако си добър човек и не си някакъв двуличник или пропаднал, абсолютно винаги ще се оправят? Така че Адам е прав - stop all that bullshit and be strong (тва последното аз си го измислих xD) А за информация - песента е No More.

I'll be the 

First to say 

That now I'm okay

And for the first time

I've opened up my eyes

This was my worst love

 Колкото и депресарско-баладична да звучи Last To Know не мога да отрека, че е доста оптимистична песен. Имам предвид, замислете се, в първия припев пее (знам че не съм го постнала), че това му е първата любов, ала бала, ама по-нататък замества болката с омраза. Колкото и грубо, глупаво и неправилно да звучи, аз съм съгласна. Ами какво, не е ли прав? По-добре да мразиш някой, от колкото да страдаш и да се тормозиш. Отваряш си очите, осъзнаваш се, че е боклук и му теглиш .... ушите? Way to go!

Every street in this city

is the same to me

Everyone's got a place to be

but there's no room for me

 Това е един от любимите ми цитати (+ следващия) и е от песента Someone Who Cares (любимата ми от 22 Септември насам). Може би, защото на моменти се чувствам точно така. Всеки от заобикалящите ме си имат личен живот, а някак си при мен това липсва. Имат гаджета (не обичам да използвам тази дума, но трябва да контрастира със обикновени приятели), други приятели и странични хобита и занимания .. и купони. А аз се чувствам като зубрач, който постоянно учи, седи си в тях, няма социален живот, личен почти липсва, бе направо идиля. Ама както и да е, няма да говорим ПАК за мен, а за цитата. Та ако и вие се чувствате така, не сте единствени. Има една по-стара песен (пак на Three Days Grace) където се пее че не сме единствените, който се чувстваме така и заедно можем да сме по-силни (препоръчвам ви да чуете One-X и да изгледате клипа на Pain). В интерес на истината на това ми се базира татуировката, която е залепена отзад на гърба ми. Та .. да .. Let's move on!

Why is it so hard to find someone

who cares about you ?

When it's easy enough to find someone

who looks down on you

 Съшата песен, друг цитат- припева. Е, добре де не е ли така. Ако искаш да си намериш половинка ще ти е доста трудно, защото е пълно с надменни хора, а тези, на които им пука за теб са съвсем малко и редко се срещат. За приятелите се отнася същото (тук не мога да се оплача, но не мога да не говора). Може да имате хора, които смятате за приятели, но те да се смятат за нещо повече от вас? Като например как тяхното е по-трудно, по-готино и по-важно? Ей такива индивиди с лопата да ги ринеш и с тор да ги замеряш.

Cause life starts now.

You've done all the things that could kill you somehow and you're so far down

but you will survive it somehow because life starts now.

 Песента е Life Starts Now. И е толкова истинска и вярна и оптимистична. Винаги, когато си мислиш, че няма на къде по-зле си прав, значи ти остава само нагоре, което е хубаво, нали? Така поне ще можеш да оцениш всичко, което ти се случва и ще знаеш,  че от сега нататък можеш да се радваш,предстоят ти само хубави неща. Тъй че стегни се =]

All this hate take your heart and let it love again.

You will survive it somehow.

 Знам, че споменах по-нагоре, че е хубаво да превърнеш болката в омраза, ама нали се сещате, че идва време в което и това трябв ада си отиде. Просто да оставите всичко да си отиде. Болка, омраза - всичко. Тогава вече ще сте готови да се впуснете отново във връзка. Колко време ще ви е нужно зависи лично от вас и от волята ви. (песента е същата)

Just let me say one thing

I've had enough

You're selfish and sorry

You'll never learn how to love

 Bitter Taste. Не знам има ли смисъл да коментирам, малко ще се препокрия с горното си мнение. Тъй че това само ще го споделя, за да се насладите на идеята =]

Break, away from everybody

Break, away from everything

If you can't stand the way this place is

Take yourself to higher places

 Песента е Break. Текста е велик. И не няма предвид, да се напушите, моля нека си имаме уважението. За мене това "higher place" обикновено е музиката. В нея винаги мога да избягам от всичко. Може да не мога да свиря на нищо, да пея като инвалид, но мога да почувствам песента, текста и музиката. Мисля че това ми е напълно достатъчно. Интересно ми е да разбера кое е вашето такова място, където бягате от света. Както казват в youtube "Live your interesting responds in the comment section below!" (Рей Уилиям Джонсън xD От където се подсетих за Doin' your mum ама както и да е ! :D)

I feel numb

I can’t come to life

I feel like I’m frozen in time

 World So Cold. Ами отмрази се и се върни към живота. Не всичко свършва, когато любимия/та те напусне (поне за това става въпрос в песента). Така че си дигни и завържи гащите и покажи какво можеш. Колкото и да боли. Пък ако боли - мрази. После ще му мислиш за останалото.

Livin’ in a world so cold

Wasting away

Livin’ in a shell with no soul

Since you’ve gone away

Livin’ in a world so cold

Counting the days

Since you’ve gone away

 Тва съм го преживяла (sort of) и наистина боли. Да му се невиди, Адам, прав си. Знам, че и вие сте преживявали подобно нещо .. и няма какво да кажа .. насладете се на песента? А тя е същата.

All I want is a little of the good life

All I need is to have a good time

 Някои критици обявиха тази песен (The Good Life) за провала в албума, но не мога да съм по несъгласна с тях. Извинявам се, ама е много нахъсваща. Поне за мен. Е не е ли така? Веднъж живеем ако не си прекараме добре, тогава за къде сме? Това си е завършваща песен за албума. Доста обобщаваща. И като сме на темата да цитирам още нещо от песента:

I don't really know who I am

Its time for me to take a stand

I need a change and I need it fast

I know that any day could be the last

 Е, как да не се съгасиш с него? Имам предвид, доста от нас са на идеята: Всеки ден може да е последен, тъй че дай да се раздадем. Ама не в онзи смисъл надрусаме, напием, оповръщаме и хванеме спин, щото спахме с 23 различни момчета в кенефа на дискотеката. Не! Имам предвид от отнова якото щуреене - скок с бънджи, пътуване по света, татуировка може би. Тези неща, които също са забавни и си заслужават, диви са и не те карат да се чувстваш зле, повръщаш и умреш. Просто да ти е забавно по твой си начин, начин на осъзнат човек. Че ако питате мен дори и интелигентен. Защото някои (чалгари предимно) се забавляват с негативните неща, които изброих.

 Това беше моят малък експеримент с цитати. Мисля да го правя по-често. Сама си помагам :D И понеже след този пост настроението ми изненадващо се покачи от самосебе си, ви моля да драснете едно коментарче, съмнявам се че искам прекалено много от вас. Знам, че не ви мързи толкова! Можете да го направите.

 И благодаря на всички,  който четат блога ми. Радвам се, че оценявате усилията ми и (чат-пат) коментирате. Не знаете, колко значи това за мен! Благодаря!

Madina Lake

 Реших да започна нещо ново. Забелязах, че има доста блогове само с музикални постове. Та реших аз да ранообразя моя със такъв пост. И първите под ножа са Мadina Lake - най-новата група която открих.

  Ако си падате по алтърнатив групички с вокал със симпатичен глас, но не държите на външния вид на музикантите, тази група е за вас.

  Лично при мен това е първата група от доста време насам (от Three Days Grace насам, за да бъдем точни), която ме привлича толкова силно и всички песни ми харесват. Звучат свежарски, текстовете са доста интересни и .. закачливи? :D Абе въобще имат яки песнички.

  Мой фаворите е песента Pandora, доста забавен текст (поне за мен) и ритмична, абе много съм си я харесала. Също така Here I Stand ви препоръчвам, ако ще ги слушате за първи път, тя хваща от първото слушане. Точно тази песен ме размазва доста здраво, може би заради текста, който ми пълни душата, или пък по начина по който вокала предава текста хах, много добре се получава. Третата песен, която ще препоръчам е House Of cards, също доста зарибяваща и приятна песничка.

  какво да ви кажа, като в момента нямам думи от силата с която ме пометоха. Просто ме отнесоха като урагана Катрина селска къщурка. Препоръчвам ви да ги чуете, нямат огромна дискография - само два албума, но определено си заслужава. Ако имате подобен вкус на моя, тогава 100% ще ги харесате. И понеже гледам само приказвам, а не показвам, ето ви зарибяващата песен Here I Stand:

Болен здрав носи

 Вдъхновена от поредния вирус, който ме тръшна здраво, както Джон Сина прилага МТ на Грамадата, реших да пиша за тези малки "радости" в живота, а именно болестите. 

  Огромен интерес за мен представлява, как аджеба, хората успяват да оцелеят след такъв апокалиптичен вирус. И имам предвид апокалиптичен като убийствен, не като разкриване на някаква тайна (да, ако сте чели Дан Браун ще знаете за какво иде реч). Ама както и да е. 

  Та болестите са много интересно нещо, и оцеляването след тях - също. Не ви ли е кеф всеки път като се разболеете да ви боли гърлото до такава степен, че да трябва да си отваряте устата с клещи, за да може да пъхнете залък хляб в нея? Въпреки, че се опитвате да се борите с тази болка като пъхате някакви хапчета за смучене, от които ви остава лош вкус (и дъх) в устата, или пък се пръскате с някакви странни лекарства задушаващи ви с вкуса си на сушена жаба, висяла една година на простора на баба ви, редом до гащите и'. 

  Другото ми любимо са цифките и мърсолите в групата сополи. Сещте ли се за онова сладко усещане на сопол в устата си. Или пък на разранения ви нос, от който вече тече кръв, достатъчно, че да дарите на 5 болници и 7 вампира. А цифките текат ли текат, като вода от чешма. Поради тази причина вие се разхождате наоколо с един топ тоалетна хартия и при всяко кихване или по-рязко движение подсушавате обилно течащото кранче. Пък да не ви прави впечатление докато спите и се задавяте със въпросния секрет. Е, най-много да умрете, но на дали, поне все още не съм чувала за случай на починал от заседнала храчка в гърлото... въпреки, че вао не е храчка, а храчище - мутирала храчка, с размерите на единия ташак на Чък Норис; обикновено се храни с мозъчни клетки. 

  Ако самият вие се чувствате като сопол, няма място за притеснение - това е просто бонус, за да може истински да се насладите на вируса. Друг бонус е и липсата на логическо (или каквото и да било) мислене. Заглъхналите уши и болката в главата са прекалено маловажни, за да бъдат споменати. Тъпченето с лекарства и дрогирането са естествена част от процеса, така че ако започнете да халюцинирате и да виждате фейчката от Абсент, то е просто, защото сте пракелил с хапчетата, лекарствата, антибиотиците, чайовете и всякаквите му там лиготии. 

  Та, ако не желаете да изтърпявате тази така приятна болест (не мога да разбера защо не бихте желали?!) яжте плодове, не ходете с мокри чорапи и не се въргаляйте (прекалено много) в снега! И правете секс, полезен е за имунната система!

Перфектният план за 14ти Февруари

  

  Тъй като ОТНОВО наближава този псевдо празник, който аз от край време не обичам, а и той не ме обича, така че чувствата са взаимни, Свети Валентин, аз реших да измисля перфектният план за прекарването му. И понеже смятам, че трябва да се уважат и двата празника, задължително ще има алкохол. 

  Поради технически причини, маратона ще започне от около 3-4 часа (в зависимост от това колко време отдам на сън след курса). Ноо да речем, че истинската част започва в 4! Всичко от което се нуждаем е 2-3 шоколада, за препдочитане Милка с лешници, защото в него мъката се удавя най-сладко и безболезнено, е, вярно залепва ви на задника, ама както казва един мой уважаван учител ХУ КЕЪРС? Разрешавам да прибавите и сладолед, въпреки че в този студ няма да ви подейства добре, а по-скоро зле. 

  След като сте приготвили първата важна част, следва пиенето. Препоръчвам ви да не наблягате на твърд алкохло, защото на другия ден сте на училище/работа/лекции и т.н. Предлагам ви да си отворите една бутилка хубаво червено вино, да го оставите да подиша и после да нападате. Хем ще се понапиете, хем няма да е до такава степен, че на сутринта да се чудите дали сте в час по История или всичко е мираж.

  Последния детайл са филмите! Направете хубав подбор на сладникави филми, които харесвате или обожавате. Аз одобрявам романтичните комедии, хем отговарят на празника, хем ако искате можете да ги освиркате и да замеряте героите с шоколад (за предпочитане не размазан, че остава по екрана). Моя подбор са главно трите ми любими такива филми: He's just not that into you, Just like heaven и 13 going on 30. Два от които съм гледала 5-6 пъти, а единия около 10, какво да направя, слабост са ми. Не ви препоръчвам филми от типа на The notebook или A walk to remember, защото са прекалено ревливи и може да имат негативен ефект .. прекалено негативен.

   Това са трите основни неща с които да си прекарате един страхотен празник! Не пропускайте да се подготвите! След като няма кой да се напие с вас на този ден (леле колко сте жалки), то това не значи, че сам не можете да си го направите хубав, приятен и леко ревлив. Очаквам позитивни отзиви! Или по-скоро очаквам НЯКАКВИ отзиви! Наздраве и честит празник!

Ооо не, пак депресарски пост ...

  Това не е точно депресарски пост .. просто защото за първи път от много време не рева доакто го пиша (и съм горда със себе си). По-скоро е обобщаващ за това, което се случва около мен и как за един ден ми дойде малко в повечко. 

  Като за начало проблемите с женското родителско тяло в къщата, като че ли никога не спират. Отново скандали, отново проблеми, понякога имам увството, че съм по-зряла от нея, защото не държа а се заяждам за щяло и нещяло. Критическат али я тресе, не знам, но не може да се търпи вече. Добре, че скоро, евентуално, ще се изнасям и нито тя ще ми трови нервите, нито аз нейните. Всички ще са щастливи.

  От друга страна приятелите понякога могат да са ти както голяма опора, така и голяма тежест. Не, че казвам, че не са прави, аз знам, че на моменти съм отвратителна и сама не мога да се търпя, хващам се в тези моменти и ми иде да си разбия главата, но ... понякога не уцелват момента да кажат, каквото искат да казват. Не се знае дали това, което ще кажат, няма да е камъчето, което да обърне каруцата. Как избират точно този момент, нямам си ни най-малка представа. И въпреки, че си мислят, че при мен всичко е наред и че като не повдигат някои въпроси ще ми е по-добре, понякога са в голяма грешка, защото може би имам нужда да поговоря с някой за повече от 5 минунти ... Да ме чуе, да ме изслуша, да си порева на нечие рамо. Ето така, просто за успокоение, за да знам, че има някой на когото му пука за мен. А не да се чувствам сама в този огромен свят ... 

А когато вместо подкрепа и рамо, на което дa поплачеш, получиш скастряне за тва колко гаден човек си и колко гадно постъпваш ... това те кара да се чувстваш още по-зле и още по-сам и неразбран.

Не казвам, че не са прави да ми посочат грешките, казвам, че избират възможно най-лошия момент да го направят ...

  А като казах лош момент, се сетих и за началото на серията ми от кофти случки. Пак се подсетих за един човек, или както всичките ми познати и приятели обичат да го наричат - лайно, който ме нарани ужасно много. Понякога хората правят много безразсъдни неща без да се замислят, без да имат и на идея как това ще подейства на човека срещу тях. Никога не бих постъпила така .. е, знам, че е крайно да казвам никога, но поне ще се постарая да не го направя, защото знам колко боли. Знам колко е размазващо чувството да разчиташ на някого, д аму вярваш, да си готов да се откриеш пред него и да отвориш сърцето си за него ... и накрая той да вземе всичко това и да го смачка за удоволствие. Не мога да разбера какъв човек трябва да си, за да направиш това по възможно най-грубия и нараняващ начин възможен. Без въобще да ти хрумне каква болка ще нанесеш и какви рани ще оставиш. Не ме боли за него, о, за него одавна де ме боли, още когато разбрах какъв е го отписах от всякакви списъци. не, боли ме за друго, болката от това чувствата ти да бъдат изгаврени по такъв начин.

  За капак идват и моите любими сънища, които продължават да ме стресират, въпреки че не искам да се лаша от тях. Аз съм на принципа, щом се случва, значи трябва да се случва. Винаги има причина, било тя добра или лоша. Вярно, страшно си е, ама трябва да се примиря, трябва просот да бъда .. доволна? 

  Както и да е .. общо взето да .. напоследък съм един изключително нестабилен човек и не ви трябва да се занимавате с мен .. хах...

Млад шофьор .... Господ да ми е на помощ!

Като малда шофьорка, взела книжка преди няколко седмици, съм длъжна да споделя с вас опита си! 

Ще пропусна частта с изпитите и напрежението около тях (кой се насрал, кой не) и ще пристъпя към главната част. 

Да си представим, че сте взели изпитите .... Време е за КАТ. Ако не сте търпелив човек .. горко ви, а ако сте търпелив човек, скоро вече няма да бъдете. Само, за да си подадетет документите трбява да минете през куп изпитания непонятни за толкова прост ум. Тези техники са измилени от извънземните (по-висшестоящите в КАТ) и е непоклатима! Всичко това е направено с цел Главен експеримент, целящ да види колко време ще издържите преди да изпсувате на майка, което значи, че търпението ви е изчерпано. 

Въпреки всичко, ако успеете да се ориентирате в този лабиринт (да си вземете молба за попълване, да си изтеглите билетче (по-добре направете първо това), да изчакате 92357 човека преди вас, да се наредите, да успеете да не се набутате вътре при жената от гишето и платите успешно в банката) и документите ви са успешно подадени .. може да си починете за един месец! (или по-малко, не знам каква ви е поръчката).

Сега идва момента да се върнете за втори път (о, спокойно, ще има и трети), за да си вземете книжката. Тук нещата са мааалко по-лесни! Стига да успеете да намерите проклетия киносалон, за да гледате некъв филм, който никой не знае зао ви го пускат. Въпреки, че аз имам теория - за да ви промият мозъците! Така се раждат шофьорите на Голф 2ка!!! След като завиете в ляво, после в дъното в дясно, по-стълбичките надолу, после две преки в ляво, следващите стълбички нагоре, влизате през една черна, метална врата, излзиате на булевард Мария Луиза (не ме питайте как се озовахте от КАТ на Мария Луиза, това знаят само катаджий), влезете в подлеза, качите се по петите стълбики в дясно и третата врата в ляво, една такава зелена, пак метална, влизате, за да гелдате въпросния филм. Не знам какъв е, аз пропуснах, понеже лично познавам извънземнтие!След филма е лесно! Редите се САМО 40 минути (за разлика от първия път, който ви е отнел 2-3 часа). ТАДААА! Вече имате книжкааа!!!!

Време е за кола!

Сега ... ако успеете да си нагодите кола според цвета, марката, парите с които разполагате, конете, двигателя, тапицерията, джантите, гумите, багажика, сенниците, страничните огледала, чистачките, антената, радиото, жабката, ръчната спирачка, педалите, поставката за чаши и ароматизатора, ЧЕСТИТО, вие НЕ сте човек! Просто защото перфектна кола - няма, не и за 3 хиляди (с които ви разполагате). Каквато и кола да си намерите, тя винаги ще има проблеми, така че майната му.

Избирането не е труфно .. не и в сравнение с прехвърлянето. Първо посетете нотариус Каменов да ви я прехвърли! После тичайте в КАТ (отново!, този път да се разравяте с талони! А ако случайно нотариуса ви е объркал документа ... ще ви стане още по-забавно. Но нека приемем, че при вас не е объркано.
Този път ви мотат по-малко във въпросното сдружение на самоубийците по пътя, може би защото мозъка ви вече е промит. Само чакате около 30 минути  докато ви стане талона и се изпарявате преди да са ви пипнали за още нещо. 

Следва ходене до данъчни, застрахователи и всякакви простаци и наркомани. Ако издържите и това ... е, вие определено сте готов и ошлайфан шофьор, без дори да сте се качвали в кола от месец! 

Честито! И безаварийна!

Правилото

Гледайки поредния епизод на "One Tree Hill" и как Брук страда вианги, осъзнах нещо. Колкото и да обвинявам сценаристите, че постоянно я подлагат на мъчения, то не са виновните те. Просто живота е такъв. Понякога живота кара красивите, невинните и добрите да страдат. Просто вземете за пример Брук ... колко пъти страда, колко пъти беше пренебрегвана заради други .. това е нечестно, ама кой пита нас? Сценаристите взиамт от истинския живот, не от себе си. И това ще се случи с повечето от нас. Както казват в един от любимите ми филми, има си праивло, ако смяташ, че си изкючението се заблуждаваш ... Да, наистина, аз одавна спрях да мисля, че може някога да съм изключението,  аз съм правилото ..

Колкото и несвързано да ви изглежда това, което казвам, то в действителност има смисъл ... И той е, че добрите момичета винаги страдат. Абсолютно винаги .. Е, има изключения, но ние не сме тези изключения и ще трябва да се научим да живеем с това. никога няма да получим каквото искаме, никога няма да получим любовта, която ни е нужна. Нашият живот е обречен ... честито на печелившите.